С осанка на кралица Мариза (Mariza) напълно оправда титлата си и разчувства със своята страст и плам българските си фенове. Концертът на португалската суперзвезда на 11 април в зала 1 на НДК бе част от турнето в подкрепа на най-новото й музикално отроче - албума Fado Tradicional.
И така седмицата започна доста емоционално и някак в замечтано меланхоличен тон, като всичко това бе преплетено не само с характерния за лисабонското фадо копнеж по непостижимото, но и с много чувственост, изразителна женственост и бурни аплодисменти.
Достойната последователка на Амалия Родригеш остави в бездихание цялата зала - Мариза бе въплъщението на самото изящество и грация. С необикновения си леещ се глас певицата пренесе зала 1 на НДК в затънтените и уютни лисабонски гостилници и се върна в детството си, когато едва на 5-годишна възраст започва да пее традиционното за Португалия фадо.
Близо двучасовата разходка протече в изпълнение на песните от най-новия й албум Fado Tradicional, а на сцената заедно с Мариза излязоха трима китаристи, единият от които - с характерната португалска китара. За да се подсили автентичността на музиката и да стане тя още по-реалистично изпълнена, на сцената бяха поставени малки масички със седнали хора – така Мариза пееше своето фадо в истинска "къща на фадото".
Китара, вино и страст… През целия спектакъл възхитителната португалка не спря да общува с публиката и дори слезе сред редовете, за да активизира омагьосаните си български фенове. Но най-колоритната част от концерта се получи при изпълнението на песента Rosa Branca от албума Terra - Мариза помоли почитателите си за съдействие и пожела залата да запее на португалски. Така с нейна помощ българската публика започна да припява Colha a rosa branca... Ponha a rosa ao peito, което в превод означава "откъсни бяла роза и я сложи на гръдта си".
Вторият си концерт в България световноизвестната Мариза завърши с Ó Gente da Minha Terra и откровението, че нейната музика не е само за португалския народ, а насочва посланието и разкрива душата си за всички.
Залата се бе изправила на крака и се сбогуваше с харизматичната и въздействаща фадища, която от своя страна толкова топло изпрати своите гости от малката си гостилница.
Концертът в зала 1 на НДК се оказа живо тържество на сетивата, на изострената емоционалност и на фадото като символ на вечната любов, носталгията, самотата и на многозначимата португалска дума "саудаде" (saudade). Фадото поглъща и разбърква представите за реалността, вълшебство, което те опиянява и покорява безвъзвратно. Затвори очи и го изживей…
