Големият купон започва от Калифорния, Невада, Масачузетс, Флорида и Северна Дакота. През ноември 2016 г. в тези щати наред с гласуването за президент се проведе референдум за легализирането на марихуаната. Говорим не само за медицинска такава, а включително за рекриейшънъл тревата, както е модно да се нарича напоследък.
Само един от щатите отхвърли легализирането, но тенденцията е явна и според прогнозите ще са необходими максимум две години, докато марихуаната официално бъде призната за законна в 90% от щатите в САЩ.
И това никак не е случайно – потенциалът на тази индустрията е толкова огромен, че някои дават по-добри финансови прогнози от тези на цигарената индустрия.
Войната на правителства срещу растение изглежда все по-безумна, още повече че вече е научно доказано, че уникалното растение помага в контролирането на нивата на стреса, както и е единствена алтернатива за лечението на някои изключително коварни болести, например множествена склероза.
Един от най-активните поддржъници за рикриейшънъл марихуаната в САЩ е Джеси (Дъ Боди) Вентура, когото мнозина спрягат за успешен независим кандидат на следващите президентски избори в САЩ.
Вентура е изключително популярен покрай кариерата си на кечист, независим политик, морски тюлен и... йес – като участник в каста на любимия ни "Хищникът 1".
Но нека оставим САЩ и да видим...
Как е у нас?
Чл.354а от НК: "Който без надлежно разрешително произведе, преработи, придобие или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози, се наказва за високорискови наркотични вещества или техни аналози с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева".
В НК изразът "наркотични вещества" се среща 34 пъти, а на основание на цитирания текст най-масово се съдят хората, които отглеждат, продават или просто носят в дрехите си марихуана. Ключовата фраза е "с цел разпространение", която се извежда от количеството намерена марихуана. Ако ви хванат на път към парти с 1-2 цигарки или сте чучнали на някоя пейка пред НДК и си сецкате, по-вероятно е в крайна сметка да не ви осъдят, а да преценят случая като маловажен. По-вероятно..., но може и да ви осъдят на условна присъда с изпитателен срок /ако ви е сефте/.
Големият парадокс в случая е, че на хартия дали ще произведете кокаин или марихуана, е все едно – и двете са високорискови наркотични вещества. Българският наказателен кодекс разграничава наркотиците на високорискови /хероин, кокаин, марихуана, ЛСД и т.н./ и рискови /например лексотан/. С оглед на тази категоризация следва различен размер и вид на санкцията.
Какво може да се случи в България по отношение на марихуаната?
1. Да се увеличи размерът на наказанието.
Резултат: нищо особено няма да се промени, тъй като по емпиричен път е доказано, че размерът на санкцията не води до изличаване на престъплението. Да, ако се въведе смъртно наказание за пушенето на трева, със сигурност пушачите ще намалеят, но няма да изчезнат като цяло.
2. Да не се променя. Остава престъпление, при това също толкова тежко наказуемо.
Резултат: продължава масовото пафкане на дребно и тук-там присъда за някой, който върти лека търговийка, и за земеделските производители.
3. Марихуаната да бъде преместена от "високорискови" при "рискови".
Резултат: лек ръст на употребата на Мери Джейн, тъй като едва при поредица от престъпления ще се влиза в затвора. При първото хващане ще има пробация, при второто – условна и вероятно при последователно поведение и липса на късмет някъде напред във времето ще влезете във затвора, където най-много да научите и още по-добър метод за отглеждане на растението.
4. Голямата либерализация – отпадане наказуемостта за отглеждане, придобиване и т.н. на марихуаната, както направиха в няколко американски щата, барабар с гласуването за 45-ия президент. Едно вотче за Тръмп и още едно за марихуаната – и купонът да започва.
Резултатът: има много пичове, които изобщо не пият. Дали от някакъв шок, възпитание или ексцентрично вътрешно убеждение – не къркат. Малко са тези, които са започнали с бира и цял живот не са се напивали с друг алкохол. Просто така е устроен човешкият мозък – рецепторите на удоволствие постепенно искат по-силен стимулатор и трябва да му подаваш по-голямо количество или по-силна концентрация, иначе ти отвръща с някаква симптоматика. 
Ако се легализира /това означава нищо друго, освен да отпадне наказуемостта/, отваряме първата врата. Колко души могат да се задържат в нея, без да отворят след известно време следващата, в която е екстази, ЛСД и т.н.? А има и още по-страшни врати, при които вратата се отваря само в едната посока и на връщане е заключено. Съществуват достъпни и много по-вредни продукти като цигарите и алкохола. Която и графика за силата на пристрастяване да погледнем, ще намерим, че марихуаната е на едно ниво с кафето по сила на пристрастяване, но по-безвредна от никотина и далече по-безопасна от алкохола.
Между другото, вероятно най-използваното растение в света е тютюнът, тъй като не навсякъде използват житото като суровина за хляб, но почти навсякъде е познат тютюнът /има много добра книга на Милен Русков – "Захвърлен в природата", която художествено разказва как е навлязъл тютюнът в Европа и за каква панацея е считан тогава/. Явните недостатъци при употребата на марихуана: проблеми с белия дроб заради това, че влиза пушек в белите дробове, и неизвестният ефект при дългосрочна ежедневна употреба.
Всъщност не е толкова неясен ефектът – за сметка на удоволствието и приятното замайване всъщност се затъпява. Имам няколко познати, които дълго време помня като абсолютни лекета, общо взето пафкаха /марихуана/ здраво и нямаха мотивация за нещо. И двамата рязко спряха пафкането и единият така залетя в сферата на самоусъвършенстването, че дори леко се уплаших – изкара две бакалавърски степени, три магистратури, чужд език и стана адвокат. Другият стана твърдо семеен човек. Мисля си, че може да е напълно случайно, но не мога да се сетя за някого, който има динамичен живот, много отговорности, прилични резултати в сферата си и да е отдаден ежедневно на пушенето на марихуана. 
Съгласете се, пафкането не е просто пафкане, в него има някакъв вик – тъпо ми е, имам нужда от леко криминален допинг, животът ми е скучен, ебал съм ти и правилата.
Пушенето на цигари е друга работа – цигарджиите са налапали фаса, за да се социализират и /в тийнейджърски години/ за да се изравнят с пушещите връстници, да покажат, че са леко лоши. Алкохолът е за отпускане и секс – трябва да пиеш, за да се отпуснеш и да се развеселиш, за да снижиш или прескочиш бариерата и да заговориш/остроумничиш и легнеш с някого.
В тревата има нещо от Дарт Вейдър, в алкохола има нещо от Буковски, а в цигарите има някаква мнима романтика ала каубоеца от рекламата на Марлборо – най-великата и успешна реклама, правена някога /всъщност цигарите са вредни в по-голяма степен заради химическите вещества, с които се обработват цигарите с цел да предизвикат тази силна зависимост, а не толкова заради самия тютюн/.
Хубавото на марихуаната е, че не може да предозираш до степен, че на другата сутрин да ти сложат лепенка на палеца на крака и да те вкарат някъде на хладно. За разпознаване.
Бих предпочел да се сложи хиксът, кръстът, тирантите, к*рът, ако щете, и на алкохола, и на цигарите, и на марихуаната. Алкохол не пия, въпреки че често съм се замислял коя ли преграда бих прескочил, ако се опия, цигара не съм пробвал никога, въпреки че поне десет пъти съм сънувал как пафкам и се чувствам приятно на фона на самоукорителното чувство, което имам дори и в съня си, държал съм фасове на приятели, докато са в магазин, и допира и маниерниченето намирам за страхотни.
Никога, никога, никога, никога не съм искал да пуша марихуана /или да употребявам друг наркотик/, освен когато застана пред белия лист и главата ми не може да роди никаква щуротия; когато имам страхотна литературна идея и нямам физическата възможност да пиша няколко дни вдъхновено и с бурна фантазия. А има безброй писатели, написали шедьоври под въздействие на различни наркотици.
Ако си голям, черен, велик диджей като Карл Кокс или подготвяш роман, велик като "По пътя" на Керуак, ти трябва да пушиш марихуана. Длъжен си. По чисто творчески подбуди.
Ако си Одри Хепбърн и ще снимаш "Закуска в Тифани", трябва да си с цигара на дълга тънка дръжка.
Ако изживяваш драматичен период от живота си подобно на Никълъс Кейдж в "Да напуснеш Лас Вегас" – пий. Стига бутилката да не те погуби.
Във всички останали случаи можеш да заместиш усещането от всяко едно от тези неща поотделно или взети заедно чрез секс, спорт, музика, йога и кой знае още какво. Трябва малко креативност.
