Психиатър, психоаналитик и семеен психотерапевт с дългогодишен опит, Мари-Франс Иригоайен е автор на няколко книги, засягащи проблеми като моралното и физическото насилие в обществото. "Моралният тормоз. Перверзното насилие във всекидневието" е едно от най-популярните й произведения, посрещнато с изключителен интерес в цяла Европа.
Малко книги, засягащи толкова сериозни и болезнени проблеми като психическото и физическото насилие, успяват да предизвикат огромния интерес, на който се радват трудовете на французойката Мари-Франс Иригоайен.
Причината е същата, поради която обществото е склонно да пренебрегва самите проблеми. Да признаеш, че си жертва на насилие, е трудно, но в книгата, за която ще ви разкажем, Мари-Франс Иригоайен се занимава и с предхождащия процес – осъзнаването на тормоза.
Как е възможно да си жертва, без да разбираш това и без да се приемаш като такава? Защо хората, подложени на психически тормоз в личните си отношения или на работното си място, често изпитват вина? Как може неправилната терапия да навреди, вместо да помогне?
Това са само част от въпросите, чиито отговори ще откриете в "Моралният тормоз. Перверзното насилие във всекидневието". Книгата е преведена на повече от двадесет езика, а настоящото й издание е второ за България.
Целта й е да помогне на читателите да се запознаят с едно колкото разпространено, толкова и опасно явление в живота на съвременното общество. Според Иригоайен вербалната агресия може да изглежда безобидна, често прилича на груба шега и обикновено заяждане, но всъщност подобен морален тормоз е равносилен на психическо убийство.
Звучи стряскащо, вероятно дори ви изглежда леко преувеличено. Примерите, които авторката дава обаче, ще ви убедят, че думите са много по-опасни, отколкото предполагате. Те могат да дестабилизират, да манипулират и да съсипват. Да ни направят несигурни, зависими, депресивни.
Не е нужно дори да са пряка обида. Неодобрението и критичността на партньора в една връзка например могат не само да я превърнат в кошмар за неговата половинка, но и да доведат до трайни и далеч не позитивни промени в характера на тормозения.
Как да различим перверзния тормоз от нормалната критичност, в какво точно се състои моралният тормоз и можем ли да се защитим? Според Мари-Франс Иригоайен в нормалната двойка, дори ако понякога единият от двамата доминира, все пак липсва опит за абсолютно налагане.
Тъкмо напротив – партньорите би следвало взаимно да "насърчават нарцисизма си". Иначе казано, те приемат успеха на другия, дават му право да бъде личност, да изразява мнение, уважават убежденията му, дори когато не са напълно съгласни с тях.
Не така стоят нещата, когато единият от двамата е дотолкова нарцистичен и заслепен от себе си, че непрекъснато се старае да вмени на партньора си чувство за несигурност, неяснота и да омаловажи личността му.
Проблемите се задълбочават допълнително, ако терапевтът погрешно възприеме пасивността на тормозения като съучастие на жертвата с агресора и по този начин увеличи чувството й за вина. Семейните отношения обаче не са единственото място, където този тип насилие намира почва.
То може да бъде открито във всяка общност. От училището и университета до отношенията между колеги, между подчинен и началник – вредата от моралния тормоз е еднакво опасна. Именно това прави "Моралният тормоз. Перверзното насилие във всекидневието" изключително ценно, макар и тежко четиво.
"Невидимото", нефизическо насилие е най-опасно и най-трудно за разпознаване. Затова е важно да се научите го разпознавате и да го избягвате, а най-прекият път към книгата на Мари-Франс Иригоайен е ТУК.
