Най-добрите пиари у нас са тези, които преди това са били журналисти и Максим Бехар доказа това с успехите на своята пиар агенция M3 Communications. Мушнал под мишница червения си iPad, той следи какво се случва във виртуалното пространство всяка възможна минута. Готов е да общува онлайн с хора по всяко време на денонощието и от огромното си любопитство към интернет средата вече се е превърнал в истински спец на тема накъде отиват нещата там. Реалният му живот е също така динамичен, както и виртуалният – половината седмица е в София, другата половина – в Прага, където е поканен да управлява пражкия офис на мащабна международна консултантска агенция. Паралелно с това Максим е запазил и статута си на почетен консул на Сейшелските острови за България.
Анастасия Манлихер: Смяташ ли, че интернет е медията, която лека-полека измества печатните медии?
Максим Бехар: А, как лека-полека! Интернет, особено със своите социални мрежи, е същинско цунами! Те пометоха първо традиционното схващане за журналистиката, защото дадоха един съвсем друг тип журналистика – журналистиката на народа, на хората, които имат какво да кажат и вече имат и къде да го кажат.
Винаги журналистиката е била еднопосочна. Имаш, да речем, радио или телевизия, говориш си по тях, тук-таме някой може да се обади и ако решиш, че не искаш да говориш с него – изключваш го и повече той няма глас. Вестникът или списанието са съвсем класически пример – имаш си страници, пишеш на тях каквото ти решиш.
И изведнъж се появяват някакви места, където всеки може да напише каквото си поиска и ако то е смислено - да даде послания и информация на другите хора, да породи дискусия и така да се превърне в истинска журналистика.
.: Имаш ли спорове по този въпрос с твои колеги журналисти?
Максим Бехар: Да. Много мои бивши колеги вестникари, защото и аз прекарах много години във вестниците, ме критикуват, че в интервюта говоря по този начин. Те смятат, че ги плюя, като казвам, че печатните медии си отиват.
А аз обяснявам: Чакайте малко! Журналистите са продавачи не на вестникарска хартия, а на мнения, на коментари, на новини, на гледни точки, на позиции. Всеки един журналист би трябвало да се радва, че има онлайн медии, за да може, първо, неговите позиции, мнения и новини да стигат по възможно най-бързия начин до хората и, второ, да имат обратна връзка.
Някой може да си мисли, че е написал гениална статия, но ще влязат петима читатели и ще напишат: "Това е голяма глупост!" И тогава можеш да се замислиш, че ако от пет души и петимата казват, че е глупост, то твърде вероятно това е така.
На мен лично интернет пространството много ми харесва точно заради това – ако един човек е направил глупост, всички ще го знаят и той ще трябва да даде обяснение защо я е извършил. Така обществото става неимоверно по-прозрачно и това гарантира прогреса на самото общество.
.: По какъв начин още според теб влияе интернет пространството на хората?
Максим Бехар: Сега вече няма разлика между един млад човек на 15 години в България или един млад човек в Турция или в Ирак, Франция, Германия, Канада. Всички те поемат почти еднакви количества информация, в общи линии почти от едно и също място.
Обикновено това са социалните мрежи, търсачки като Google и любимите им сайтове. Струва ми се, че дори лека-полека религиите ще изчезнат с настъпването на социалните онлайн медии, защото животът става по-реален – ти можеш да видиш истинските неща, да чуеш истинските мнения, да ги дискутираш. Плюс това, ако ти хареса едно момиче или едно момче на 20 000 километра и ти си чатиш с него, какво те интересува каква религия има – дали е мюсюлманин, евреин, християнин.
.: Начинът, по който се изразяваме в интернет, влияе ли на сленга в ежедневието ни?
Максим Бехар: Забележете, че на какъвто и език да говорим, ние го използваме по различен начин в различните социални ситуации. По един начин пишем в Skype, по съвсем друг - на стената ни във Facebook, по трети в Twitter, защото там имаш 140 знака и трябва да правиш много динамични изречения и да кажеш с малко думи много.
По коренно различен начин се изразяваме, ако трябва да напишем e-mail или пък да пратим sms. Тоест във всеки един от тези езици има подезици, които се използват за различните начини на комуникация. И това изисква тънък усет на кого какво и по какъв начин казваш.
.: Общуването в интернет не е ли лишено от емоция? Все пак там липсва интонацията на гласа, езика на тялото и понякога едно изречение може да бъде разбрано неправилно.
Максим Бехар: Подобни гафове от неправилно разбиране стават и в личните контакти. А в интернет хората често си позволяват неща, които не биха си позволили при контакт очи в очи.
Един пример: във Facebook има една функция "Poke", която значи "сръчквам". Понякога влизам сутрин и виждам, че 15–20 души са ме поукнали. Представяш ли си да стоя на улицата и да минат толкова души и да ме сръчкат! Ще си кажа: "Какви са тия?! Те са някакви луди!" Но когато това се случи онлайн, го възприемам като много позитивно, защото така някой е показал, че иска да комуникира с мен.
.: Това значи ли, че виртуалната среда скъсява дистанцията?
Максим Бехар: О, по невероятен начин! Понякога някой ме пита нещо и аз много бързо му отговарям на ти, дори и да не го познавам лично и да не сме близки, а това не може да се случи в реалния живот. А и в интернет агресията много лесно може да бъде прекъсната с натискане на един бутон.
.: Преди време ти опита да направиш социална мрежа за България. Как се разви проектът ти dot.bg?
Максим Бехар: Бяхме пометени от Facebook. Всички малки проекти във всички малки страни по света имаха същата съдба. Ние просто не дооценихме факта, че идеята на Facebook е да отвори границите, а в който и местен продукт да попаднеш, колкото и уникален да е той, ти си оставаш в границите на твоята собствена малка страна.
А фундаменталната идея на интернет е да не стоиш на мястото, на което си, а да видиш света. В Русия има една мрежа vkontakte.ru, в Китай също и те са гигантски, но това са огромни държави, които имат много население, говорят си техните езици. Имат и много сънародници, живеещи извън съответните държави. У нас се оказа невъзможно заради мащабите на населението и ограничението на езика.
.: Според теб коя е следващата стъпка на общуване в интернет?
Максим Бехар: Смятам, че в скоро вместо да пишем в интернет ще започнем масово да използваме видео в реално време. В социалните мрежи ще се видеосамозаснемаме как сами изричаме посланията си.
Например ставаш сутрин и докато си още по пижама, с чаша кафе в ръка, включваш камерата и казваш на хората онова, което имаш да им съобщиш. И всичко това ще бъде видео и ще бъде в реално време и всички други хора, които са също като теб с чаши кафе в ръка или пък без, ще възприемат много по-лесно твоите послания. Струва ми се наистина, че всичко, което искаме да кажем в бъдеще, ще го правим с видео в реално време.
