Реалността често е доста по-странна от фикцията и жанровете, които могат да се родят от това, се простират от качествени психотрилъри като "Досиетата Х" до фантастични драми като "Не може да бъде!" (Stranger Than Fiction).
"Мъжете, които се взират в кози" (The Men Who Stare at Goats) обаче избира пътя на комедията, заедно с всичките му възможни препъни-камъни.
Направен по едноименната книга на журналиста Джон Ронсън, филмът проследява историята на репортера Боб Уилтън (Юън Макгрегър), който в отчаяно търсене на подходящ репортаж от Ирак намира Лин Касиди (Джордж Клуни) - агент под прикритие от експериментална военна единица.
Двамата поемат на рисковано пътуване из пустините на Близкия Изток, изпълнено с много ретроспекции към времето, когато специалният легион на Войните-монаси е създаден като начало на проект за Нова земна армия от войници- джедаи със супер сили. Негов основател и водач е изчезналият Бил Джанго (Джеф Бриджис), а настоящата мисия на Касиди е го открие.
„Няма да повярвате колко голяма част от всичко това е истина“ - ни казват в самото начало на филма и описаните събития в него наистина са трудни за вярване.
На ръба между документализма и черната комедия, new age философията и иронията към нея, паранормалното и пълната измишльотина – "Мъжете, които се взират в кози" безмилостно се хили в лицето на хората, които са готови да повярват в каквото и да е.
Именно тази позиция обаче клати въздействието на филма и до самия край очакването на обрат в сценария си остава във въздуха.
Подобно на предишния проект на сценариста Питър Строън How to Lose Friends & Alienate People, "Мъжете, които се взират в кози" се развива в еднообразен ритъм, подправен с малко абсурд, британски хумор и предпоставени ситуации.
На теория ако към това добавиш шеги за Студената война, наркотични трипове, голи хипита, комедийната игра на Клуни (почти толкова добра, колкото в проектите му с братята Коен), объркания поглед на антиджедая Макгрегър (противоположен на Оби-Уан Кеноби), хипарската психария на Джеф Бриджис и лудия поглед на негативния персонаж на Кевин Спейси, трябва да се получи доста добър филм.
Колкото и да са забавни проекти, които превръщат тъпотата на американските военни в метафора за вселенската наивност на човечеството обаче, "Мъжете, които се взират в кози" си остава черна комедия на средно ниво и обещаващ първи голям проект на прохождащия в режисурата Грант Хеслов.
И това е напълно достатъчно.
