Когато преди месеци от Columbia Pictures обявиха, че се захващат с римейк на популярната шведска трилогия "Милениум", покорила европейските екрани през 2009 година, не бяха никак малко песимистите, убедени, че типично по американски Холивуд ще съсипе историята, както вече стори с немалко шедьоври, родени на Стария континент, отнемайки ни по този начин каквото и да е удоволствие от трескавото очакване за един наистина страхотен филм.
Още повече, че бестселър поредицата на Стиг Ларшон, разкриваща историята на непокорната хакерка Лисбет Саландер и журналиста Микаел Блумквист, вече се радваше на значителна популярност по цял свят, което даде допълнителна възможност на студиото предварително да потрива доволно ръце в очакване на солидните приходи в боксофиса.
Усетили негативната нотка във въздуха обаче, от Columbia взеха възможно най-правилния ход, назначавайки не кой да е, а самият Дейвид Финчър за режисьор на франчайза, с амбициите да прережат още в зародиш негативната кампания срещу проекта си.
Известен с педантичността си и работохолизма си, познати от шедьоври като "Боен клуб", "Седем", "Куриозният случай на Бенджамин Бътън", той даде заявка, че дори и с мултимилионния бюджет, няма да изневери на стила си и ще създаде прецизна дисекция на света на Ларшон с типичната за героите си дълбочина, измествайки фокуса не толкова върху наложената в последните години от Холивуд ефектна визия, колкото върху драматизма в сюжетната линия.
Няколко месеца по-късно, и сами се убеждаваме, че думите не са били напразно. Макар и с добре познатата си слабост да обръща внимание върху всеки отделен детайл, което логично води до близо тричасовата продължителност на лентата, още с първата част от трилогията – "Мъжете, които мразеха жените", незаслужено пренебрегваният от Академията режисьор успява да грабне вниманието с филм, който не се среща често напоследък.
Тук няма как да не адмирираме Финчър за умението му да открива скрити заложби и в най-малко очакваното име (престанахме да спорим още, след като видяхме Брад Пит в The Curious case of Benjamin Button). Едва ли някой е очаквал, че точно красивото миньонче Рууни Мара ще успее да пресъздаде онова страховито същество с пънкарска прическа, обръснати вежди, десет пиърсинга по лицето и умения както да те спука от бой, така и да проникне за секунди в компютърната система на Пентагона, но фактите са си факти.
Най-впечатляващото от всичко обаче е това, че дори и с визията на грозновато момче, Лисбет Саландър е секси… и пропива въздуха с подобно усещане. Всъщност се сдобихме с него, още откакто Финчър спази обещанието си да снима Мара гола на постера на филма.. а въздействието се пренесе утроено и в самата история, когато Саландър изглеждаше като персонаж, който всеки момент ще прескочи от екрана в салона.
Не по-малко впечатляващ е и Даниъл Крейг, който реално е главният герой в историята (следваща изцяло шведския оригинал) в ролята на Микаел Блумквист, но стоейки до Мара, всъщност има нещастието по-скоро да се превъплъти във второстепенен такъв. Дори и в този случай обаче, изпълнението му действително е на ниво - като персонаж, чиято уязвимост реално би подхождала на всеки друг, само не и на звездата от "Джеймс Бонд" (участваща в повече екшън сцени, отколкото диалози има до момента в кариерата си).
Мрачната атмосфера, изпълнена с брутални сцени (насред мразовитите зимни гледки), каквито не сме виждали вероятно от "Мълчанието на агнетата", едва ли щеше да е същата и без вече традиционния за филмите на Финчър саундтрак на Трент Резнър (и Атикъс Рос) – същевременно нежен и провокиращ като фон на действието, сякаш за да изпълни с живот дори и една ужасяваща сцена на изнасилване.
Вероятно това е моментът да обърнем и кратко внимание на историята – в която двете сюжетни линии, проследяващи от една страна историята на икономическия разследващ журналист Микаел Блумквист, приел да разкрие случая на отдавна изчезналата племенница на милиардера Хенрик Вангер, и тази на младата жена с тежък характер и психически проблеми, но гениални умения като хакер Лисбет Саландър, се преплитат, за да дадат начало на историята в трилогията.
На финала ще обощим, че филм като "Мъжете, които мразеха жените" винаги би бил труден за обобщение, но определено е заглавие, който бихме препоръчали на всички киномани от сърце. Перфектно изпипан, с типичното за Финчър умение да превръща от всеки свой персонаж пълнокръвно човешко същество, многопластова дълбочина в сюжета и изненадващо добро изпълнение от двете големи звезди в каста. Да, лентата едва сега тръгва по екраните, но вече очакваме с нетърпение и следващата. Финчър май никога няма да ни омръзне.
