Продължението на култовата научно-фантастична комедия за мъжете в черно удари нашите екрани преди броени дни, а почитателите на поредицата получиха поредната си доза двучасово забавление с титулярите Уил Смит (Will Smith) и Томи Лий Джоунс (Tommy Lee Jones), нахлузили за трети път черните костюми, за да се впуснат в добре познатия куест за спасяването на планетата.
Режисьор отново е Бари Зоненфелд, създателят на поредицата, който 15 години след първата серия, завършва трилогията си с този филм. Малко известен факт е, че своята кариера той започва именно като оператор и често работи с "кингпините" на черната комедия – братята Коен, от които изглежда е усвоил тази оригинална и заразителна доза хумор, която в бъдеще съпътства филмите му. За създаването на Men in Black, той получава опеката и финансирането на холивудския гигант Стивън Спилбърг и неговата продуцентска къща Amblin Entertainment.
За разлика от предишната част на поредицата, този път филмът идва след написване на добре обмислен сценарий и дълга подготовка за снимките, като по този начин се опитва да преодолее и избегне недостатъците, които често съпътстват пролетните блокбъстъри - съдба, която втората част не успя да избегне.
Любопитно е обаче, че въпреки дългия прозорец от десет години, филмът не предлага гръмогласно завръщане на екраните като епичен край на замислена трилогия, а действа така сякаш е епизод от дълго-излъчващ се сериал. Освен продължителната подготовка за реализацията му и увлекателния сценарий, създателите му разчитат и на звездите Уил Смит, който участва в първия си филм от четири години насам (последно в Hancock и Seven Pounds) и Томи Лий Джоунс. В каста откриваме и Ема Томпсън, Майкъл Стълберг и Джош Бролин като една изключително свежа млада версия на героя на Джоунс.
В тази трета част сюжетът ни поднася история с пътуване във времето и промените в света, които могат да последват при нарушаване на пространствено-времевия континуум. Позната за нас идея, която откриваме в не един филм и вероятно напоследък свързваме с последния Star Trek на J.J. Abrams. Така историята ни връща в лятото на 1969-та, в дните преди изстрелването на Аполо 11 – мисията, при която човечеството за пръв път стъпва на луната.
Като резултат от това пътуване във времето имаме възможността да се насладим и на играта на Джош Бролин (No Country for Old Men, Milk), изпълняващ ролята на младия агент Кей. Това страхотно хрумване допринася за комедийния фактор, тъй като Смит и Бролин развиват нови нива във взаимоотношенията между Кей и Джей, нещо което без съмнение едва ли сме очаквали.
Чрез актьорската си игра Бролин се стреми не да създаде нов образ на Кей, а да се впише в познатия ни негов персонаж - вече изграден от Т. Л. Джоунс. Чрез тази оптическа илюзия, в която виждаме Бролин, но в съзнанието ни се отпечатва агент Кей, филмът примамливо ни обещава участието на една звезда, а ни предлага друга. Но понеже замяната е толкова ефективна, ние приемаме този бартер, без да се чувстваме изиграни.
В основни линии филмът се придържа към стила и контурите на останалите части от трилогията и ни предлага сюрреалистична фантастика, потопена в безспирен лек, но заразителен хумор. В заключение - "Мъже в черно" може да е далеч от научно-обоснована история с дълбокомислени послания, но пък е възможност да се насладите на комедия, чийто екшън, напрежение и премерени, но екзотични визуални ефекти, създават истинско забавление.
