Казват, че някои от най-великите музикални албуми са написани след край на романтична връзка. За това свидетелстват куп записи на стотици изпълнители - от Франк Синатра, Боб Дилън, ABBA, Брус Спрингстийн и Аланис Морисет до модерни звезди като Адел и вече покойната Ейми Уайнхаус.
Раздяла стои и в основата на I Never Learn - третия студиен албум на Lykke Li. Нейният вътрешен свят рухва през 2011 година, след което тя напуска родната Швеция и отива в слънчева Калифорния, където се опитва да се отърси от емоционалното бреме.
"Нямах планове да записвам нов албум. Първото и единствено нещо, което исках тогава, е да оправя живота си. Инстинктът ми говореше, че първо трябва да излекувам себе си. И всъщност бях толкова емоционално разбита, че започнах да пиша песни.
Обожавам да пиша песни и в един момент се загубих в този процес. Тогава не мислех, че някой изобщо ще има възможност да чуе резултата, песните. Бях преживяла най-тежката раздяла в живота си", твърди изпълнителката пред Billboard.
Подготовката на I Never Learn отнема две години и половина, но самата Lykke Li едва ли е бързала да разкрие през какво е преминала за този период. Между този албум и предишния й Wounded Rhymes се случват доста важни неща, което, макар и непряко, касаят шведката.
Инди и дрийм поп музиката е станала мейнстрийм благодарение на певици като Lana Del Rey, Lorde, Feist, Sky Ferreira, Bat for Lashes, Banks... За Lykke Li вече има място на американския пазар и особено в райското кътче Калифорния, където думата dream (мечта, сън) наистина придобива смисъл в съчетанието с поп.
"I Never Learn е колекция от пауър балади за разбитите. Албумът е личен, отнася се за мен, за вината, за срама, за болката, за гордостта и за това колко е смущаващо да бъдеш жена", казва още тя, като твърди, че винаги е смятала, че е неразбрана.
"Този трети албум ще утвърди мястото ми в музикалната индустрия. Жените ги съдят за изявите и за неща, за които всъщност не им пука. Искам да гледат на мен като на изпълнител и автор на песни, а не на поп артист. С този албум мисля, че най-накрая открих своя истински глас", продължава тя.
В I Never Learn има само 9 песни с обща дължина малко над половин час. Красотата на музиката на Lykke Li трудно може да се опише с думи. Слушането на песни като No Rest for the Wicked, Silver Line, Love Me Like I'm Not made of Stone и Sleeping Alone трябва да става отвъд ушите, да се случва в ума, където да се прожектират картини и образи.
Lykke Li не изглежда да е правила компромиси със себе си и с музиката си. Въпреки това I Never Learn е най-лесен за възприемане от трите й албума, вероятно защото е правен с Грег Кърстин (Кейти Пери, P!nk, Ellie Goulding). Но, както вече стана ясно, за да запишеш нещо значимо, е нужно да преживееш душевен катарзис, след който Lykke Li хвърля ръкавицата преди дългоочакваните албуми на Lana Del Rey и Banks.
