Новият български филм "Лов на дребни хищници" е поредният, в основата на чийто сюжет е преходът от комунизма към демокрацията и болната тема за обществото, в което живеем.
В този смисъл, в лентата има от всичко за всеки - интригуващи екшън сцени, любов, драматизъм. Всичко това, преплетено в една приказка с главни действащи лица - младото поколение, опитващо се да избяга от родната действителност, изпълнена с множество мутри, наркотици и прочие. Финалът може и да е малко тъжен, но пък все пак не бива да забравяме - всички ние сами правим своя избор.
Лентата, която е и първият изцяло дигитален роден проект, е режисьорски дебют на младия Цветодар Марков, който доскоро познавахме предимно като актьор, а сценарият е дело на доста по-известно име - Христиан Ночев. Да, същият този Ночев, който работи над "Граница", "Коледата е възможна" и… "Ку-Ку" и "Шоуто на Слави". С познатите лица дотук - повечето имена, които са в основата на филма, всъщност са все още твърде непознати за българската аудитория - все млади и скромни момчета и момичета, които са естествени и непринудени и нямат изградения навик да са често под "светлината на прожекторите".
Разбира се, изключваме някои от "старите кучета" на родното кино като Христо Шопов и Стефан Мавродиев, чийто статут в българската култура обезмисля всякакво представяне. Техните роли обаче са второстепенни, за да дадат възможност на новата генерация да изпъкне на преден план.
„Още преди да изберем актьорите, вече бяхме наясно, че ни трябват млади, непознати лица, такива, с които зрителят да се идентифицира. Това е и идеята, да повярваме, че всичко във филма е просто типичното българско ежедневие”, признава и Ночев.
Е, плановете не винаги съвпадат. Лентата е заснета преди появата на „Стъклен дом”, но за липса на късмет идва точно след бума, който направи сериалът у нас. Така, все пак Бойко и Силвия, която бе разконспирирана като екс гаджето на Калин Врачански, са донякъде познати на масовата публика. За разлика от тях обаче, Мариан Вълев, Влади Георгиев и Яна Титова са имена, които все още твърде трудно идентифицираме.
Една сериозна несправедливост, още повече, ако се замислим, че винаги усмихнатата и излъчваща по детски чувствителност Яна е например носител на "Аскеер" още от 2008 година.
Тогава тя бе обявена за "изгряваща звезд"” с пиесата "Три сестри" на Крикор Азарян в Младежкия театър – може би предзнаменование за добрите дни, които я очакват занапред. Скоро можем да я гледаме и в още два родни филма – "Стъпки в пясъка" на Ивайло Христов и "Кецове" на Валери Йорданов.
"Вярвам, че сме на правилен път. Напоследък започнаха да излизат доста хубави филми и това ми дава надежда, че българското кино най-сетне се пробужда. Аз лично снимах три един след друг и това ме прави оптимист за бъдещето", признава Яна. Тя не скрива, че й е трудно да раздели коя е по-голямата й страст – театъра или филмите, защото двете дават съвсем различни емоции. Категорична е обаче, че не би се разделила с нито едно от тях.
Владимир и Мариан пък тепърва трябва да градят и надграждат над публичния си образ. Първият помним единствено от култовия „Граница” и от няколко пиеси в театър 199 още от далечната 1994 година.
Е, след като щастието не му се усмихва след лентата, той решава да търси късмета си зад Океана, в необятна Америка. 15 години по-късно се завръща у нас, за повторен опит. Притеснението обаче му личи от далеч.
„Анонимоността ми е болна тема и да говоря за всичко това е прекалено лично. Особено, когато съм обграден от толкова много хора”, лаконично отклонява въпроса бившият състудент на Влади Въргала. Въпреки това, след предпремиерата към него идват доста млади хора, желаещи автограф и усмивката се завръща на лицето му. Възможностите тепърва предстоят.
Като абсолютна атракция пък можем да определим младия Влади Георгиев. Пловдивчанинът, чийто актьорски талант е безспорен, е абсолютен "самороден камък" - не е завършил НАТФИЗ и няма никакво подобно образование, вероятно и затова е тотално лишен от всякаква звездомания.
Говори абсолютно непринудено и дотолкова се чувства не на място сред фотографи и журналисти, че още повече предизвиква вниманието им.
Оглежда се често, сякаш няма търпение да избяга от тълпата, която го е обградила. За него обаче това не е дебют в киното – още на 15-годишна възраст е избран да участва в „Пазачът на мъртвите” и се справя впечатляващо. Четири по-късно се връща на голям екран.
Безспорно, като най-голямото откритие след появата на лентата се оформя Силвия Петкова. Тя е също толкова естествена, енергична и непринудена като героинята си във филма, на моменти дори бихме могли да я определим и като леко дива, типично за поколението, от което е.
Адски чаровна, усмихната, говори на "ти" от първия момент, сякаш се познавате от години (Факт е, че след две три изречения действително започваш да се чудиш дали пък не е права…). До този момент Силвия е позната най-вече с амплоато на "приятелката на Калин Врачански". След края на филма, е трудно човек да повярва, че тя би могла да се задържи на подобно стъпало.
Дипломиралата се в НАТФИЗ тази година актриса определено подсказва, че смята да върви по свой собствен път в живота. Това е и причината връзката й със звездата от "Стъклен дом" да е по-скоро тема "табу". Не отказва да отговаря, но дава да се разбере, че приказката, макар и хубава, е достигнала своя край.
Сега предстои нова, в която се надява отново да е главната героиня. Съвсем скоро ще можем да я видим и в немска продукция на режисьора Силви Мишел Кейси, но най-важното е, че дебютът й вече е налице.
Всички тези млади лица, които изграждат историята във филма, все още търсят своето място под слънцето на родния небосклон, но пък сами по себе си ни дават нужната нотка оптимизъм за развитието на българския театър и кино. В този смисъл не очаквайте от "Лов за дребни хищници" да достигне популярността или касовия успех на "Мисия Лондон", "Източни пиеси" или "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде".
Той обаче ще предизвика нужния интерес и ще постигне най-сериозната си задача - да представи тези лица, около които ще се върти българското кино през следващите години. Имаме поколение и това е най-радващото само по себе си. Или както честичко казваме в подобни случаи - Кралят е мъртъв, да живее кралят…
Автор: Митко Попов, [email protected]
