Lord of the rings: Battle of Middle Earth 2

 

На бран, на бран (това ще рече “на война!” по старовремски), сянката на Мордор отново е надвиснала над Средната земя, нека всеки който може да ходи (без симулации на изкълчени глезени!) да грабне оръжие и ...

 

... се сбере под черните знамена на Мрачния владетел, нека всеки се изправи пред огненото му око и се обвие в тъмнина, нека пламъкът и мракът плъзнат от Минас Моргул... Нека за последен път съдбата на пръстена да се вплете в тази на всички народи... Нека. Нека.

 

 

Защото не само Минас Тирит, Рохан и Исенгард са бойни полета... Сблъсъкът на Светлината и Сянката, бушуваше и в далечния север. От Мъгливите планини като река плъзнаха скверни гоблини и други страховити твари и там що Задругата, бе нявга намерила подслон сега мечове жънеха и кръвта напояваше гори и поляни. Лориен тънеше в руини...

 

Цялата работа е, че в LOTR:BME2 най-накрая успяваме да се отклоним малко от филмовата версия на легендата. Вместо до оглупяване да си преиграваме битката при Шлемово усое или пък гондорските сражения, ще ударим крак (копито, лапа, крило или пък лигав псевдопод) в някои от най-приказните места в Средната земя. Насам народе – ей от тука мина преди сто и кусур години Билбо, като гепи пръстена от Ам Гъл – Ссссс, беззцения ми – Не ме прекъсвай бе, твар! (шум от нажежени клещи и кански писък. - Горкото...) А дали, в крайна сметка, е толкова интересно да водим една и съща война на друг терен?... Е, това е друг въпрос.

 

 

И като неканени кошмари от древна приказка, в сянката маршируваха армиите на гоблините, вечните врагове на джуджетата. Те компенсираха своята кекавост със зелен, камуфлажен цвят и масирани атаки... Редом с тях пъплеха орди паякообразни, роднини на Корубана, която бе опитала да закуси с Фродо... Ала и други могъщи сили идеха с тях – планински гиганти, високи като кули, играещи си със многотонни скали...

 

...да не говорим за пещерните троли и онзи симпатичен огнедишащ дракон който се върти в небето (той е с топлинно насочване, ще знаете). Все пак не виждам повод за оплакване. Срещу волята на Властелина стоят джуджетата и елфите...

 

Дългобрадковците са известни с лошия си нрав (не случайно именно джудже е написало книгата “Дзен и изкуството да пръскаш черепи с топор”), здравите постройки и прогресивните обсадни машини. Елфите пък са отлични стрелци и владеят доста магични сили, които да сгорчат кефа на всеки назгул или гоблински генерал, а за онези дървесни бесове – Ентите, направо не ми се говори.

 

А случайно да ви се ходи на море? Е, ако е така освен плажното масло си вземете коктейл молтов (без чадърче и черешка) плюс вярната моряшка чекийка (нож, бе хора!) Кажете едно “Ахой!” и участвайте в морските схватки между сауроновите корсари и флотата на елфите. В стил “Островът на съкровищата”, вие и шайката пирати ще трябва да се биете в морето или да правите диверсии на сушата...

 

 

И там където мечовете и стрелите (и зъбите) не можеха да се справят, на помощ идеше магията. Заклинания призоваваха мрак и огън, тресяха земята, събаряха стени... Черни магове викаха страховити твари и древни демони от отвъдното, лечители и вълшебници церяха рани и правеха аури що мощ и защита дават, в мрак се обгръщаха някои и за очите невидими бяха (Абе откъдето и да го погледнеш  – Нито миг скука в Средната земя).

 

Герои и злодей водеха двете армии. Един от тези генерали си струва цената в злато. Освен нападателните заклинания и самостоятелната му употреба като войн, самото му присъствие чувствително подобрява представянето на войската.

 

Освен легендарните схватки, които имаме по сцанарий, в LOTR:BME2 можем да джитнем и една “стратегическа” игра върху карта, разграфена на провинции. Това дава доста възможности, една от които е създаването на “аватар – герой”, което даже и да не оказва съществено влияние върху играта, е приятна персонификация.

 

И тъй – на оръжие, на бой по суша, въздух и вода (и в астралното пространство). На тези, които вече са играли първата част LOTR:BME2 няма да досади, а пък за тези, които за първи път ще воюват за Средната земя, преживяването ще бъде още по-приятно.