Писател и психолог, Лоран Гунел умело съчетава романовия сюжет с популярната психология, предлагайки на читателите си достъпен и приятен начин да се запознаят с някои основни страни на човешката психика.
Някъде между популярната психология и романите, вдъхновени от живота на известните учени в тази област, елегантно се промъкват творбите на френския писател Лоран Гунел. Те не са нито като книгите от типа "помогни си сам", нито като онези излишно поучителни съвременни притчи, които така и не успяват да ни накарат да се замислим истински.
Гунел разказва истории, които увличат читателите и съчетава писателския си талант със знанията си на учен. Експерт по личностно развитие и невролингвистично програмиране, преподавател в Университета в Клермон-Феран, той изпозлва опита си на изследовател, пътешественик и консултант, за да създава сюжети колкото измислени, толкова и близки до всеки от нас.
Писателят е познат на българските читатели с изключително успешните си романи "Човекът, който искаше да бъде щастлив", "Бог пътува винаги инкогнито" и "Обезумелият философ". Творческата му кариера обаче започва относително късно.
Когато пише първия си роман, Гунел вече е утвърден специалист в областта на психологията и преподавател в университет. "Човекът, който искаше да бъде щастлив" излиза за първи път през 2008 година (две години след написването си) и се превръща в истински бестселър, преведен на повече от двадесет езика.
Като писател и изкушен читател Гунел не крие предпочитанието си към европейската литература. Обича романите на Маргьорит Юрсенар. Когато става въпрос за професионална литература обаче, се насочва към американски заглавия, а любимият му класик е Достоевски.
Основното на послание на всички творби на Гунел може да бъде обобщено като опит да се отхвърли култа на съвременното общество към материалното и успеха. Самият писател казва: "Съвременното общество се уповава на икономически модел, който не се поставя под въпрос. Преди имаше два различни модела и това ни караше да си задаваме въпроси. Днес вече никой не си задава такива въпроси. А аз съм абсолютно убеден, че сегашният е много порочен, защото поставя в центъра материалния критерий. При това се възприема безкритично от мнозинството."
Най-новият му роман "Денят, в който се научих да живея" започва като една съвсем обикновена история. Такава, която би могла да се случи на всеки. Действието не се развива на някое екзотично място, а сред разностилните, но изпълнени с атмосфера улици на Сан Франсиско.
Джонатан е застраховател. Живее в малка къща и всяка сутрин преди работа пие кафе с двамата си съдружници. Бизнесът им е малък, но се развива добре и младият мъж вижда перспектива в това, което прави. Оптимизмът му обаче е внезапно помрачен от едно неочаквано предложение.
Една сутрин след обичайната си разходка той пристига в кафенето, където се събират всяка сутрин. Там вече го очаква съдружникът му Майкъл, който му предлага да купи неговите дялове от фирмата. Майкъл смята, че след като Джонатан и третият им съдружник Анджела са се разделили като двойка, за всички ще бъде по-лесно, ако спрат и да работят заедно.
Само че Джонатан не е готов за подобна стъпка. Всъщност дори му харесва да работи с Анджела, защото това го кара да се чувства сякаш връзката им все още продължава. Странното предложение на Майкъл обаче съвсем не е единствената изненада, която очаква Джонатан.
Само няколко дни по-късно една мургава красавица се вглежда в дланта му и изрича злокобно предсказание: краят на живота му наближава. Как това ще промени света и мирогледа на Джонатан и дали ще му помогне да открие път към вътрешната свобода, към световете на другите и към разбирането, че човекът е част от едно изначално хармонизирано цяло, можете да научите ТУК.
