Един от най-оригиналните гласове на британската модерна литература − Мартин Еймис − ви е подготвил пътуване с неочакван край в един Лондон, който не познавате. Ироничен, абсурден и многопластов, "Лондонски поля" е роман, който просто не може да бъде поставен в рамка.
Да поиграем на клишета. Един писател в криза. Един дребен мошеник. Една своенравна и много красива жена. В една любовно-криминална история. Ако вече си мислите, че сте чели нещо подобно, бързаме да ви уверим, че не сте. Защото това, което прави Мартин Еймис с клишетата, е да ги изтърбуши, преобърне и прекрои по-абсолютно непредвидим начин.
Ако досега не сте попадали на романите му, ето какво трябва да знаете. Двукратно номиниран за наградата "Ман Букър", Еймис е ироничен, романите му често предизвикват противоречиви реакции сред критиците, но въпреки това безспорно се нарежда сред най-значимите представители на постмодернизма в британската литература.
Сред хората, които не харесват романите на Мартин Еймис, е и собственият му баща − писателят Кингсли Еймис. Дали причината за това са единствено стилистичните различия между двамата, можем само да гадем. Факт е обаче, че именно стилът на Мартин Еймис е причината той да бъде определян като един от най-оригиналните съвременни автори.
"Лондонски поля" е публикуван за първи път през 1989 година. Действието в романа се развива десет години по-късно, на прага на новото хилядолетие. Това до някаква степен го прави футуристичен. От днешна гледна точка особено интересен го прави мрачната прогноза за близкото тогава бъдеще, сега минало, която Еймис рисува. В нея има голяма доза особено зловещ реализъм.
Нека обаче да започнем с историята. Тя, както заявява романът още със самото си начало, е история за убийство. Има убиец. Има и жертва. Само че убиецът някак не притежава излъчване на убиец. А жертвата е много повече провокатор, отколкото невинен потърпевш.
Един американски писател, изживяващ притеснително продължителна творческа криза, заминава за Лондон, където неочаквано се натъква на идеалния сюжет. Остава само да го напише. Дали обаче персонажите, които смята, че е разгадал или дори създал по някакъв начин, няма да го изненадат точно толкова, колкото и читателите.
Докато пътува от летището към къщата, в която ще отседне, писателят се запознава с бъдещия убиец. Той е дребен мошеник и все още дори не подозира, че ще се превърне в убиец. За разлика от него жертвата знае отлично, че ще умре. Знае кога ще умре. Знае и как ще умре. Не знае единствено кой ще я убие, но е твърдо решена да избере палача си сама.
Планът ù може да успее, но може и да се провали. Способността ù да предвижда хода на събитията никога не я е подвеждала, но от друга страна за всичко си има първи път. Освен това е съвсем възможно тази история за убийство да се окаже едновременно и любовна история. И не само.
Историята около провалената премиера на едноименната екранизация по романа на Еймис е не по-малко интересна. Съдебните спорове и неразбирателствата в екипа превръщат лентата от обещаващ филм със звезден каст, включващ Джони Деп, Кара Делвин, Били Боб Тортън и Амбър Хърд, във филм, който все още не е излязъл на екран.
Едно от най-хубавите неща в романите на Еймис е това, че тъкмо когато си мислите, че най-накрая сте ги разгадали, те ви доказват, че дори не сте близо. "Лондонски поля" не прави изключение, а най-прекият път към него е ТУК.
