Срещаме ги след важен за тях мач. Играли са приятелска среща - от онези, в които головата разлика осигурява класиране само за добро прекарване. Раздали са се, изгубили са, но не им е кофти. Следващият път "ще мачкат". Иначе нямат нищо против да поговорим за рап музика, стига да могат да си кажат всичко. Някак си им е важно - може би, защото са алергични към заучените положения или защото темата им е доста лична. Повече от седем години Радостин и Илия правят рап, готин рап, адски готин рап. Знаят ги, пунтират ги, даже ги цитират. И в тази популярност няма нищо гнило - дори в България, истински добрите рапъри ги забелязват. Слушат ги, качват песните им във Facebook профилите си и искат още. Logo5 дават по много. Без да правят компромис с римите или артикулацията си.
Евелина Иванова: Определяте музиката си като постмодернистичен манифест с елементи на неосведоменост. Какво точно имате предвид?
Илия: Това Радо го е писал, когато е бил още малък (смее се).
Радо: Може да звучи забавно, дори леко дебилно, но си има смисъл. Постмодернистични сме, защото сме new school – правим неща, които звучат горе-долу съвременно, обявяваме наши истини – затова е манифест.
Илия: Не се колебаем, говорим за всичко, което знаем. Говорим и за това, което не знаем – казваме, че не ни е ясно.
Радо: Иначе рапът ни е с "елементи на неосведоменост", защото сме на 21 години и може да си позволим да не сме напълно информирани – не се правим на изключително сложни пичове.
.: На 21 години сте, а първият ви самостоятелен албум е озаглавен "Петилетка". Защо?
Илия: Всички ни питат защо правим песен за време, в което не сме живели.
Радо: Истината е, че албумът "Петилетка" се казва така не заради соца, а защото ни трябваха пет години, за да го завършим. Потърсете в Google и ще намерите статия от 2006 година за това как Logo5 издават албум. Първоначално мислехме да го наречем "Паралелепипед". Но с времето се промениха много неща – отпаднаха някои членове на групата, отказахме се от някои песни. Има и лека игра на думи – Лого 5 - Петилетка.
Илия: Не отричаме, че има препратка към времето на социализма. Но това е препратка към общата ни история, към историята на България.
.: Тоест чувствате се деца на социализма, защото сте унаследили спомена за него?
Радо: Единствената абсолютна истина е, че сме родени във времето на прехода, през 89-та година. Помня последствията от соца – режимът на тока и това как в магазините се продаваше по половин хляб. Баща ми беше началник-влак и пътуваше често до Австрия и Германия – подаряваше ни бонбони Haribo, заради които намразих мастиката. Имаше едни тъмно сини към черни с вкус на анасон – ужас!
Илия: Искам да кажа на нашите фенове да не ядат и да не пият нищо синьо с леко черен оттенък (смее се). Иначе и аз помня как дядо ми обменяше доларите в марки и ни носеше Twix-ове от Иран, където работеше. Майка ми и баща ми също са преживели доста през годините на тоталитаризъм. Те са супер точни хора, нямам проблем да разговарям с тях. Тяхната история е станала малко или много и моя.
.: Как приемате отправените ви критики, че сингълът "Петилетка" е ненужно циничен, профански?
Радо: Свободата на словото е право на всеки. Сами качихме сингъла в мрежата – подобни реакции не са неочаквани и не могат да ни засегнат. Щом говорят за парчето значи сме си свършили работата. В "Петилетка" има и сарказъм и ирония. Има и метафори, както обичат да казват рапърите. Ако някой реши да анализира текста ще открие, че в него не се говори за комунизъм.
Илия: Но този някой трябва да е литературен критик – от онези дето анализират, защото не могат да пишат.
Радо: Никъде не се казва "помня как през комунизма имаше режим на тока". Римата "здрав дух, здраво тяло въпросът е дали след 5 години ще останат цяло" е съвсем универсална. "Старите лели още се кланят на Сталин и Ленин" е факт от реалността – може да се разтълкува и като "по-възрастните хора робуват на стари идеали". Не задължаваме никого да бъде в нашия филм и да ни разбира точно.
Илия: Но и няма да ни запушат устата.
.: Как се случи самото парче?
Илия: Имаше много як инструментал (който все още си е много як), с мотиви от една стара руска песен – "Ей ухнем". Песента възвеличава една картина на Иля Репин ("Бурлаки на Волге"), на която група работници влачат един кораб. Един от тях непрекъснато ги надъхва с възгласа "още веднъж братя, още веднъж" – той единствен е с вдигната глава.
Радо: В това също има символика. Инструменталът към парчето е на DJ Darkstep. Когато го чухме ни прозвуча военно и маршово, затова решихме концепцията да е "комунистическа". Текстът сам се написа.
.: Къде се намерихте вие двамата?
Илия: В чата. Беше много забавно, защото си мислехме, че отсрещният човек е жена.
Радо: Това категорично не е истина. Бяхме на 14-15 години. Илия беше много добър графитер. Tricky всъщност е Илия Григоров – така че не го затваряйте, моля ви. Аз бях начинаещ графитер, без абсолютно никакъв талант. Едни приятели ни запознаха. Оказа се, че известният Tricky не е на 30 години, както си го представях, а е същият заядлив тийнейджър като мен.
Илия: Аз бях по-обърканият от двамата – слушах каквото ми паднеше, правех каквото ми паднеше…
Радо: И се беше взел на сериозно.
Илия: Особено в графитите. Радо пък е бивш B-boy.
Радо: И сега мога да направя три оборота хеликоптер.
Илия: Еър кикове също. Само уеърът малко ти куца.
Радо: Започнахме да правим фрийстайл на една улична пейка в квартала.
Илия: Всеки ден от 10 сутринта до 10 часа вечерта.
Радо: Тогава бях новодошлият в компанията и не бях още част от групата. Дилдо, който беше от Logo5 (между другото това е единственият човек, който съм виждал да пуши Victory Medium) – нещо не ме одобри. Станахме враждуващи графити крюта - аз и един мой приятел срещу Илия и неговата компания. Те бяха по-добрите. Мина година – пораснахме. Почнахме да правим заедно песни в домашни условия – един вид Logo5 ft Радо. И ме приеха в редиците си.
.: Защо Logo5?
Илия: Преди се казвахме Генезис, обаче някакъв плешив барабанист ни открадна патента и се наложи да се прекръстим на Logo5.
Радо: Представяш ли си (смеят се). Петицата идва от това, че имахме един период, в който всичко завършваше на 5. Дори на въпроса "Какво ще правиш утре?" отговаряхме с 5.
Илия: Бяхме абсолютни лигльовци-идиоти. Иначе сме "логопеди", защото притежаваме невероятна артикулация. Всъщност Logo5 сме трима с Jamez Bongg, страхотен DJ. Той в момента учи – работи над себе си, не пие кафе и е един изключително ненормален човек, който се радваме, че познаваме.
.: Кой ви откри за лейбъла Illmate, в който "членуват" още Wosh MC, Fars, Рут Колева и DJ Darkstep?
Радо: Преди близо шест години Филип ( Негъра) от Fars ме срещна в "Младост" и ми даде флаер за концерта на Jeru the Damaja. Казах му, че вече имам билет, а той ми каза, че Fars ще се подгряваща група. Тогава Негъра и Нешев от Fars ги бяха записали като "Фичо-София". Запалихме се по музиката на Fars. Те също ни се изкефиха и ни поканиха да изпеем 3-4 парчета по време на един техен концерт в Swinging Hall. Накрая Wosh-ият (Wosh MC) ни извика в тях. Близо час слушахме речи на Тодор Живков на балкона му.
Илия: А след месец вече бяхме в студиото на DJ Darkstep, където записахме песента "С големи крачки" заедно със Sensei, Филип от Fars и Wosh MC.
Радо: Най-теглената песен за всички времена.
Илия: А след самостоятелното ни парче "Между две стени" вече сериозно се заговори за Logo5.
Радо: Тоест продукт сме на някакви хора, с които в момента сме много близки.
.: Как сте с фрийстайла?
Радо: Добре сме, макар че все по-рядко правим фрийстайл.
Илия: Абе като че ли малко сме се отдалечили от рапърските клишета – фрийстайлъри, бунтари. Не пеем за коли и за жени, не храним политиците.
Радо: Не следваме Мишо Шамаровата линия, макар че Мишо Шамара е един от най-яките хора, които съм срещал. Не робуваме и на стереотипа за ъндърграунда, не се чувстваме длъжни да говорим за световната конспирация. Не си поставяме никакви ограничения. Изпяваме всичко, което ни хрумне.
Илия: Рапърите, които не спират да нареждат как положението в България и българските политици са тъпи, откровено ме дразнят. За какво ми е да знам очевидни истини. Дразнят ме и разни псевдо ъндърграунд рапъри, които не спират да говорят, че правят хип-хоп, а всъщност не са държали плоча в ръцете си.
Радо: Някак си тези с ланците са ми по-забавни, поне са без претенции.
.: Ъпсурт дразнят ли ви? Те също имат парчета, в които фигурират тъпи политици? А и вече официално са "комерс"…
Илия и Радо: Не.
Радо: Това за нас са най-добрите рапъри в България. И няма лошо, че се продават добре. Ако си истински добър в това, което правиш, неизбежно ставаш популярен. Всъщност истинският ъндърграунд хип-хоп от 90-те не е бягал от популярност. Просто рядко са го пускали по радиото, телевизията. Днес много по-смешни са ми онези рапъри, които искат да бъдат комерсиални и правят разни бийтове с плясъци, но никой не ги слуша, защото са зле.
.: Бунтари с тежка биография ли са рапърите?
Радо: Не е задължително. За мен добрият рап е в римите, флоуа, инструментала, не в историята на изпълнителя.
Илия: В живота може да са ти се случили много гадости, които да ти дадат сила да правиш по-добро изкуство, без то да е обвързано с личната ти история. Рей Чарлз е имал ужасно тежък живот, но в крайна сметка пее за любов.
.: Значи вие сте миротворци, а не бунтари?
Илия и Радо: Не.
Радо: Ние се оплакваме, но по готин начин. В България сме – не може да не сме недоволни и да не изразяваме недоволството си. Иначе не сме много социални. Имаме едно социално парче, което се казва "Тежък жребий".
Илия: И много скоро може да очаквате клип към него.
.: Не сте социални, не сте миротворци, не сте и бунтари… какви сте всъщност?
Радо: Ние сме едни обикновени хора.
Илия: Ние сме едни обикновени супер герои.
Радо: И няма как да ни накарат да се почувстваме зле заради това, че сме малко по-интелигентни.
Илия: Въпреки че в България простотията се продава добре – не само в чалгата, но и в рапа.
.: Ако големи продуценти ви направят голямо предложение, ще забравите ли за принципите си?
Радо и Илия: Не.
Радо: А и това с продуцентите в българската музикална индустрия си е чист мит.
Илия: Реалисти сме. Не мислим, че един ден ще се издържаме само от рап. С музика – да, но с рап – не.
Радо: Илия прави много добри бийтове. Може да пишем музика за други изпълнители, да правим филмова музика.
Илия: Просто милионите предстоят.
.: И не мислите за бягство в чужбина?
Илия: В чужбина може да ни видите само на концерт.
Радо: Или за снимките на някой клип. Нямаме желание за емиграция, въпреки че имам роднини в чужбина. Имам желание да мина през Ню Йорк и Лас Вегас за две седмици и нищо повече. Аз съм завършил Американския колеж, Илия е от Английската гимназия. Езикът не е проблем. Имаме текстове на английски. Подготвяме и проект с един британски рапър, който е много ъндърграунд, но е адски добър. Пробивът в Европа не е невъзможен, но едва ли ще отидем да живеем другаде. Поне не и в близките 10 години. Освен, ако много не се променим.
Илия: Което едва ли ще се случи.
.: Мислите ли вече за следващ проект?
Илия: Да – това е следващият ни албум, който ще е още по-силен от дебютния.
Радо: Вече имаме инструментали, бийтове, няколко текста. Дискът ще е двоен. През март започваме да го работим активно и в края на 2011 г. трябва да излезе.
Илия: Нещата вече се случват доста бързо, защото химията между нас работи безотказно.
Радо: Едва ли ще спрем да бълваме албуми. Не се опитваме да бъдем успешни, а да правим рапа, който ни се слуша.
Илия: И няма да се оттеглим в близките пет години.
