В събота вечер не е зле пратката с добро настроение да е директно отнякъде, където екшънът става начин на живот. Не е зле тръпката да дойде на крака, особено ако се казва Locomondo. Когато ска/реге музиката кипи с пълна сила в южняшката кръв, това винаги е основателна причина за химична реакция, забъркана от Markos Koumaris и компания в един взривоопасен концерт.
Locomondo звучат като група, която има свой собствен ритъм, изпълнен с истории за ямайско- гръцката дружба. Стилът им винаги e една крачка напред, за да прелее навреме от реге в ска, от карибско вдъхновение до буйно пого, в което българите са малцинство.
Най-вече защото когато Locomondo повторят визита на софийската клубна сцена, това очевидно свиква всички налични гръцки фенове така, че бандата да се чувства като у дома и на афтърпартито да има групово чупене на чаши и чинии.
Групи като Locomondo нямат проблем да преливат сетовете си от лично творчество към кавъри като L'Ombelico del Mondo на Jovanotti и King of Bongo на Manu Chao. Правят го с лекотата, с която цигуларят и барабанистът се заменят един друг в хипнотизиращи сола, поне докато Markos Koumaris не се появи отново, за да вдигне хората пред сцената във въздуха за едно приятелско меле, в което момичетата вземат изненадавщо дейно участие.
Добре е, когато на парти като това хората в клуба имат възможност да си припомнят, че единствента стойност, която има хартията, е тази, която те й придават. Върху феновете летяха напечатани банкноти от по 100 AFRO, приличащи твърде много на евро, с Lose bank - логото на бандата и директен черен хумор за икономическото положение на Елада.
Въобще цялостната атмосфера показа защо в Гърция постоянно избухват бунтове и стачки. Изобщо не е заради кризата. Хората просто си избухват.
