Танцьорка в мюзикъл, певица и член на една от най-успешните европейски женски групи, представяща Германия на Евровизия 2008 - No Angels. Един от 4-те гласа, казващи "Да" или "Не" в Music Idol. Това е само част от сбъднатата мечта на Людмила Дяковска, по-известна като Люси или Lucylicious.
Avtora.com се срещна с енергичната Люси, за да разбере какво е да седиш на една маса с Есил Дюран, Димитър Ковачев - Фънки и Вили Казасян, да сбъдваш или да спираш мечтите на младите музикални идоли. Какъв е пътят, който е извървяла през последните 14 години, прекарани в родината на Гьоте, и лесно ли се става финалист на Евровизия.
Георги Панайотов: Здравей, Люси! Как се озова в журито на Music Idol?
Люси Дяковска: Чрез едно много приятно запитване. Озовах се в шоуто с много голямо желание, защото наистина ми се искаше да бъда част от цялото това нещо. Малко или много, независимо как по договор ще се договорим, просто защото исках да се прибера за по-дълго време в България и да се запозная много по-добре с музиката и хората тук. Все пак съм българка и е редно, малко или много.
От друга страна имах голямото желание да предам опита от всичко, през което до сега съм минала, всичко, което съм преживяла до момента. Да го дам на някакви млади таланти, които също имат желание да постигнат много с музика в живота си.
.: Това не е първата ти изява в подобно амплоа. Била си членка в журито на караоке шоуто Shibuya?
Люси: Shibuya бе много забавно шоу. Снимахме го три години. Тази година не знам дали изобщо ще се прави четвърти сезон. Въртят старите предавания, а те все още толкова се гледат. Първият сезон дори все още се върти по Viva. А те са 12 серии на сезон и страшно много се гледа. Shibuya е всъщност един японски формат. Хората се явяват за кеф и в края на предаването най-добрият взема 1000 евро. Не винаги най-добрите певци са печелили, защото са били големи дървета. Има такива, които излизат и правят страхотно шоу, търсят се караоке звезди. Не сме карали някакви хора да показват турбо певчески възможности. Съвсем друго е от това, което правим тук. 
.: Познаваше ли останалите членове на журито: Фънки, Есил Дюран и Вили Казасян преди да започнете работата по Music Idol 2?
Люси: С абсолютно никой от журито не съм работила преди това, дори с певците, които участваха до момента, само Васил Найденов познавах лично.
.: Лесно ли се сработи с тях?
Люси: По принцип съм много отворен човек и винаги съм имала и имам голямото желание да се запознавам с нови хора, хора свързани с музиката и наистина да научавам много от тях. По този начин не можеше да има някакъв проблем с това да си паснем. Още от първата вечер си станахме едно голямо семейство. Седнахме на маса и стана ясно, че всички сме малко или много от един дол дренки.
Есил ме кара да ставам поп-фолк певица. Това е защото направих преди три години един албум в Германия с доста фолклорни елементи...
.: Lucylicious?
Люси: ... Да, този албум - соло проекта ми. И пуснах някакви неща на български, които бях направила и Есил ми казва: "Ле-ле, ти ще станеш първата поп-рок-фолк певица." И аз викам "Добре" обаче усещам, че това не беше на майтап. Аз много я харесвам.
.: Тежка ли бе работата на журито по време на кастинга и как издържахте на натоварването?
Люси: Беше много тежка, много натоварваща, особено за нас. Все пак от 10 часа като седнеш и си длъжен да стоиш до край. Театралните кастинги продължаваха до 1 - 2 часа вечерта. Не можеш да кажеш "Писна ми, уморих се, ще изляза да си почина". Задължен си към участниците да им дадеш най-доброто и обективно мнение. И трябва да си концентриран, да си на 100 процента на мястото си от сутринта до вечерта, защото и най-малката грешка в преценката ти може да премахне и да прати в къщи някой много добър човек.
.: Или да го пусне да продължи напред - Деница Цветанова дойде в София на театрални кастинги за ваше искрено учудване?
Люси: Всъщност я пуснахме по милост, защото Иван и Андрей много се изгавриха с нея. Ние въобще не знаехме, че така ще се случи. Те изведнъж нахлуха вътре по някаква собствена, спонтанна идея, както всъщност винаги работят - много спонтанно. Което пък ги прави водещите, които са, а това прави шоуто винаги много различно - винаги има такива моменти, които не са планирани. И тъй като нямахме някаква фиксирана максимална бройка на хората, които трябва да пуснем за театралните кастинги и не беше проблем за хора като нея или като Милен да продължат за следващия етап. Не можехме просто да я пратим в къщи след гаврата.
.: Да, но пък беше забавно, особено когато ти също взе балон и започна да пееш "Детство мое"?
Люси: Да, беше забавно и трябва да си призная, че имаше моменти в които за сметка на някои участници доста се забавлявахме. Но като цяло всички много усилено се опитвахме да стоим настрани от гаври или по-резки изказвания. Music Idol не е предаване, в което да се търси този ефект. Въпреки че имаше хора, които си го търсеха. Да дойдеш в толкова сериозен музикален формат, без да имаш никакво чувство за реалност и самооценка!
.: Кои според теб ще са участниците от Music Idol, които ще се класират до челната шестица, имайки предвид и зрителският вот, който вече успя да ви изненада няколко пъти?
Люси: Много е трудно от сега да се правят някакви преценки, защото хората много се развиват и всеки път показват нещо ново от себе си. Много бързо квалитетът може да падне, в зависимост от песента, която ще им бъде дадена. Зависи и много от самото шоу. Но на тази база, бих сложила в първата шестица Нора, Пламена, Тома, Деница... Елена ми е под въпрос... Шанел миналия път не пя добре, но бих я сложила, както и Ивайло.
.: А Иван Ангелов - Най-големият?
Люси: Иван не. Иван е кабаретист. Той не е певец.
.: Зрителите определено го харесват?
Люси: Зрителският вот винаги е много по-различен от това, което ние виждаме, но вече започваме да ги разбираме. Това, което се вижда по телевизията, е много по-различно от това, което виждаме в залата. Снощи гледах шоуто и даваха много от участията от понеделник и беше толкова по-различно от това, което наистина видяхме и аз видях много кандидати, на които съвсем различни оценки щях да им дам. По телевизията и звукът е съвсем друг и еуфорията пред него е много по-различна и не те грабва по начина, по който когато си част от огромната публика в залата. Бих била много по-критична от това, което съм. Тогава разбрах избора на хората.
.: Не мога да не те попитам за Валентина Хасан. Как си обясняваш, че изпълнението по време на кастинга й стана най-гледаният български клип в сайта за видеосподеляне YouTube?
Люси: Аз не видях Валентина на кастинга във Варна, гледах я после по телевизията. Обяснявам си популярността й с това, че такъв език няма... може би. Тя наистина и до днес се взима много-много на сериозно, а това кара хората да се радват на това изпълнение. Нейната категорична убеденост, че парчето се казва Кен Ли и че пее на английски са забавни. 
.: В момента имаш доста ангажименти и в Германия, пътуваш постоянно между София и Берлин. Как успяваш да съчетаеш Music Idol с финала за Евровизия и No Angels?
Люси: Засега доста добре… Утре пак заминавам и ще имам четири дълги работни дни. Имаме три шоута, един много голям сешън за откриването на един нов музикален магазин в Берлин. Ще е супер готино, защото такива събития винаги се посещават от 800-1000 души и два часа ще сме лице в лице с феновете, което ни доставя много голямо удоволствие.
Тук само в понеделник и в сряда имам шоута и в останалото време мога да съм в Германия или да си оставам тука и да си почивам, а това е много хубаво.
.: Стартираш кариерата си през 2000 година от музикалното шоу Pop Star, смяташ ли, че този тип ТВ формати са адекватният метод за откриването и създаването на истински музикални идоли?
Люси: Кастинг групи и таланти има от много време. Дори Beatles са кастинг група. Spice Girls, Таке Тhat, N-Sinc, Backstreet Boys са също кастинг групи, като No Angels. Почти всички солови поп изпълнители също са кастинг звезди - Бритни Спиърс (Britney Spears), Джъстин Тимбърлейк (Justin Timberlake).
Просто тогава хората не са виждали какво се случва зад сцената, как се работи. Не са знаели толкова много за участниците, за личния им живот, какви са като хора, какво обичат, какво харесват, какво са правили. Това е единствената разлика с шоутата, които правим днес. За това тези шоута не са нов феномен. Освен може би, че вече публиката избира кой да стане звездата.
При нас не стана така, защото бяхме първата и последна група в подобен телевизионен формат, избрани директно от журито. Вторият Pop Stars вече беше със зрителски вот. И много се радвам, че бяхме избрани от жури, а не от публиката. После станахме група на феновете, но се радвам, че не започнахме като такива.
.: Връщайки се към създаването на No Angels, как се почувства, като единствената българка, участваща в толкова голям проект?
Люси: Супер. Аз бях много уверена в себе си и беше много гот. Само когато съм идвала тук са ми задавани въпроси тип: как се чувствам като българка и това са били единствените моменти, в които съм си задавала този въпрос. В Германия съм от 13 години, когато участвах в Pop Stars бяха изкарала вече 6-та година и бях станала някаква супер германка. Не комуникирах с българи, колегите ми в театъра, с които правихме мюзикъла "Buddy" бяха почти само американци и англичани и за мен си беше супер нормално всичко, което се случваше. Това, че бях българка нямаше абсолютно никакво значение за абсолютно никой.
Доволна съм, че постигнах това, което исках, че бях оценена за човека който съм и за това, което мога. Това, че съм българка нямаше голямо значение, но се чувствах готино, много готино.
.: 3 години след раздялата на No Angels през 2003-та година ти инициираш събирането на групата през 2006-та?
Люси: През 2003-та всъщност бях един от хората, който искаше ние да се разделим. Исках да вземем някаква пауза, защото не се чувствах добре и комфортно. Загубихме малко или много любовта към тази група, а това беше най-лошото, което можеше да ни се случи - да излезеш на сцена и да се чувстваш задължен да пееш. Това не е целта на един певец - той трябва да пее защото има желание да излезе на сцената. Ние бяхме толкова уморени, толкова изсмукани, толкова нищо повече не беше останало в нас и то не заради други хора, а защото не можехме да се спрем. Не искахме да се спрем. Искахме да даваме, да даваме, да даваме, да успяваме. И в крайна сметка това стигна до никъде.
Но тази пауза и този период след 2003 година ни даде възможност да разберем, че това е нашият живот и групата е най-голямото нещо, което живее в нашето сърце. В момента, в който аз усетих това, се качих в колата и отидох до всички. Звъннах им на вратите и за първи път започнахме да говорим за групата. Всеки за първи път започна да мисли отново за всичко това.
.: Би трябвало да си доволна, имате един нов албум след това, а сега ще представяте Германия на конкурса Евровизия.
Люси: Направихме "Dissapear" специално за конкурса. Миналата година бяхме супер много заети. Цяло лято някакви фестивали, това лято почна да ни се пълни пак плана. И сега ще ходим на Евровизия.
.: Трудна ли беше борбата за Евровизия, разликата между No Angels и подгласникът за първото място беше няколко десети от процента?
Люси: Ние не знаехме, че е такава борба. Всъщност изобщо не сме го възприемали така. Мисля, че не е редно да излезеш, да правиш музика и да се бориш. Стоян от момчетата в Music Idol прави точно това. Музиката не е борба. Музиката трябва да е чувство, удоволствие, желание и ако някой след това го нарече борба е ОК, като в едно състезание. Но не трябва да излизаш на сцената с мисълта, че трябва да се пребориш с някого. Всъщност трябва да дадеш най-доброто от себе си в такъв момент.
Мисля, че ние това го направихме и наистина имахме огромното желание да спечелим, да идем в Белград и да представим Германия на финала, а това е нещо, което хората виждат и е важно да го видят. 
.: Продала си над 4 000 000 диска, участваш в най-успешната европейска girl банда, с която отивате на финала на Евровизия, била си участник и жури в няколко телевизионни формата - промениха ли те всички тези успехи?
Люси: Не, абсолютно. Може би трябва да питаме хората около мен за това, но не. Аз съм много down to earth човек, много земен. Хората, които са около мен са ми много важни, за да си позволя някаква промяна. Всяка една подобна промяна би ги отдалечила от мен, а това не мога да си го позволя за нищо на света. Не само приятелите и колегите, семейството. Всяка една твоя промяна, свързана със слава, с успех, би се отразила само негативно на тези отношения.
.: С кого би искала да излезеш и да пееш на една сцена?
Люси: Този въпрос ми е задаван много често, но нямам отговор. Дори да се възхищавам на певци като Мадона или да харесвам групи, като Maroon Five, не знам дали искам да изляза на една сцена и да пея с тях. Това не значи, че се надувам или нещо такова. Просто не изпитвам и никога не съм изпитвала подобна нужда в себе си.
Падам си по нестандартни работи. След шоуто на Азис се видях с Елица Тодорова и тя ми предложи да направим нещо заедно. Ей така, не за някого специално, ами просто за нас. Ей такива неща са ми много интересни. Да правя музика, която дори е нестандартна. Моят албум беше такъв, супер некомерсиален, но получих страхотна критика за него. Беше нещо различно, изцяло мой - аранжименти, текстове, музики. Това за мен е най-хубавото, такива неща да правя.
За Avtora.com интервюто взе Георги Панайотов
