Един от най-добрите мъжки гласове в България - Любо Киров пред Avtora.com за дуета с италианката Алесия Д'андреа, разочарованието от музикалната сцена у нас и бъдещето в Европа...
Любомила Бучинска: Как се роди идеята за дуетното ти парче Tonight с Алесия Д'андреа?
Любо: Бях на море, когато ми се обадиха от Старс Рекърдс и ми казаха, че някакви италианци се интересуват от мен. В случая, Алесия Д'андреа и нейните продуценти се опитват да промотират музиката й по целия свят и конкретно Източна Европа. Тогава си помислили, че би било полезно за тях да направят нещо с някой местен изпълнител.
След което са прегледали цялата българска музика, направили са си техен мониторинг и се спрели на мен като най-подходящ глас. Следващите 6 месеца аз пътувах постоянно до Италия. Факт е и видеото вече, което ще се разпространява в Италия и други европейски страни.
.: Какво е отношението към теб в Италия?
Любо: "Понесох" много комплименти. Казаха ми, че гласът ми е страшно специфичен и имам абсолютните шансове да го продам. Там се държат с мен все едно съм Елтън Джон. Такова е положението!
Хората те оценяват заради таланта, който имаш. Те не се интересуват каква кола караш, колко изкарваш, с кой спиш и т. н. Затова на мен ми е много комфортно да се намирам в тази европейска среда.
.: Какви бяха впечатленията ти за Алесия преди да започнете да работите заедно?
Любо: Не знаех коя е тя. Проверих в интернет, след като ми казаха името й, и попаднах на много интересни неща. Тя има проект с Иън Андерсън от Jethro Tull, а в албума й участват музиканти, които записват с Роби Уилямс.
Що се отнася до аудиото на Tonight, моят глас е смесван в студио, в което смесват гласа на Лайнъл Ричи. Тези, които имат слух, могат да се убедят в това.
Просто никой в България не се интересува от италианска музика, както и от българска никой не се интересува. Започнахме малко да не се уважаваме, което не е много хубаво. Медиите решиха, че не е cool да се пуска българска музика.
.: Звучиш силно разочарован от случващото се на музикалната сцена у нас.
Любо: Аз не съм някакъв уникат в цялата гилдия, който вижда тези неща. Става дума за пошлост, пошлост в ценностната система. Не става дума за попфолка, а като цяло. Попфолкът е израз на това, което се е случило с хората. Той е последствие, а не причина.
Има липса на естетика. Защо учихме висше образование?! Преподаваха ни професори, които са завършили в чужбина. Учили сме история на изкуството - науки, които се оказва, че никой не зачита. Актьори, писатели, хора на изкуството... Защо трябва един актьор да продава обувки или една актриса да сервира кафета?!
.: Някои от артистите все пак успяват да припечелят...
Любо: Музикантът се радва, когато срещне оценката за това, което е направил. Има два типа - едните са занаятчии, а другите са творци. Творците правят революция, занаятчиите изкарват някой лев и никога не биват зачитани като революционери. Това е разликата.
Човек трябва да избере. Има два пътя - единият е Entertain, другият е Educate. Вторият е по-труден, но накрая ще бъдеш по-доволен от себе си. Зависи какви изисквания имаш към себе си.
.: Останаха ли творци в България или са предимно занаятчии?
Любо: Няколко човека сме и трябва да се обръща внимание на тези, които са останали. До голяма степен са виновни медиите. Не може те да нямат поне някакъв вътрешен шовинизъм. Не може да си казват "Ние не искаме да пускаме българска музика, защото хората не искат да я слушат".
Хората трябва да се възпитават. Ролята на медиите е да възпитават, а не да се съобразяват с простаците... Защото простаците накрая ще изядат главите и на самите медии. Накрая няма да има какво да предложат на хората. Простаците ще смъкнат нивото толкова ниско, че накрая и медиите няма да могат да направят нищо. И, щат-не щат, ще трябва да предлагат лайна.
.: Изходът?
Любо: Трябва да си отворят очите и ушите и да разберат кое има смисъл и кое няма. Защото ако те постъпват така със стойностните неща, това ще се върне към тях. Ще прецакат самите себе си, защото ще възпитат публика, която няма да става за нищо.
.: Какво ще правиш оттук нататък?
Любо: Идеята е да подпиша договор с някой голям италиански мейджър. Това е добре за един български изпълнител, който иска гласът му да се чуе навън.
В момента записвам мои неща и се надявам нещата да тръгнат и да мога да се занимавам с музика, а не с глупости. Защото в момента в България се налага да се занимаваме с глупости.
Интервю: Любомила Бучинска, [email protected]
