Little Big Planet

Когато едно от най-сериозните гейм издания в световен мащаб - британските колоси от EDGE - дадат своята награда за игра на годината на Little Big Planet това значи много. Когато въпросната е предпочетена пред игралния колос Grand Theft Auto 4, определен като най-важното събитие за 2008 дори от човек, нямащ нищо общо с гейм индустрията, в лицето на големия режисьор Дарън Аронофски (Реквием за една мечта, Кодът Пи, Изворът на живота), това предизвиква закономерния въпрос - за какво точно толкова велико става дума.

Avtora заявява най-отговорно, че колкото и голяма да е Малката планета, тя определено не е заглавието, което ще изведе напред, убедително губещия конзолната война Playstation 3. Най-малкото, защото Little Big Planet е твърде екстравагантен, за да продава платформи.

Което не пречи на играта на Media Molecule да бъде определена като шедьовър и от мен самия. С уговорката, че тук говорим за един малък, нестандартен шедьовър, който никога няма да се докосне до комерсиалня успех на Halo, Gears of War или вече споменатия Grand Theft Auto 4.

Little Big Planet е игра за ценители, един от диамантите в короната на Sony, който е твърде нешлифован, за да привлече нови почитатели в лоното на кознолата, но и прекалено блестящ, за да бъде подминат от тези, които вече притежават Playstation 3.

Защото тук говорим за игра, пресякла най-важната граница в индустрията - тази между производител и краен потребител на продукта. Тук говорим за една голяма-малка революция, към чиито качества е трудно да останем безразлични, въпреки че не смея да я препоръчам с увереността, с която го правя при комерсиални продукти от ранга на Gears of War 2 или новия Prince of Persia.

В самото си начало Little Big Planet ви се представя единствено като класически представител на рядко срещания в наше време жанр на джъмп енд рън платформърите. Управлението е свръх елементарно - движите се с аналога, подскачате с Х бутона и се хващате за ръбчета с R1. На практика, цялата гениалност, с която ще се сблъскате челно, тук е заложена в дизайна на нивата.

Както винаги съм твъдял - това е далеч по правилен подход от този при игрите, изискващи прекалено много на ниво контролна схема. Играчът трябва да се слее с героя си, за да изживее пълноценно приключението си, а това се постига далеч по-лесно, когато въпросния не се оплита ежеминутно в безкрайни комбинации от бутони и възможности за действие.

Всяко едно от двадесетте налични нива е абсолютно уникално и въпреки простичката геймплейна механика - ще ви принуждава винаги да подхождате към ситуациите по различен начин.

Факт е, че при желание може да прегазите всичко за по-малко от шест часа, но не е хубаво да се поддадете на подобно желание, защото поне две трети от удоволствието в сингъл кампанията е свързано с намирането на десетките тайни места, претъпкани с екстри.

При това екстри, които ще използвате в по-добрата половина от Little Big Planet. Онзи геймплеен аспект, който я превръща в гореспоменатата революция. Да, сериозно, тук сингъл кампанията не е очакваното основно ястие, а простичък ордьовър.

Може би ще се изненадате, но основното ястие, за което говоря, всъщност не е мултиплеърът (въпреки, че такъв е наличен и е много добър; нещо повече – в Little Big Planet има нива, в които просто не може да се доберете до всички екстри, ако не играете двама, трима и дори четирима човека).

Да, най-ключовата част на играта, принудила ни да я определим като една от революциите на 2008 година не се крие във възможността да си направите (примерно) кретенско човече с облика на Снейк от Metal Gear Solid и да подскачате по платформички, генерирайки коефициент на забавност, невивдан от зората на гейминга.

Тук иде реч за прекрачването на преждеспоменатата граница; за възможността да създадете своя собствена игра без да прибягвате до досадните редове с цифри и букви на очилатите програмисти.

Реално може да приемете, че цялата сингъл кампания на Little Big Planet е просто подготовка за голямото шоу. Двете ключови думи, с които трябва да асоциирате произведението на Media Molecule са “създай” и “сподели”.

С помощта на свръх интуитивен режим можете да изградите собствени нива, да изобретите ваши лични препятствия и след това да предложите на някой да ги изпробва. Респективно – винаги можете да откриете онлайн някое гениално ниво, с идеите на чийто създател да премерите сили.

На практика Little Big Planet би могла да бъде вечна игра, защото тя винаги може да предложи нещо ново. Нещо, напълно независимо от обичайната поддръжка на производителите, защото тук производителите всъщност сте самите вие.

От Media Molecule са оставили в ръцете ви божествената власт на гейм дизайнера и досегът с нея е абсолютно неустоимо преживяване. На практика имате в ръцете си възможността да разрушите или изградите всичко, което пожелаете, по начина, по който ви харесва.

Не знам как да го кажа в достатъчно прав текст, за да анихилирам в зародиш съмненията ви в успеха на подобна концепция, но това наистина е единствената игра на пазара, чиято концепция може да пренапишете според собствените си желания.

Както вече казах – това не е хит, който да продава конзоли, не е и замислен като такъв. Но ако имате достъп до Playstation 3 – не се колебайте. Little Big Planet не е играта на годината.

Little Big Planet е играта, която самите вие можете да превърнете в играта на годината!

Текст: Александър Бакалов