С цели 12 номинации за Оскар биографичната драма за американския президент безспорно се нарежда сред най-добрите филми за 2012 г., а също така и сред най-добрите на Стивън Спилбърг (Steven Spielberg) като режисьор.
Допълвайки списъка с диаманти в короната на Спилбърг като Saving Private Ryan (Спасяването на редник Райън) и Schindler’s List (Списъкът на Шиндлер), филмът успява лесно да възстанови добрата му репутация, която режисьорът беше позагубил в последните няколко години.
Lincoln със сигурност нямаше да бъде това, което е, и без брилянтната игра на Даниел Дей-Луис (Daniel Day-Lewis), чиято кариера, с малки изключения, се състои от изключително добри роли.
В основата си сюжетът се фокусира върху опитите на Ейбрахам Линкълн да обедини нацията с прекратяването на Гражданската война и същевременно да прокара 13-та поправка, касаеща премахването на робството.
Въпреки че Стивън Спилбърг е експерт във военните филми, той изненадващо не се фокусира върху военните действия, а върху игрите, които се случват на политическата сцена.
Работейки по филма със сценариста Тони Къшнър (Tony Kushner), двамата балансират почти перфектно между главния герой и решаващите за този период събития.
Как обаче следва да се изгради подобен образ без той да изглежда посредствено в очите на зрителите, би трябвало да ни отговори най-добре Даниел Дей-Луис. Актьорът вероятно или е изобретил машината на времето и е посетил самия Линкълн, за да си вземе бележки за играта или, което е по-вероятното, за пореден път доказва, че е един от най-талантливите, дори гениални актьори на нашето време.
Дей-Луис безспорно изгражда образ, който визуално прилича невероятно много на прототипа си. Зашеметяваща обаче е дълбочината, която той влага в цялостната личност.
Именно елементи като говора, гласа, походката, стойката, а дори и начина, по който гледа президентът, са в основата на успешното пресъздаване на тази така важна историческа личност.
Едни от най-запомнящите се сцени неизменно са тези, в които президентът Линкълн започва разговорите си с някоя от прословутите си истории. За тези, които не могат да го чуят, това си остава обикновено дърдорене, както доказват някои от колегите му политици. За други обаче казаното от Линкълн се попива като с гъба и точно в такива моменти си проличава какво огромно влияние е имал той върху хората.
Креативността, която Даниел Дей-Луис притежава при изграждането на образа, е неповторима и колкото и брилянтни да са конкурентите му за Оскар, именно той показва игра, която ще остане сред примерите за актьорско майсторство.
Несъмнено филмът разполага с изключителен каст като цяло, макар актьорът в главната роля да привлича вниманието до такава степен върху себе си.
Въпреки че Дей-Луис изнася по-голямата част от филма на раменете си, той, както и героят му, нямаше да се справи без хората от обкръжението му, изиграни от Джеймс Спейдър (James Spader), Сали Фийлд (Sallie Fyeld) и Томи Лий Джоунс (Tommy Lee Jones). Макар и с второстепенни роли, те имат и своите силни самостоятелни моменти в драмата.
Легендарният композитор Джон Уилямс очаквано се е справил страхотно със саундтрака и макар да не се откроява с нищо специално, музиката приляга на филма безупречно.
Накратко може да се обобщи, че Стивън Спилбърг и Даниел Дей-Луис си помагат един на друг да извършат страхотни неща. С друг режисьор Дей-Луис едва ли щеше изобщо да се съгласи да изиграе ролята. С друг актьор пък Lincoln със сигурност щеше да е далеч от нивото, на което е сега.
На зрителите пък ни остава само да се надяваме, че Lincoln няма да е единствената колаборация между тези двама съвременни гении на американското филмово изкуство.
