Мюзикълът със сигурност не е най-популярният жанр в кино индустрията днес. Това е и една от причините Том Хупър да заслужава адмирации за смелостта си да се впусне именно в такъв мащабен музикален проект, какъвто е Les Miserables (Клетниците).
Базиран на едноименния роман на Виктор Юго, филмът всъщност е адаптация на световноизвестния мюзикъл по романа, който се играе вече повече от четвърт век (през 2010 г. е отпразнувана 25-годишнината).
Хупър оправдава високите очаквания към филм по класическо произведение като Les Miserables като подбира умело фантастични актьори и съчетава актьорския им талант с невероятни певчески способности.
Добре познатата на всички любители на литературата история се концентрира върху няколко сюжетни линии, като в първата част на филма главен герой е Жан Валжан, изигран от Хю Джакмън (Hugh Jackman).
Началото на филма го намира освободен от затвора и отхвърлен от всички, когато изненадващо получава помощ от свещеник и я използва, за да промени живота си завинаги.
Основният конфликт във филма и най-вече в първата част е този между Валжан и инспектор Жавер – фантастично изигран от Ръсел Кроу (Russell Crowe) въпреки не чак толкова брилянтните му музикални данни.
Макар Джакмън да е с класа над Кроу, когато става въпрос за пеене, актьорът от Gladiator (Гладиатор) определено дава всичко от себе си и двамата успяват да изнесат голяма част от филма върху раменете си.
Въпреки че Жавер и Валжан са сред основните герои в Les Miserables, мюзикълът далеч не се фокусира единствено върху техните образи. В брилянтния актьорски състав са още имената на Ан Хатауей (Anne Hathaway), Хелена Бонам Картър (Helena Bonham Carter), Саманта Баркс (Samantha Barks), Аманда Сийфрид (Amanda Seyfried), Саша Барон Коен (Sacha Baron Cohen), Еди Редмейн (Eddie Redmayne) и др.
С изключителни изпълнения се представят Ан Хатауей в ролята на Фантин и Саманта Баркс в ролята на Епонин. И двете актриси са добре познати на почитателите на жанра, като Баркс всъщност играе същата героиня, с която става известна от представянето на класическия мюзикъл на Бродуей.
Хатауей от своя страна, въпреки че разполага със съвсем малко екранно време, го оползотворява повече от перфектно и печели и така желания Оскар за Най-добра актриса в поддържаща роля, наред със Златен глобус в същата категория.
Еди Редмейн е в основата на последните две сюжетни линии – от една страна е романсът му с Козет (Аманда Сийфрид), а от друга верните му приятели, с които планират предстоящата революция.
Успешно балансирайки между двете истории, героят на Редмейн – Мариус – лесно успява да спечели както сърцата на женската част от аудиторията с искрените си изповеди пред Козет, така и вниманието на мъжете със силната страст, с която подготвя революцията.
Режисьорът Том Хупър успява да придаде плътност на всеки персонаж независимо от полагащото му се екранно време. Именно режисурата на Хупър обаче е един от ножовете с две остриета в продукцията заради множеството прекалено близки кадри, които той използва.
Това му дава възможност да постигне една близост с героите, която е невъзможна за Бродуей, но от друга страна слабостта на режисьора към този прийом определено е дразнещ за част от зрителите. Също толкова противоречиво приет е и изборът на Хупър да записва пеенето на актьорите в реално време – техника, която може изцяло да промени филмовия жанр.
Като цяло Les Miserables далеч не е филм за всеки, но е лесно да бъде заобичан, след като му се даде шанс. Много хора лесно се плашат от мюзикълите и ги избягват, но веднъж излезли от кино салона, песни като I Dreamed a Dream, At the End of the Day и The Final Battle неизбежно следват зрителите наред със страхотните герои и цялостно чувство за добре прекарани два часа и половина.
