Хапливо ироничен, осторумен, забавен, предизвикателен и не на последно място много увлекателен, "Лагерът на леките жени" ни потапя в едно отминало време, което изглежда като част от абсурден роман, но всъщност е повече от реална картина на една позабравена реалност.
Началото на 50-те години в Словакия. В един от кварталите на Братислава – Видрица – живее Ерничка. Тя е наивна, будеща колкото симпатия, толкова и съжаление. Освен това е проститутка. Видрица е "онзи квартал" – със заведенията, забавленията и разврата.
Само че светлото социалистическо бъдеще е несъвместимо със съществуването на такъв квартал. И така, един ден нищо неподозиращата Ерничка слиза в кръчмата, за да омайва моряци, но вместо това е арестувана заедно с всичките си посестрими в занаята.
Вместо както обикновено да ги отведат в полицейското управление, а след това и в здравната служба, неприятна изненада очаква жриците на нощта. Изпращат ги в трудов лагер, който през войната е бил лагер за евреи.
"Така че Ерничка се качи със страх в полицейската кола. Не можеше да знае, че този път зеленият автобус със закрити прозорци ще отиде много по-далече от сградата на полицията. Че ще отведе проститутките към тяхното радостно бъдеще. Нея, бедната Ерничка, този исторически момент я завари без гащички, с една гола цепчица."
Могат ли тези покварени жени да станат примерни труженички? Според началника на лагера и главната надзирателка те трябва да бъдат превъзпитани и предвидливо държани далеч от останалите лагерници, най-вече от мъжете.
Според доктор Зигмунд, също лагерник, но и лагерен лекар, проституцията е древен, достоен за уважение занаят, макар самият той да не е изкушен от неговите представителки. Младият и безкрайно ентусиазиран просветeн работник Томич се обръща към тях с "другарки проститутки" и се старае да ги научи на "Песен на труда" и други революционни химни. Освен това им обещава щастлива съдба.
Нещо, което бившите проститутки, осъдени да станат бъдещи шивачки, приемат доста скептично. Лозунгът "ШИЕМ И СИ ПЕЕМ, ВЕСЕЛО ЖИВЕЕМ!" предизвиква повече ужас и недоумение, отколкото трудов ентусиазъм. Дали плахата Ерничка, нейната приятелка Манда – проститутката, която има нещо не само долу, но и горе, и останалите дами от Видрица наистина могат да бъдат превъзпитани?
И което е още по-важно, дали изобщо е необходимо такова превъзпитание? Доктор Зигмунд искрено се съмнява в това. Всеки читател, който има някакви спомени от "реалния социализъм", вероятно би споделил неговите съмнения и би оценил окачените по стените в лагера портрети на "Святата четворка" (Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин) и лозунга "По-бързо, по-добре и по-евтино от капиталистите ще проведем мирната жътва!".
Брилянтна политическа сатира, в която се промъква еротика, "Лагерът на леките жени" е от онези романи, които ни карат да се смеем с глас, но и да се замислим. Неговият автор – словашкият писател Антон Балаж – описва своите необикновени персонажи със симпатия, но не пропуска да изтъкне и абсурдността на лагерния живот и опитите леките жени да бъдат превърнати в "истински гражданки".
Ако сте чели с удоволствие "Дванайсетте стола", то "Лагерът на леките жени" със сигурност ще ви допадне. Най-лесният начин да се сдобиете с книгата е ТУК.
