La Phaze са алхимици, смесващи енергията на класическия пънк и агресивния джънгъл. Тайната им подправка е висок заряд гняв и политически наелектризирани текстове с антиконсуматорски послания. Специалното име на стила им е пънгъл – опасно бясна тресня, с която вече над десетилетие зарибяват света . Пристрастени почитатели са им Manu Chao и Gogol Bordello, с които са били на турнета.
Една от емблематичните банди от новото десетилетие – La Phaze, идва за първи път у нас за концерт на 24 март в София, по покана на Teren Music, като част от турнето, представящо новия им албум Psalms and Revolution.
Ето какво разказа за Avtora.com вокалът на групата Arnaud Fournier дни преди концерта.
Елена Пенева: La Phaze все още не са много популярни у нас. Как би описал групата на потенциалната ви публика?
Arnaud Fournier: La Phaze е група на 13 години, която постоянно пътува из Франция, където живеем, през Европа, до няколко други континента. Музиката ни е смесица от пънк-рок, допълнен от софтуер и машини, с дръм енд бейс ритъм.
Генерално обаче бихме се описали като пънк-рок банда, защото влиянията ни са основно от тази музика и сцена. Всеки наш концерт е пърформанс, въобще не е на шега, приемаме го напълно сериозно. Трябва да дадеш максимално количество енергия, за да се отрази и да я получиш обратно!
.: Каква е публиката ви?
Arnaud Fournier: Доста добро огледало на музиката ни. Има хора, които харесват регето, има пънкари и онези фенове на джънгъла и дръм енд бейса, които имат по-разчупено мнение за любимите си бийтове. Иначе на концертите ни всички са добре дошли. Текстовете са важни и обикновено са с ясни послания срещу капитализма и съществуващата система.
Когато започвате, успявате да пресъздадете и смесите суровата енергия на класическия пънк и все по-силната джънгъл вибрация – наследник на най-бесния рейв от края на 80-те и 90-те. Какво се случва и как се променя тази комбинация сега?
Да си признаем, има все по-малко граници между жанровете, които да разрушаваме и вероятно това е за добро. Разбира се, все още свирим стари парчета по доста олд скул начин, обаче бийтовете са еволюирали, заедно с технологията. Генерално се опитваме да балансираме между новите машини и оригиналното чувство. Ако питаш мен, единственото, което въобще не се промени, е гневът ми.
.: Разкажи малко повече за Psalms and Revolution – какво е новото в него за вас и за публиката ви?
Arnaud Fournier: Някои песни са доста по-леки, защото и моите текстове са по-малко радикални. Вероятно е малко по-поп албум, колкото и да мразя тази дума. Мелодичен е, с по-малко френски текстове, по-малко стържещи китари. Опитахме се да преоткрием музиката си под нов ъгъл, а не да пренапишем старите си албуми. Което, разбира се, не значи, че не е пряко свързан с тях.
Музиката на новото десетилетие все по-трудно изненадва – какви са новите ви вдъхновения?
Генерално в момента се изискват повече време и усилия, за да откриеш групи от цял свят. В същото време е по-лесно да правиш много музика за кратко време, което е доста лошо за вдъхновението. Защото музиката е като виното – трябва да изчакаш да узрее и проработи. Хм, работи е точната дума!
По принцип за мен вдъхновението идва от песни, които ме карат да мисля "Уау, знам, че той ползва синтезатор в бийта, но по начин, за който никога не бих се сетил, невероятно е!". Обожавам смесиците между две радикално различни неща, които раждат нещо мега вълнуващо и чисто ново.
.: Текстовете ви са на английски и френски. Каква е първото нещо на български, което искаш да научиш?
Arnaud Fournier: "Bonsoir mes amis" - "Hello my friends"!
.: След турнета с Gogol Bordello and Manu Chao коя група искаш да подгрявате? И да ви подгрява?
Arnaud Fournier: С удоволствие бих подгрявал група като Rancid, въпреки че са типична пънк-рок банда, сигурен съм, че бихме се забавлявали много на съвместно турне и бихме научили много от тях. А за наша подгрявка… трудно е, прекалено много яки банди има.
.: Знаете ли за някой български музикант?
Arnaud Fournier: Да! Един тип на име Balkansky - страхотни дръм енд бейс и дъбстеп продукции!
