Кувейт. Страната на потенциално неограничените възможности, но всъщност на ограничените такива. Страната, където всичко може да се случи. Или не съвсем. Страната, след която никога няма да бъдеш същият и животът ти ще се дели на преди и след...
Кувейт. Най-голямото приключение в живота ми.
Не знам дали е важно защо отидох там. Може би е. Отидох, за да уча арабски език. В Езиковия център към Кувейтския университет. Това е. Фактът, че там май се говори повече английски, отколкото арабски, е може би по-важен.
Това беше една година, през която живях в едно чисто женско общежитие с правила, под които никога не бях живяла; при ограничения, за които не съм си мислила, че ще издържа; при абсолютно задължителен ежедневен вечерен час, при който в България децата дори и не си помислят да се приберат; под зоркия поглед на… на който и да е.
Big Sister.
Така наричахме мястото. Но всъщност и това не е важно. Несъмнено заради него видях Кувейт по малко по-различен начин, но всъщност никой от вас, ако отиде там днес, няма да го види така.
Кувейт е страната, където има от всичко по малко.
Модернизацията и глобализацията са застигнали тази съвсем мъничка държавица и пред теб са небостъргачи, молове, модерни сгради, къщи, скъпи коли, яхти и какво ли още не. Но в същия момент Кувейт е и страната, където ислямът е силен, където традициите все още се спазват. В резултат се получава един странен "сблъсък на цивилизациите”.
Модерното е в битка със старото, възрастните са в битка с младите, идеите на Запада са в битка с религията и традициите на Изтока. Засега не е ясно кой печели. Пат. Но точно това равенство ти дава уникалния шанс да видиш нещо толкова различно, колкото не си си и представял.
Аз самата бях учила за този свят три години преди да отида там, но въпреки всичко до последно виждах нови и нови неща, до последно се удивявах, до последно съществуваше културният шок.
Кувейт е страна, в която алкохолът е забранен. И все пак го има, ако познаваш правилните хора и имаш нужните пари. В Кувейт не можеш да носиш пола над коленете или блуза с голямо деколте и без ръкави. Но се научаваш, че един клин под полата и един шал около раменете вършат работа.
В Кувейт жената няма право да е с такива бански на плажа, каквито се носят… ами навсякъде другаде. Но точно затова има частни плажове за чужденци или малки самотни отдалечени плажчета, където ходят отново само чужденци и където носиш нормални бански.
В Кувейт не може да демонстрираш любовта си публично, забранени са прегръдките, целувките. В Кувейт всъщност има още много неща, които са забранени, но за които винаги има вариант. Може би и затова са по-сладки. Откраднати моменти, които стоплят душата ти и ти дават сила да продължиш.
Кувейт е страна с три милиона население, но само един милион местно. Останалите два са египтяни, индийци, пакистанци, китайци, филипинци и т.н., и т.н. Бедни хора, дошли от бедни държави, за да работят тук и да пращат пари на близките си у дома. В Кувейт има и бедни, и богати квартали. Като навсякъде. Но навсякъде в Кувейт е чисто, няма и прашинка. Всичко е уредено и подредено. Дърветата се подрязват, тревата се полива редовно.
Тук има и пясъчни бури, понякога продължаващи дни наред. Бури, през които всичко е по-червено от кръвта и не можеш да видиш на два метра от себе си, а пясъкът влиза и през най-плътно затворените врати, прозорци и покрива всичко.
В Кувейт почти не вали. Аз видях дъжд един-единствен път, а и той продължи може би около половин час. Но е освежаващо. В Кувейт температурите могат да достигнат и 0 градуса през зимата, но и преминават 50 градуса през лятото. Да бъдат благословени климатиците.
Кувейт е един малък оазис сред пустинята. А пустинята е красива. Не е пясъчна, както всички си я представяме, а по-скоро някаква смесица от пясък и камениста местност. Сива е, с палатки тук-там, с боклуци на други места, със сонди за петрол на трети, с ферми за камили на четвърти. Но е наистина красива.
А ако ти писне от нея и ти стане мъчно за снега, просто отиваш на ледената пързалка. Да, и такава има.
Кувейт сити е сърцето на Кувейт. Търговската част. В нея са скупчени небостъргачите, лъскави и блестящи, но не всички улици са толкова блестящи, а по-скоро стари и сиви. Но там е и Старият пазар – Мубаракия.
В него има всичко – от дрехи и сувенири, до месо, плодове и всякакви подправки. Там са и най-вкусните места за хапване в цял Кувейт. Поне на мен ми бяха любими.
Изглеждаха ужасно, но храната беше превъзходна. А после, после тръгваш по Гълф стрийт и отляво е морето, отдясно е Голямата джамия, по-нататък са Кулите, още по-нататък са Научният център и аквариумът, където за пръв път видях акули. И се влюбих в тях.
Кувейт е страната, в която ми се случиха толкова много неща, колкото не ми се бяха случвали за години. В университета срещнах много нови приятели от цял свят – Полша, Франция, Унгария, Чехия, Турция, Грузия, Пуерто Рико, Китай, Япония и къде ли още не. Приятели, с които все още поддържаме връзка и които ужасно много ми липсват. И въпреки забраните, за които споменах, някои от тях намериха любовта си там.
В Кувейт имах и страхотни преживявания, имах и ужасни преживявания. Не знам кои бяха повече, не съм забравила нито едно от тях, няма го моментът "с времето остава само хубавото”. Но е факт, че с радост бих отишла отново там.
Със сигурност не при същите условия, със сигурност не за толкова дълго време, но със сигурност ми се иска отново да се кача в кола, да отида в Кувейт Сити, да вляза в любимата си книжарница, след това да хапна шишчета на Стария пазар, да продължа с колата по Гълфа, да стигна до Научния център, да се разходя из градината му край морето и по нея да стигна до Марина мол, да взема едно кафе и да седна на пясъка, а после да се срещна с приятелите, които оставих там.
Защото въпреки всичко, дори когато си тръгнеш от Кувейт, една частица от теб завинаги остава в това толкова странно място и те вика да се върнеш.
Автор: Виктория Тошкова
За да публикуваме вашите пътеписи, впечатления от пътувания и снимки в Avtora.com, пишете на [email protected]. Материали от лични блогове ще бъдат публикувани с препратки към тях.
