Куентин Тарантино - еднo наистина "гадно копиле"!

Секунди след като е отрязъл ухото на завързаното на стола ченге под звуците на култовата "Stuck In The Middle With You", Майкъл Медсън си общува с липсващата част от анатомията му "Ало, ало, защо не ми отговаряш?" в типична сцена от "Глутница кучета".

Кръв, писъци, трупове, обилна доза цинизъм и ужасяващи сцени, подходящи предимно за лица над 18 години - да, едва ли ще сбъркате този брутален почерк. Това е Куентин Тарантино.

Едва ли има по-подходящ момент да се запитаме дали новаторът на Холивуд е наистина "гадно копиле". Премиерата на "Inglourious Basterds" преди броени дни за пореден път разбуни духовете, след като верен на стила си режисьорът ни предложи стотици варианти за разбити нацистки глави, при това с неизменната солидна доза черен хумор. И в добавка - Брад Пит като идиот... Нима можете да го сбъркате?!

Бъдещата звезда на Холивуд е роден на 27 март 1963 година в градчето Ноксвил, щата Тенеси. Наследява любовта към киното от баща си, който е студент по право с голяма мечта - да стане световноизвестен актьор. Логично детството на Куентин преминава в киносалоните и той също започва да мечтае един ден името му да е сред тези на най-големите филмови звезди.

Пробивът - "Глутница кучета"

Държите ли да знаете какво държи в ръце Майкъл Медсън...

През 1986 година Куентин заснема първия си проект "My Best Friend's Birthday", който обаче остава незавършен поради липса на финансиране. След само година обаче стига до първия си пробив, написвайки сценария на "True Romance", който успява да продаде за солидната за това време сума от 50 хиляди долара. Именно с тях успява да заснеме третия си сценарий като едва ли подозира, че той ще се окаже ключов за развитието на кариерата му. Да, става дума за "Глутница кучета".

Съвсем случайно Тарантино среща звездата Харви Кайтел, който се съгласява да прочете сценария и дотолкова го харесва, че веднага след това пожелава сам да изпълни роля в него. Нещо повече - той дори помага на Куентин да намери и сравнително популярни актьори за другите персонажи. Така Тарантино успява да се обгради в първия си сериозен проект с имена като Тим Рот, Майкъл Медсън, Стийв Бушеми и дори покойния днес Крис Пен, когото мнозина считаха за не по-малко талантлив от брат му Шон Пен.

"Глутница кучета" излиза на екран през есента на 1992 година и веднага се превръща в тотален хит. Публиката е поразена от маниера на Тарантино, който не е срещан в нито един филм досега. Почти всичките герои в лентата са брутални злодеи и престъпници, насилието е неделима част от сюжета, а диалогът е изпълнен с игра на думи и жаргонен език.

"Не мога да кажа, че не съм имал очаквания, но определено те надминаха това, което смятах, че ще постигна. Единственото, което направих, е да вкарам в лентата нещата, които винаги съм искал да видя в един филм и които считам за готини. Явно това се хареса на хората и те останаха приятно изненадани", коментира по-късно Тарантино.

Нов връх - "Криминале"

Не е ли учудващо как един идиотски танц под диригентството на Тарантино може да възроди изцяло кариерата ти...

Предстои ново покоряване на върховете. Въпреки и напук на това, че мнозина критици бързат да го обявят за събитие-еднодневка, Куентин въобще не мисли така. Той започва работа по втория си филм "Криминале" все още без да си дава сметка, че той ще се превърне в знаков за творчеството му. След успеха на "Глутница кучета" няма и особени очаквания за новия си филм, въпреки че в него вече може да си позволи да заложи и на по-сериозните имена. Макар и леко позалезли в този етап от кариерата си Брус Уилис и Джон Траволта приемат, защото "този филм е нещо различно". Актьорският състав се допълва и от Самюел Джексън и Тим Рот, който вече е сред любимците на режисьора.

Въпреки че предусеща, че няма да се провали, Тарантино не е готов за това, което следва - лентата получава 7 номинации за Оскар, а Академията го награждава със статуетката за оригинален сценарий. Тарантино грабва триумфално и "Златната палма в Кан", а на пазара се появява първата му автобиография. Куентин вече е в Лигата на Големите, при това влизайки директно през парадния вход. Едно момче от Ноксвил, което няма филмово образование, не притежава нужните в средите връзки и не признава законите на киното, започва да гради свое собствено и запазено място в Холивуд. Медиите разпознават своя нов любимец и дори му дават галения прякор "рок звезда".

"Определено "Криминале" се получи като абсолютен феномен. А в него няма нищо толкова впечатляващо, дори се стараех да липсва каквато и да е претенциозност на голяма суперпродукция. Никога не съм се стремял към блокбъстърите, а се оказа, че филмът се превърна в по-голям касов хит от много други заглавия с подобни претенции".

Първи провали и голямото завръщане - "Убий Бил"

Искам да ви кажа нещо....

След вълната от успехи обаче идват и някои разочарования. Следващият му проект - "Четири стаи" - се проваля тотално въпреки присъствието на самата Мадона в актьорския състав. Не се приемат добре и опитите му да се изяви с игра в продукции като "Дестини включва радиото" и "От залез до зори".

Критиците на Тарантино отново надигат глава, предсказвайки краха на ерата му. Куентин обаче е готов да покаже, че умее да се завръща и го прави с новия си филм "Джаки Браун". Нужни са шест години, за да може феноменът отново да блесне с пълна сила, но ето че присъствието му в световното кино става още по-ярко със следващия му проект "Убий Бил", който излиза през 2003 година. Ума Търман, Луси Лиу, Дарил Хана, Дейвид Карадайн (след отказа на Уорън Бийти), Майкъл Медсън - това са хората, които носят небивал успех за филма. Този път Тарантино залага и на доста по-солидна сума за реализацията му.

"Първоначално той бе планиран като малък филм. Когато обаче Итън Хоук - съпругът на Ума - прочете сценария, ми каза: "Куентин, ако това е филмът, който си решил да направиш преди големия си епос, направо се плаша какъв ли ще е епосът"... Не смятах, че е нещо революционно, но се получи един грандиозен жанров проект. За мен бе важно хората да се забавляват с него независимо от цялото насилие. Може и да го харесаш, може и да не, но определено той се оказа доста ентусиазиращ за зрителите".

Тарантино прави и един сериозен компромис при реализацията на лентата. След като научава, че Ума Търман е бременна, той се съгласява да отложи снимките докато роди. Веднага след събитието актрисата се подлага на зверска диета и специални упражнения, за да влезе по най-бързия начин в добра физическа форма.

"Ума постъпи правилно и ме остави да реша сам, за да не хаби времето ми заради нейните проблеми. Още от първия ден обаче бях решил, че искам нея за ролята и не съжалявам. Отблагодари ми се с перфектна игра и допринесе много за успеха на филма". Логично след голямото завръщане Куентин решава, че има какво още да каже с "Убий Бил" и създава продължение със същите актьори, излязло година по-късно.

Епизодично - "Sin City"

Откога си мечтая за такъв идиотски татко..

През 2005 година Тарантино е поканен като гост-режисьор за екранизацията на комикса "Sin City". Филмът е разделен на няколко отделни истории, а почеркът на гениалния режисьор веднага се откроява. По време на реализацията се запознава и с колегата си Робърт Родригес, който не скрива, че е голям почитател на изкуството му. Двамата решават да направят общ съвместен проект и по-късно създават "Grindhouse" и "Planet Terror". Резултатът е плачевен.

"Това бе голямо разочарование. Дори си бях въобразил, че филмът ще се превърне в най-успешния ми проект и ще бележи кариерата ми. Е, оказахме се доста прецакани с Робърт. Мислехме, че предлагаме нещо свежо и оригинално на хората, но се оказа, че този път публиката не иска да ме последва по непознатия път. Друг път се получаваше и този провал определено доста ме депресира".

Гадни копилета - успех или провал?

Хм, този май още мърда...

Трябва да минат няколко години докато Куентин се осмелява отново да се завърне на бойното поле. Този път обаче той залага на нещо наистина мащабно. Проектът "Гадни копилета" (не, няма правописна грешка) е на пръв поглед просто военен екшън от времето на Втората световна война.

Може би, но не и ако човекът, който се заема с реализацията му, е Куентин Тарантино, който влага най-доброто от неповторимия си брутален стил. Още повече че на преден план във филма е не кой да е, а секссимволът на Холивуд Брад Пит. И изцяло според вижданията на режисьора той няма нищо общо с любимата на хиляди девойки визия. Лейтенант Алдо Рейна, който е абсолютна карикатура на самия Брад Пит, предвожда банда безмилостни евреи, които изтребват по най-жесток начин стотици... хитлеристи в Париж.

"Брад може само да ми е благодарен за тази възможност. След "Гадни копилета" той вече не е просто едно хубаво момченце, а истински мъж", шеговито коментира самият Тарантино. Той не скри, че двамата толкова се "сдушили", че по време на една пиянска вечер дори пушили хашиш заедно.

В лентата участват и други популярни имена - Ели Рот, Михаел Фасбендер, Даян Крюгер, която въпреки немските си корени няма и капка милост към сънародниците си, Мелани Лорен и дори австриецът Кристоф Валц, който се превъплъщава блестящо в хитлеристки офицер.

Оценката на критиката е положителна, но Тарантино никога не се е интересувал от нея. Той чака мнението на публиката и след като представя филма в Кан и усеща противоречивите мнения, го връща за дообработка. Дали зрителите ще оценят алтернативния финал на Втората световна война и нетрадиционните актьорски превъплъщения ще стане ясно броени дни след премиерата.

"Дали съм добър сценарист, актьор и режисьор ли?! Не искам да си поставям оценки от 1 до 10. Ако кажа 10, ще бъда нахален и гадняр, а пък ако не кажа 10, ще бъда лъжец", шеговито признава той.