След като ви представихме първата част на пътеписа "Куба – една мечта по-малко", е време да продължим разходката си в екзотичната островна държава...
... Оставяме Хавана за няколко дни, за да отдадем нужното и на провинциална Куба. Записахме се за три организирани екскурзии извън Хавана:
* до Пинар дел Рио и долината Винялес
* до Сиенфуегос-Тринидад-Санкти Спиритус-Санта Клара
* до остров Кайо Бланко.
За организираните екскурзии човек може да се запише от всеки хотел, където има офис на някоя от туристическите агенции Habanatur, Cubatur, Cubanacan и други. Общо взето предлагат едно и също и на една и съща цена. Екскурзиите тръгват рано сутрин от хотелите и завършват привечер същия или следващ ден в зависимост от продължителността.
Първата, на която отиваме, е до Пинар дел Рио. Цената е 55 кука и включва транспорт, обяд и екскурзовод. Намира се на запад от Хавана и е най-големият град в едноименната провинция. По пътя нашият гид разказва интересни подробности за живота на кубинците и всичко, което виждаме през прозорците на автобуса. Магистралата е в доста добро състояние, с три платна малко по-тесни от тукашните. По пътя почти не се задминаваме с други превозни средства. Оказва се, че транспортът в Куба е голям проблем заради нередовните линии и малкото лични автомобили.
Обичайна гледка по шосетата са стопаджии на групички от по 10-20 души, а нерядко сред тях има и представител на държавата, който спира автомобилите и в случай, че е в същата посока, шофьорът е длъжен да го качи в автомобила си. Така поне малко се компенсира недостигът на превозни средства.
А колкото до сигурността, тя е на доста високо ниво. В Куба престъпността е по-ниска в сравнение с по-развитите в икономическо отношение държави. Това се дължи от една страна на строгите мерки. Освен това хората живеят доста еднакво в материално отношение, а поставянето в едни и същи условия според мен неминуемо води и до сближаване. Доста хора от по-старото поколение в България също ще потвърдят, че по времето на социализма и тук беше така. Въпреки че в последните години статистиката бележи ръст на кражби и измами и там. Това, което е по-вероятно да ви се случи като туристи, е, както писах и по-горе, да ви омагьосат с думи и по този начин доброволно да си дадете парите.
Вместо билбордове през целия път могат да се видят множество революционни лозунги и изречения от типа: Patria o Muerte ("Отечество или смърт") и различни мисли с подпис отдолу "Фидел". Често се срещат и лозунги с надпис Volveran. Отнасят се за петима кубинци, заловени в САЩ като шпиони и осъдени на затвор. Тази история се е превърнала в кауза, а петимата са обявени за герои. Всичко това допринася за поддържане на националистичното чувство на кубинците.
Първата ни спирка е ранчо за отглеждане на тютюн в покрайнините на Пинар дел Рио. Цялото семейство е включено в целогодишния цикъл - от засяването на тютюна до свиването на пурите. Оказва се, че всеки лист от растението си има предназначение в кубинската пура - кое да е за вътрешността, кое за обвивката. Тук е и най-доброто място да се купят пури, тъй като са абсолютно истински, ароматни, правени на място. Но понеже не са произведени във фабрика и нямат етикети и т. н. цената е доста по-ниска. За 23 големи пури платихме 50 кука, а за 23 малки тип пурети – още 20 кука. Цените в туристическите магазини и дори фабриките за пури са доста по-високи.
Продължаваме към фабрика за производство на ром, а след това към долината Винялес и Пещерата на индианците – красиви природни пейзажи и образувания. В Куба, естествено, разнообразието от ром е голямо, а ценовият диапазон между 3 и 11-12 CUC в зависимост от количеството и качеството. Бутилка Нavana Club 7-годишен струва 11 CUC. За сравнение в България същата бутилка, но без да сте сигурни в произхода, е 45 лв., така че на почитателите на кубинския ром мога да дам съвет да си купят колкото могат, по-точно колкото им разрешат да изнесат. Нас лично не ни проверяваха, изнесохме по 5 бутилки, тъй като информацията ни беше за толкова лимит.
Пътуването до вътрешността на страната в посока изток – Сиенфуегос, Тринидад, Санта Клара и Санкти Спиритус - предприехме, за да усетим по-добре провинциалната атмосфера на Куба, както и да посетим монумента на Че Гевара в Санта Клара. Удивително е колко непринудени и близки чувствахме хората навсякъде. Понякога, особено в тези по-малки градчета като Тринидад и Санкти Спиритус, атмосферата ме връщаше отново години назад, на село в социалистическа България. И въпреки че много от нещата, които виждах, ме натъжаваха - бедността, ограниченията - има нещо, което те кара да гледаш на Куба и да я обичаш като по-малката сестра.
Посещението на мемориала на Че Гевара в Санта Клара протича при строги мерки за сигурност. Първо, всеки от групата е длъжен да остави, срещу получаване на лично номерче, цялата си налична техника в един павилион насред жаркия площад. Вътре е разделен на две: мемориална зала със снимки и предмети на Че Гевара и друга, където са тленните му останки заедно с тези на 30-ина негови другари, но те не се виждат, а са в стената като на камъка пред всеки един е изписано името и негова снимка. През цялото време служителките призовават за тишина, като си дават вид на надзирателки в женски затвор. И все пак някак си му става тъжно на човек.
Въпреки че Че е доста противоречива историческа личност, факт е, че притежава неустоима харизма. Животът и делото му са вдъхновяващи за поколения бунтари и същевременно е отговорен за смъртта на хиляди. Песента "Команданте Че Гевара" е сред репертоара на всеки градски музикален бенд.
Един не толкова вписващ се в кубинската атмосфера, но затова пък приятен, разтоварващ и много интересен ден прекарахме на остров Кайо Бланко. Катамараните тръгват от курорта Варадеро в 9 или 9:30 часа, като за целта автобусът от Хавана беше в 6 сутринта (а екскурзоводката се казваше Йорданка). Имаше хора от най-различни националности - американци, руснаци, французи, испанци. Почти всички те бяха на почивка от типа all inclusive в луксозния курорт Варадеро. По-късно имахме възможност да обменим информация с руснаци и те споделиха, че са леко разочаровани от петзвездната си почивка.
Затова пък ние за пореден път се убедихме, че когато пътува човек, е добре да се потопи максимално и да поеме от истинския живот на местните, да потанцува с тях, да хапне от храната им, да се повози при 40-градусова жега в автобусите им. Защото хотели и лукс навсякъде, а Куба е една. Но, разбира се, всеки е в правото си да се възползва от това, което предлага пазарът, стига да е наясно със себе си и с мястото, където отива. А колкото до нагласата – най-добре е единствената такава да бъде да приемаш това, което виждаш, с отворено сърце.
А самата екскурзия протича в открито море през целия ден с неограничено количество напитки и страхотна музика на борда. След около два часа плаване наближихме делфинариума, който беше първата ни спирка и е построен насред морето. "Плуване с делфини" е силно казано, но все пак всеки от нас имаше възможност да погали и да бъде целунат от усмихващото се животно. Наистина е вълнуващо.
Следващата атракция беше шнорхелинг. Катамаранът спря отново насред открито море, на дълбочина 3 м, на всеки бяха раздадени шнорхели и маски и можеше спокойно да влезе във водата и да се полюбува на коралите и блъскащите се в тялото му цветни рибки. Ние определено не се справихме добре, но поне опитахме и видяхме що е то шнорхелинг.
Отново музика и веселба на корабчето и след около час бяхме на остров Кайо Бланко. За първи път попаднах на коралов остров. За тези, които не знаят, на такива места пясъкът е мек, бял и ситен и прилича малко на вар. Почувствах се като на Сървайвър. Даже изразихме желание пред гида да се шмугнем в тропическата гора навътре в острова, но първо времето беше ограничено, а и гората изглеждаше доста непроходима.
След обилен обяд с омари и други вкусотии имахме възможност за един блиц плаж, малко снимки, много мечти и отново на кораба на път за Варадеро. Този път ни бяха подготвили истинска фиеста – танци, музика и добро настроение чак до късно след обяд. Е, този път определено се почувствахме като бели туристи.
Последна вечер в Хавана
Близо двете седмици на нашия престой неусетно отлетяха. За финал последната вечер решихме да си спретнем някъде салса купон. Но къде? Общо взето това, което се предлага по заведенията, е насочено само към туристите и атмосферата е някак нагласено купонджийска. Но това са фактите – кубинците са изключително непринудени, весели и танцувални до мозъка на костите си, само че нямат пари да си позволят да ходят по заведения и да си купуват бири, мохито и ром. Затова мога да кажа, че ако нямаш познат кубинец, който да те вземе под крилото си и да те въведе в натурална среда, ти остава само едно - съдбата да ти помогне сам да ги намериш.
И точно това се случи с нас. Както си обикаляхме вече час и бяхме леко увесили нос, примирени с факта, че ще посетим някое скъпо заведение с платена кубинска група, неочаквано на улица Монсерат дочухме музика от домашен купон. Както бях писала и по-горе, домовете на кубинците започват непосредствено от входната врата на улицата, така че можехме да видим цялата домашна обстановка. Оказа се рожден ден на собственика (навършваше 39 години същия ден и дори побърза да ни го докаже с лична карта), който като видя интереса, с който наблюдавахме, веднага ни покани.
Колебанието ни продължи точно няколко секунди, след което влязохме и веднага се почувствахме като част от веселбата. Почти всички на партито бяха роднини, дори живеещи под един покрив. Имах възможност не само да гледам, но и да потанцувам освен салса и натурални кубински танци като гуагунко, в който преобладават афро ритмите. Измежду всички веселби, включително и салса такива, на които съм била в България, това беше най-истинският, неподправен и запомнящ се за цял живот купон. До този момент не бях виждала хора да се забавляват така и танците им да са ми по вкуса.
Естествено, не са се учили никъде на това, то става естествено, децата на домакините бяха на по пет-шест годинки и вече се носеха в ритмите. Няма суета, никой не го интересува как танцува другият, никой не седи по масите (то и нямаше такива). За разлика от нашите салса партита, където движенията са премерени и се следи фигурите да са на висота, там когато се танцува казино хората се гледат в очите, усмихват се и си припяват текста като послание един към друг.
Завършвам разказа си с пожелание всеки един пътешественик да изживее пълноценно миговете си извън граница, да търси и да се натъква на автентична среда, защото най-ценното на Куба, а и на всяко друго място – това са хората.
За да публикуваме вашите пътеписи, впечатления от пътувания и снимки в Avtora.com, пишете на [email protected]. Материали от лични блогове ще бъдат публикувани с препратки към тях.
