Във връзка с обявеното наскоро от Българската национална телевизия задание за ново лого публикуваме без промени от наша страна позицията на Филип Бояджиев, графичен дизайнер, преподавател в Националната художествена академия и член на Съюза на българските художници, който дава ценни насоки и критики по отношение на конкурса. Ето по-долу неговото професионално мнение:
Драги зрители, проблемът не е във вашия телевизор.
За да не съм просто поредният хейтър ми се иска да направя анализ на това "Задание за нов графичен знак на Българската национална телевизия". Също така смятам за редно да предупредя, че в това изказване не говори гражданинът, а професионалистът и преподавател Филип Бояджиев. Това се налага, защото не обичам изказвания от рода на: "това е личното ви мнение". Не, това е професионалното ми мнение, което в случая се припокрива с личното.
Нека в началото да предположим, че Националната телевизия е надраснала световното име в запазения знак Стефан Кънчев и иска да актуализира визуалния си език. Не искам да коментирам това дали е добре, или зле, но винаги, когато загробваш класик, e редно да помислиш преди това, правейки сериозна стратегия и обосновка.
Институция, подобна на тази, носи голяма отговорност на плещите си. Тя диктува, или ако това ви е преувеличено, има сериозно участие във възпитанието на вкус у настоящите и бъдещи поколения. Хората, работещи във въпросната сфера, е редно да подхождат към работата си с тази нагласа. Тук нямам желание да коментирам самата тв програма, всеки сам може да си направи изводите. Факт е обаче, че повечето интелигентни хора, които познавам, вече не притежават магическата кутия наречена телевизор…
Навлизаме в конкретика. Ако всички си мислите, че това е конкурс за ново лого, БНТ май не мисли така. Според тях това е "задание". Още със заглавието се удряме в първата стена. Не мисля, че широката общественост се намира в класната стая, за да ѝ се дават задачи? Възможно е обаче да не са го кръстили конкурс, защото друго много важно нещо от един такъв всъщност липсва, а именно жури. Прочитайки по нататък, забелязваме още нещо, липсва и възнаграждение за зададеното, но нека спрем с липсите и се фокусираме в малкото, което е написано.
Целта на заданието е "Създаване на нов графичен знак на БНТ", който трябва да "символизира обществената ѝ функция, нейните традиции и цели като национална институция и най-обективен източник на информация". Проблем, който напоследък наблюдавам в подобни текстове, са изключително кухите и лишени от смисъл изисквания, на които трябва да отговаря едно лого. В нашия случай ми хвана окото "цели като национална институция". Ако организацията, в случая БНТ, има такива и иска те да бъдат отразени визуално, може би е уместно да ги сподели…
Продължаваме с целевата група, а именно "Всеобхватната аудитория на БНТ, без разлика от възраст, пол и социален статус", направо ми се иска да подменя "всеобхватната" с вселенската. Всеки маркетинг спец ще ви каже, че такива институции имат конкретен таргет (целева аудитория), нещо, което е редно да се изчисли на база на проучвания. За пример ще дам небезизвестната марка мотори "Харли Дейвидсън", чийто таргет е 60-годишен счетоводител, конкретно, а! Не смятам, че трябва да е толкова тясно, но поне да съществува. Бих сменил и още една дума, думата "пол" с джендър, по този начин може да изсмучем малко безплатна реклама от жълтия сектор.
В "Условия за участие" разбираме, че куцо, кьораво и сакато има възможността да вземе участие в "заданието". Смятам, че е време в нашата мила родина да започнем да уважаваме едно нещо, наречено професия, защото сме тръгнали сериозно да осъществим вица: Като знам какъв инженер съм, ме е страх да отида на лекар. Също така става ясно, че БНТ е изключително щедър поръчител, който ни дава възможността да я залеем с предложения, за да е сигурна, че все нещо ще пасне. Нека не забравяме, че едно лого има и специфични употреби (особено било то показвано на екран) и може би е редно да се представи и някаква техническа информация по темата.
Напоследък стана много модерно да се правят супер отворени конкурси за лога. Според мен това е неработеща практика. Тесен конкурс с до 4 участници, предварително селектирани заради постиженията им, е добра практика, но такива, ориентирани към широката общественост, губят тежестта си и съответно нивото е ниско. Опитът показва, че за да отразиш истински същността на една организация, трябва да вникнеш дълбоко в логиките ѝ. Това обикновено не е едностранен процес, както в един отворен конкурс. Това са месеци на сериозна работа и общуване с поръчителя, за да може финалният резултат да е максимално отнесен към конкретната компания и да постига заложените цели, и съответно струва пари.
За да обобщя, ще кажа, че колкото и да мисля за нашия случай, ми се въртят 2 сценария в главата. Единият е, че вече има "наш човек", който дори е възможно да е разработил знака и цялата тази работа е само параван, за да си измият ръцете.
Вторият сценарий за жалост е на трагедия. Явно в Българската национална телевизия няма компетентни хора, които НЕ да знаят как се прави конкурс за запазен знак, а просто да попитат вещите в сферата какво е това животно и има ли то почва у нас.
Всички гореспоенати факти са крайно недопустими и тъжни, но за жалост реалност.
Ще завърша с цитат на Реймънд Чандлър, който ехти в съзнанието ми напоследък: "Не може да искате качество от хора, чиито живот е подчинен на липсата на качество".
Драги зрители, проблемът не е във вашия телевизор.
За да не съм просто поредният хейтър ми се иска да направя анализ на това "Задание за нов графичен знак на Българската национална телевизия". Също така смятам за редно да предупредя, че в това изказване не говори гражданинът, а професионалистът и преподавател Филип Бояджиев. Това се налага, защото не обичам изказвания от рода на: "това е личното ви мнение". Не, това е професионалното ми мнение, което в случая се припокрива с личното.
Нека в началото да предположим, че Националната телевизия е надраснала световното име в запазения знак Стефан Кънчев и иска да актуализира визуалния си език. Не искам да коментирам това дали е добре, или зле, но винаги, когато загробваш класик, e редно да помислиш преди това, правейки сериозна стратегия и обосновка.
Институция, подобна на тази, носи голяма отговорност на плещите си. Тя диктува, или ако това ви е преувеличено, има сериозно участие във възпитанието на вкус у настоящите и бъдещи поколения. Хората, работещи във въпросната сфера, е редно да подхождат към работата си с тази нагласа. Тук нямам желание да коментирам самата тв програма, всеки сам може да си направи изводите. Факт е обаче, че повечето интелигентни хора, които познавам, вече не притежават магическата кутия наречена телевизор…
Навлизаме в конкретика. Ако всички си мислите, че това е конкурс за ново лого, БНТ май не мисли така. Според тях това е "задание". Още със заглавието се удряме в първата стена. Не мисля, че широката общественост се намира в класната стая, за да ѝ се дават задачи? Възможно е обаче да не са го кръстили конкурс, защото друго много важно нещо от един такъв всъщност липсва, а именно жури. Прочитайки по нататък, забелязваме още нещо, липсва и възнаграждение за зададеното, но нека спрем с липсите и се фокусираме в малкото, което е написано.
Целта на заданието е "Създаване на нов графичен знак на БНТ", който трябва да "символизира обществената ѝ функция, нейните традиции и цели като национална институция и най-обективен източник на информация". Проблем, който напоследък наблюдавам в подобни текстове, са изключително кухите и лишени от смисъл изисквания, на които трябва да отговаря едно лого. В нашия случай ми хвана окото "цели като национална институция". Ако организацията, в случая БНТ, има такива и иска те да бъдат отразени визуално, може би е уместно да ги сподели…
Продължаваме с целевата група, а именно "Всеобхватната аудитория на БНТ, без разлика от възраст, пол и социален статус", направо ми се иска да подменя "всеобхватната" с вселенската. Всеки маркетинг спец ще ви каже, че такива институции имат конкретен таргет (целева аудитория), нещо, което е редно да се изчисли на база на проучвания. За пример ще дам небезизвестната марка мотори "Харли Дейвидсън", чийто таргет е 60-годишен счетоводител, конкретно, а! Не смятам, че трябва да е толкова тясно, но поне да съществува. Бих сменил и още една дума, думата "пол" с джендър, по този начин може да изсмучем малко безплатна реклама от жълтия сектор.
В "Условия за участие" разбираме, че куцо, кьораво и сакато има възможността да вземе участие в "заданието". Смятам, че е време в нашата мила родина да започнем да уважаваме едно нещо, наречено професия, защото сме тръгнали сериозно да осъществим вица: Като знам какъв инженер съм, ме е страх да отида на лекар. Също така става ясно, че БНТ е изключително щедър поръчител, който ни дава възможността да я залеем с предложения, за да е сигурна, че все нещо ще пасне. Нека не забравяме, че едно лого има и специфични употреби (особено било то показвано на екран) и може би е редно да се представи и някаква техническа информация по темата.
Напоследък стана много модерно да се правят супер отворени конкурси за лога. Според мен това е неработеща практика. Тесен конкурс с до 4 участници, предварително селектирани заради постиженията им, е добра практика, но такива, ориентирани към широката общественост, губят тежестта си и съответно нивото е ниско. Опитът показва, че за да отразиш истински същността на една организация, трябва да вникнеш дълбоко в логиките ѝ. Това обикновено не е едностранен процес, както в един отворен конкурс. Това са месеци на сериозна работа и общуване с поръчителя, за да може финалният резултат да е максимално отнесен към конкретната компания и да постига заложените цели, и съответно струва пари.
За да обобщя, ще кажа, че колкото и да мисля за нашия случай, ми се въртят 2 сценария в главата. Единият е, че вече има "наш човек", който дори е възможно да е разработил знака и цялата тази работа е само параван, за да си измият ръцете.
Вторият сценарий за жалост е на трагедия. Явно в Българската национална телевизия няма компетентни хора, които НЕ да знаят как се прави конкурс за запазен знак, а просто да попитат вещите в сферата какво е това животно и има ли то почва у нас.
Всички гореспоенати факти са крайно недопустими и тъжни, но за жалост реалност.
Ще завърша с цитат на Реймънд Чандлър, който ехти в съзнанието ми напоследък: "Не може да искате качество от хора, чиито живот е подчинен на липсата на качество".
