Витрувианският човек изобразява човек в две насложени позиции. В една позиция краката на мъжа са заедно с изпънати ръце в демонстрация на обема на квадрат. Във втората позиция краката на мъжа са раздалечени, а ръцете му се простират, за да демонстрират обиколката на кръг.
Засенчването и деликатното рисуване на елементи като косата придават на рисунката триизмерно графично усещане.
В придружаващия текст към рисунката Леонардо описва намерението си да изучава пропорциите на човека, както е описано от римския архитект от първи век пр. н. е. Витрувий (на когото чертежът е кръстен) в неговия трактат De Architectura (За архитектурата, публикуван като Десет книги за Архитектура). Витрувий използва собствените си изследвания на добре пропорционалния човек, за да повлияе на дизайна на храмовете, вярвайки, че симетрията е от решаващо значение за тяхната архитектура. Леонардо използва Витрувий като отправна точка за вдъхновение в собствените си анатомични изследвания и допълнително усъвършенства своите измервания, коригирайки повече от половината от оригиналните изчисления на Витрувий. Идеята за относителната пропорция е повлияла на западната ренесансова архитектура и извън нея като концепция за създаване на хармония между земното и божественото в църквите, както и временното в дворците и дворцовите резиденции.
В крайна сметка, „Витрувианският човек“ е математическо изследване на човешкото тяло, което подчертава естеството на баланса, който пропорциите и симетрията ни предоставят, разбиране, което би предоставило информация за цялото плодотворно творчество на Леонардо, в изкуството, архитектурата и извън него. Той също така кима към ренесансовия хуманизъм, който поставя човека във връзка с природата и като връзка между земното (квадрат) и божественото (кръг). Той съчетава разбирането на науката на великия мислител с неговото съвършенство в чертожното изкуство.
Източник: https://kartinata.bg/blog
