Надали много от вас са чували името Сала Амо (Salah Ammo). Един от масата бежанци, заляла континента ни през последните години. Как един мъж без самоличност стига до музикален албум и се превръща в TED speaker? И какво се крие в куфара му?
Само през 2015 г. над един милион бежанци са пресекли границите на родния ни континент Европа. Някои от тях са пристигнали след ужасяващи пътувания в открито море. Повечето обаче са дошли по земя – през Турция, Албания или... България. При не по-малко ужасяващи условия. Много не са стигнали изобщо.
Нека се съсредоточим върху групата, преминала от другата страна. Но първо – малко визуално упражнение:
Помните ли онзи момент от филма "Светът е голям и спасение дебне от всякъде", в който на младото семейство му предстои да пресече железопътните релси, представляващи първата стъпка към по-добрия живот? Точно тогава куфарът им се разсипва и те просто оставят вещи и спомени да се въргалят от другата страна, в миналото.
Дали бежанците, идващи при нас от Сирия, Афганистан и Ирак, също носят със себе си куфари? Какво има в тях?
Според медиите бежанците ни носят страх, терор, конфликти, безработица и още куп неприятности. Чудя се как ли успяват да поберат всичко това в куфарите си, преди да поемат на пътуванията си със съмнителен хепиенд. Ако въобще успяват да вземат куфар, разбира се. Много от бежанците ни пристигат само със себе си. Европа обаче, заета с това да гледа из под вежди, да пресмята квоти и да си прехвърля гримирано чувство за вина, пропуска факта, че някои от корабокрушенците ни носят дарове. Дарове, които не можеш да побереш в куфар. Дарове като музиката например – просмукана от разочарования и надежди, но опакована добре за дългия път.
Ще ви разкажа една музикална история, която ще разбие стереотипите, свили гнезда в съзнанията ви. За една малко по-различна мелодия.
Сала Амо е добър пример. Добър пример за оптимална интеграция в европейското общество и наистина добър пример за музикален талант. Сала пристига от Сирия като бежанец, но остава в Австрия като виртуоз на джаз сцената. Това, което кюрдът взима със себе си по пътя на надеждата, е своето бузуки – музикален инструмент, който, оказва се, е традиционен не само в съседката ни Гърция.
Месеци наред Амо се опитва да сглоби парченцата на новия си живот в бежанския лагер в Трайскирхен (Traiskirchen) в Австрия. Без паспорт, но със спомени за родината, която музикантът превръща в красива далечна мелодия. Музика от свят, където няма терор. Една друга страна на Сирия – различна от това, което чуваме в медиите. Ако искате да чуете приказката му, предлагам ви два варианта.
Първо, можете да чуете какво е да бъдеш бежанец и музикант (почти) лично от самия Амо в TED Talk, който жителите на Виена имаха щастието да видят на живо миналата година на събитието TEDxVienna What if. Ако Сала успява да докосне и вашето сърце, можете да намерите и албума му Assi – a Story of a Syrian River в Amazon например.
Бежанците не винаги идват като лоша поличба. Понякога талантът им свети по-силно от сирийското слънце. Не се оставяйте предразсъдъците да ви заслепят. "Който пее, зло не мисли". Който свири на бузуки – също.
Приятно слушане!