Това е една история за вас – за това кои сте и как сте стигали дотук. Тя е уникална за всеки един от стоте милиарда души, които някога са стъпвали по тази земя. Засяга всички ни, защото всеки носи в генома си нашата колективна история, изпълнена с раждания, смърт, глад, болести, войни, миграция и много секс.
Откакто учените разчетоха човешкия геном за пръв път през 2001 г., той е обект на всевъзможни твърдения, противоречия и митове. Всъщност, както Адам Ръдърфорд обяснява, геномите ни трябва да се четат не като инструкции за създаване на човек, а като епични поеми за нашия произход. ДНК е определяща много по-малко за нас като индивиди, но много повече за всички нас като вид.
В това завладяващо пътешествие из обогатяващия се пейзаж на генетиката Адам Ръдърфорд разкрива какво ни казват нашите гени за историята и какво ни казва историята за нашите гени. От неандерталци до убийства през мъртви крале, раси, чума и червена коса, от еволюция до епигенетика – това е един просветляващ нов портрет на нас и нашия дълъг път дотук.
„Добре написана, стимулираща и развлекателна книга; но и което е по-важно – поредният добре проучен негов труд.“ – Ричард Докинс
312 с., мека корица, 29.90 лв.
Адам Ръдърфорд е британски учен, писател и водещ на радио- и телевизионни предавания. Дълги години е редактор на сп. „Нейчър“, автор на „Гардиън“, водещ на програма на Би Би Си. Снима научно-документални филми, пише книги на тема генетика и произход на живота.
Адам Ръдърфорд: В клетките си носите епична поема. Тя е неповторима, вековна, уникална, криволичеща сага. Преди около десетилетие – петдесет години след откриването на двойната спирала – способността ни да разчитаме ДНК се подобри до такава степен, че тя се превърна в исторически извор, в текст, който може да се разглежда в дълбочина. Нашите геноми, гени и ДНК съхраняват пътепис за живота на Земята – 4 милиарда години грешки и опити, в резултат на които сте се появили вие. Вашият геном представлява съвкупността от вашата ДНК и всичките 3 милиарда букви в нея, а поради начина, по който те се обединяват – чрез мистериозния (от биологична гледна точка) процес на съвкупление, – този геном е напълно уникален. Вашият генетичен отпечатък не прилича на ничий друг от 107-те милиарда души, които някога са живели. Това важи дори за еднояйчни близнаци, чиито геноми започват своето съществуване неразличими, но се разграничават едва миг след зачеването. Както казва Доктор Сюс:
Днес Ти си Ти, това е по-истинско от самата истина.
Няма някой, който да е повече Теб от теб самия.
Сперматозоидът, който ви е създал, е започнал живота си в тестисите на баща ви няколко дни преди зачеването ви. Един-единствен от милиардите сперматозоиди е допрял главичката си до една от едва няколкостотинте яйцеклетки на майка ви. Подобно на матрьошка, тази яйцеклетка се е развила в нея, когато тя самата е растяла в корема на майка си, но е съзряла в рамките на последния менструален цикъл в един от редуващите се яйчници и с лекота си е проправила път от комфорта на родното си място. При контакта печелившият сперматозоид е освободил вещество, което разтваря защитната мембрана на яйцеклетката, оставил е камшичната си опашка зад себе си и се е заровил в нея. Веднъж приела сперматозоида, яйцеклетката поставя непробиваема ограда, която не позволява на друг да наруши защитата ѝ. Сперматозоидът е уникален, както и яйцеклетката, а уникалната им комбинация се е превърнала във вас. Дори точката на проникване е уникална. Тъй като яйцеклетката на майка ви е с приблизително сферична форма, сперматозоидът е можел да си пробие път отвсякъде, но по волята на космическата случайност е пробил в една-единствена точка, което е предизвикало вълна от отделяне и синтез на вещества, започвайки процеса на определяне на структурата на тялото ви – главата в единия край, опашката в другия. За други организми знаем, че ако печелившият сперматозоид беше влязъл от другата страна, ембрионът, който се превръща във вас, щеше да започне да расте с различна ориентация. Такъв вероятно е случаят и при нас.
Генетичният материал на родителите ви – техният геном – е бил смесен при сливането на сперматозоида и яйцеклетката. Техните родители – вашите баби и дядовци – са им предоставили два набора хромозоми и разбъркването ги е смесило, за да се получи колода, която никога преди това не е съществувала и никога повече няма да съществува. Заедно с нея сте наследили и малко неизменена ДНК. Ако сте мъж, вие носите Y-хромозома, която до голяма степен е била непроменена у баща ви, неговия баща и така нататък назад във времето. Това е атрофирало парче ДНК – само с няколко гена в него и много закърнял генетичен материал. Яйцеклетката също има няколко малки ДНК вериги, скрити в митохондриите – малка енергийна централа, която осигурява сила на всички клетки. Тя има свой собствен минигеном и тъй като се намира в яйцеклетката, той бива наследен само от майките. Заедно тези два елемента съставляват малка част от общата ви ДНК, но техният ясен произход е от полза при проследяването на генеалогията и древната история. Основната част от вашата ДНК обаче е създадена в разбъркването на тази на вашите родители, а тяхната – в смесването на тази на техните родители. Този процес протича всеки път, когато се създава ново човешко същество; предшества ви една непрекъсната верига.
Мама и тате все те прецакват.
Случва се, дори и да не щат.
Със своите недъзи те даряват
и няколко добавят за из път.
Няма да коментирам психологическите или родителските аспекти на стихотворението на Филип Ларкин, но от биологична гледна точка то е напълно точно. Всеки път, когато биват създадени яйцеклетка или сперматозоид, разбъркването създава нови и неповторими вариации от гени. Вие ще наследите гени от родителите си в уникални пропорции, а в този процес, наречен мейоза, ще сте изобретили и някои съвсем нови генетични вариации – само за вас. Някои от тях ще предадете на децата си, ако имате такива, а те на свой ред ще създадат нови.
Именно на тези различия в популациите се базира еволюцията и именно чрез тези различия можем да проследим пътя на човечеството, прекосило земи и океани през време-пространството и стигнало до всяко кътче на планетата. Генетичните учени изведнъж се превърнаха в историци.
Един-единствен геном съдържа огромно количество неподлежащи на обработка данни – достатъчно, за да съставят план за още цял един човек. Но генетиката е относителна наука. Два комплекта ДНК от различни хора съдържат много повече от два пъти повече информация. Всички човешки геноми съдържат едни и същи гени, но всички те имат леки различия, което обяснява защо всички ние сме невероятно подобни и уникални в същото време. Съпоставяйки тези разлики, можем да си правим изводи за това колко близки са двама души и кога са се развили различията. Сега можем да разширим сравнението до цялото човечество, стига да имаме достъп до ДНК материал.
Когато през 2001 г. тържествено беше публикуван първият цялостен човешки геном, той всъщност бе бегла чернова, в която беше разчетена по-голямата част от генетичния материал на едва неколцина от нас. Това постижение коства почти десет години от живота на стотици учени и около три милиарда долара, приблизително по 1 долар на буква от ДНК. Само петнайсет години по-късно нещата са значително по-лесни, а количеството данни от индивидуалните геноми вече е неизчислимо. В момента, в който пиша тези думи, разполагаме с повече от 250 хиляди напълно секвенирани човешки генома и надеждни проби от буквално милиони хора от цял свят. Големи медицински начинания с точни имена като проекта „Сто хиляди генома“ са типични примери за това колко лесно можем да извлечем данните, които всички ние съхраняваме в живите си клетки. Тук, в Обединеното кралство, сериозно се обмисля секвенирането на генома на всеки човек още при раждането му. В днешно време това лесно може да се случи извън рамките на стриктната официална наука или на държавната здравна политика. Вече е възможно да се изплюете в епруветка и да получите данни за ключови части от собствения си геном. Цяла плеяда компании ще ви кажат всякакви неща за вашите характерни белези, история и генетични предразположения към редица заболявания – само срещу няколко стотачки.
Вече разполагаме с геномите на стотици отдавна починали хора, които също могат да се включат в този грандиозен разказ. Костите на английския крал Ричард III бяха идентифицирани през 2014 г. с помощта на множество археологически доказателства, но съмненията бяха окончателно разсеяни благодарение на неговата ДНК. Кралете и кралиците от миналото са известни заради техния статут и защото в историята доминират разказите и преразказите на техните дела и съдби. Макар че генетиката обогати изучаването на монархиите, ДНК служи като всеобщ изравнител и новооткритата ни способност да извличаме най-дребните детайли за живото минало се превърна в изследване на хората, държавите, преселенията, на всички нас. Можем да проверим, потвърдим, отречем или фалшифицираме човешката история като цяло – не само на владетелите и знаменитите личности на своето време. Нищожни личности от миналото се издигат до едни от най-влиятелните хора, живели някога. ДНК е универсална и – както ще разберем – кралското потекло може да осигури божествени права над гражданите и облаги от наследената власт, но еволюцията, генетиката и полът са до голяма степен безразлични към националностите, границите и цялата тази опияняваща власт.
Можем да погледнем и по-далеч. Доскоро изучаването на древните хора се ограничаваше до находки на стари зъби и кости и призрачните следи от живота им, оставени в пръстта. Сега можем да съберем генетичната информация на хора от дълбока древност, на неандерталци и други изчезнали представители на нашето разширено семейство, които разкриват нов път до настоящето. Можем да извлечем тяхната ДНК, а тя да ни разкаже за неща, доскоро непонятни за нас – например за обонянието на неандерталците. Извлечена след епохи, генетичната информация ни кара да преразгледаме основно нашата еволюционна история. Миналото може да е чужда страна, но пътната карта винаги е била в нас.
Количеството данни, които тази нова наука генерира, е колосално, феноменално и зашеметяващо. Всяка седмица се публикуват резултати от изследвания, които променят сведенията от предишните. В късните етапи от писането на тази книга датирането на голямата миграция от Африка щеше евентуално да се измени с около 10 хиляди години по-рано, отколкото се смяташе дотогава, заради находка от четирийсет и седем зъба в Китай. След това, във финалния етап, същата дата бе изместена с 20 хиляди години назад след откриването на ДНК на Хомо сапиенс в останките на мъртво от хилядолетия неандерталско момиче. Тези данни не са особено значими от гледна точка на еволюцията – вълнички в геоложкото време. Но това е много повече от цялата писана човешка история и подобни открития ни държат нащрек, напомняйки ни за нашата екзистенциална нестабилност и вечно променящо се възприятие за света.
Книгата „Кратка история на всички, които някога са живели“, от Адам Ръдърфорд, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
