Съществува сериозен дебат в IT средите, състоящ се в противопоставянето на PC-то и гейм конзолите през годините. Всъщност, спорът отдавна вече не е единствено на тези територии, а се е разпрострял масово, предвид нарастващата популярност на видео и компютърните игри като цяло.
И тук идва запитването – защо? Защо съществува подобен спор? Персоналните компютри са първите гейм машини. Освен това, днешните конзоли са едни много добре оборудвани мултимедийни машини. Защо има подобно деление тогава?
Ето на това ще се опитаме да отговорим в този материал.
Истината е, че що се отнася до подобно разделение и причините за неговото зараждане, то еднозначен отговор няма.
Nintendo Entertainment System (NES) не е първата комерсиално разпространявана игрална конзола. Тя стартира своя живот през 1985 г., а преди нея на пазара има минимум 8 или 9 конкурентни "черни кутии” на компании като Atari и Magnavox. Истината обаче е, че NES е първата популярна конзолна платформа.
По-късно, тя получава своя наследник в лицето на Super NES през 1991 г. И от тогава Nintedo не спира да издава нови конзоли, като в момента Wii е превзела пазара и сърцата на близо 40 милиона потребители.
Но защо конзолите са били създадени на първо място?
Първата истински популярна конзола на пазара - NES (1985). С нея, Nitendo успя да достигне до над 60 милиона крайни потребители...
Отговорът е простичък – работата с компютърните системи е била доста по-сложна през онези времена (края на 70-те и началото на 80-те). Почти никой (с изключените разбира се на гийковете) не използва компютрите, за да играе игри. Освен това, компютърните системи са далеч по-скъпи от конзолните платформи.
Това са основните причини, които принуждават големи японски и американски компании да се ориентират в създаването на лесни за използване гейм устройства, възможност за постигане на добри финансови резултати.
Разбира се, с времето компютрите стават все по-лесни за употреба и започват да предлагат управление чрез мишка и клавиатура, което дава на разработчиците на игри, нови идеи за контрол в техните творения. Освен това, с бързото развитие на технологиите, видео чиповете при PC в един момент, започват да предлагат видимо по-добри визуални възможности, което до някаква степен стряска конзолните производители.
Естествено, конзолните производители (главно от Япония) не престават да търсят подобрение на конзолните технологии, като през годините се появяват доста по-напреднали конзолни платформи като PlayStation на Sony и Dreamcast на SEGA.
Dreamcast (1998) на SEGA. Въпреки че е финансов провал за японската компания, платформата е пионер в много отношения, а Popular Science я нарича един от най-важните и иновативни продукти на 1999 г.
Факт е, че след средата на 90-те, конзолите и компютрите се развиват по един много подобен начин (поне що се отнася до визуални възможности). И тук естествено веднага се появява запитването,защо е необходимо да има конзоли, след като човечеството използва толкова често компютрите? Не може ли да използваме единствено компютри за развлекателни софтуерни забавления? Ето я техническата аргументация на това уравнение.
Главната причина продължава да бъде простотата при използването на конзолните платформи. Клиентът си купува съответния конзолен хардуер, плюс играта на CD, а по-късно и DVD, поставя носителя в трея на конзолата, натиска стартиращия бутон и директно започна да играе. С няколко малки изключения, еволюцията на конзолните контролери ги прави по-удобните устройства за множеството от популярните жанрове.
Една конзолна игра без проблем може да бъде пусната от 70-годишна баба, докато същата едва ли ще се справи с пускането на OS-а на компютъра, та камо ли със стартирането на игрално приложение.
Стандартен изглед на едно PC от края на 90-те и началото на 2000-та година
Друг важен фактор за съществуването на конзолните платформи, а не еднолична PC система, биват самите производители на PC-та. Различни компании създават отделните части като по този начин, единствените унифицирани системи, разполагащи с един и същ хардуер за всички машини, остават конзолите.
AMD, Intel и дори VIA създават процесори, а като към това се прибавят и не особено стабилни OS-и като Windows 95 и 98, се разбира защо PC гейминга далеч не е толкова безпроблемен, колкото изглежда на пръв поглед.
На практика, разработчиците на игри е необходимо да се съобразяват с хиляди различни PC-та, за да може техните заглавия да вървят правилно на всяка една компютърна конфигурация. Като към уравнението прибавим и необходимостта от често ъпдейтване на драйвери, нещата започват да изглеждат още по-плашещи. Просто PC геймингът не гарантира на потенциалния потребител, разполагащ с PC X, че игра Y, която си е закупил напълно официално, въобще ще проработи на неговата система.
Най-големият удар за PC като система за игри, нанася Sony с техния PS2, издаден през далечната вече 2000 година. Дори днес, толкова време по-късно, PS2 е една от най-популярните гейм конзоли на пазара. Освен страхотните игрални възможности, PS2 предлага и нещо невиждано до този момент при конзолни платформи – вградена мултимедийна поддръжка на най-популярния видео формат и днес – DVD.
Това превръща PS2 в предпочитана платформа на само от геймърите, а и от десетки любители на Седмото изкуство. Превръща я в истински масмедия феномен.
Най-продаваната конзолна платформа до този момент - PS2 (2000). Към днешната дата Sony са продали над 120 милиона бройки.
Друга важна причина за по-високата популярност на конзолните платформи и съответно деление и омраза между отделните ползватели на машини, е ексклузивността. През първата половина на 21-ви век, конзолните ексклузивни заглавия са в съотношение 30 към 1, спрямо тези за PC. Дори характерни за PC игри като Half-Life 2, Doom 3 и Far Cry биват издадени в конзолен формат с появата на Microsoft-ския Xbox.
В подобен материал, не може да не се споменат и няколко думи за пиратството. Въпросното повсеместно превърна бройките, продадени стандартни PC игри в количество, което отказва много типични PC разработчици от идеята да работят на своята оригинална платформа и да се насочат към конзолния фронт.
Разбира се, пиратство има и при конзолните платформи, но много често, за осъществяването му е необходима хардуерна модификация, която на практика премахва гаранцията на съответната конзола и още по-лошо – може да повреди хардуера.
Към днешна дата, като изключим MMO жанра, развит и превъзходно регулиран от Blizzard и техния World of Warcraft, издаваните за PC игри, се продават в пъти по-зле от техните конзолни побратими. В почти 100% от случаите, когато дори и една игра да е замислена като мултиплатформена, то тя бива издадена няколко месеца по-рано за конзолните платформи и едва след това за PC.
Не са един и два случаите, в които създателите на определено творение си оставят ръцете с версиите за персонален компютър. На този етап, единствената непревзета PC крепост си остават масивните онлайн ролеви игри в лицето на World of Warcraft, Guild Wars, Warhammer Online: Age of Reckoning и др. Но нищо чудно, с мощни платформи като PS3 и Xbox 360 и конзолните притежатели могат да усетят от истинската магия на въпросния жанр.
Xbox 360 (2005) - големият удар, който Microsoft стовари върху Sony при последната генерация конзоли.
На последно място, не може да бъде пропусната и малката подробност, че закупувайки си дадена конзола, то знаеш, че следващите минимум пет години ще можеш да се наслаждаваш на най-новите игри без необходимостта от ъпгрейд и съответно, влагане на допълнителен финансов ресурс.
При PC като по закон, един играч е необходимо да влага поне веднъж годишно сума, съпоставима с тази на една конзолна платформа, за да бъде в крак с изискванията на компютърните игри.
Изводът: ако искаш да играеш модерни игри, различни от MMO-та и стратегии (въпреки че последният жанр е все по-силно застъпен и при конзолите), търси услугите на определена конзолна платформа – Xbox 360 или PlayStation 3.
Ако си от тези играчи, които заиграват някоя игричка, докато през деня вършат десетки различни задачи със своя компютър, то въпросният ще ти бъде повече от достатъчен. Просто не очаквай да получиш същото преживяване, каквото може да ти даде една конзолна платформа от Microsoft, Sony или Nintendo.
Автор: Ивайло Коралски
