Музикална къща Гега Ню започна съвместна издателска дейност със швейцарската музикална организация Musike, основана по инициатива на Жан-Бернар Помие и група музиканти. Първата програма от тази поредица е записана от Морис Бург - обой и Жан-Бернар Помие - пиано.
Втората е отново с Жан-Бернар Помие, но в партньорство с Бруно Паские – един от най-добрите виолисти в света. Двамата изпълнители са избрали две сонати за виола и пиано, оп. 120 №№ 1 и 2 от Брамс и „Приказни картини” от Шуман.
Сонатите (1894) са последните, композирани от Брамс камерни творби, написани първо за кларинет и пиано и предназначени за кларинетиста Рихард Мюлфелд. След големия успех на първото концертно изпълнение, Брамс ги аранжира за виола, както и за цигулка, като прави много малки промени, без да засяга структурата на ансамбъла.
Пиесите на Шуман, наречени първоначално „Приказки за виола” или „Приказки на феите” са композирани през март 1851 г. за виолиста Василевски, ученик на Шуман. Четирите миниатюри са вдъхновени от фантастичните и феерични приказки на Тик, Хофман и Брентано и пресъздават различни контрастни настроения. Сам композиторът – ярък представител на немския романтизъм, обяснява своите пристрастия към приказното: „Около веригата на правилата винаги трябва да бъде увита сребърната нишка на фантазията.“
Една такава програма, обединяваща два колоса в музиката, безспорно изисква изключителен професионализъм, високо изпълнителско майсторство и умение за вникване и пресъздаване на два различни образни свята – нещо, което Бруно Паские и Жан-Бернар Помие са постигнали блестящо.
Повече от 30 години Бруно Паские е бил първи солист в Националната опера на Париж и Националния оркестър на Франция. Но многобройните му прояви като солист и камерен музикант го принуждават да прекъсне оркестровите си участия. Работил е с големите диригенти: К. Бьом, Д. Золти, С. Озава, Л. Маазел и др.
Заедно с брат си Режис Паске – цигулка и Ролан Пиду – виолончело често участва в трио-концерти. Свирил е и с други прочути музиканти: Надя Буланже, Салваторе Акардо, Морис Жендрон, Йехуди Менухин, Жан-Пиер Рампал, Мстислав Ростропович, Исаак Щерн, Йозеф Сук, с редица известни пианисти.
Заедно с концертните си изяви, Бруно Паские отделя време и за педагогическа работа. Започва през 1970 г. като асистент на Серж Коло във Висшата национална консерватория в Париж, а по-късно става професор по виола и камерна музика (1983).
През цялата си досегашна кариера е получил многобройни награди и отличия от различни академии, от Международния конкурс в Мюнхен (1965), „Victoire de la Musique” за запис на Симфония концертанте на Моцарт с Филхармоничния оркестър на Лиеж и на Френската общност под диригентството на Пиер Бартоломе и участието на брат му Режис Паские и др. Кавалер е на ордените Ordre des Arts et des Lettres и Ordre National du Mérite.
Траклист:
BRAHMS
SONATA OP. 120, No. 1
[1] Allegro appassionato
[2] Andante un poco adagio
[3] Allegretto graziozo
[4] Vivace
SONATA OP. 120, No. 1
[1] Allegro appassionato
[2] Andante un poco adagio
[3] Allegretto graziozo
[4] Vivace
SONATA OP. 120, No. 2
[5] Allegro amabile
[6] Allegro appassionato
[7] Andante con moto
[5] Allegro amabile
[6] Allegro appassionato
[7] Andante con moto
SCHUMANN
MÄRCHENBILDER
[8] I Nicht schnell
[9] II Lebhaft
[10] III Rasch
[11] IV Langsam, mit melancholischen Ausdruck
MÄRCHENBILDER
[8] I Nicht schnell
[9] II Lebhaft
[10] III Rasch
[11] IV Langsam, mit melancholischen Ausdruck
