През 2009 г. мнозинството от нас употребяват флаш памети и DVD, а други вече се ориентираха към новите носители Blue Ray. Връщайки се обаче години назад във времето, ще ви припомним, че добрият стар компактдиск (CD) тези дни тихомълком навърши 30 години.
Този кръгъл огледален красавец започва своя жизнен път през далечната 1979 г. и въпреки че за истинско налагане на пазара трябва да изчакаме известно време, животът му е повече от пълноценен.
Първите четящи CD устройства са разработени от Philips, но успехът за технологията идва по-късно.
За истинския пробив спомага най-вече японския гигант Sony, който помага на Philips при опитите му да стандартизира формата.
Този, който те избират, е наречен "Червена Книга" и включва всичко - от просвирване на до 60 минути музика до дисковите размери на отделните единици. Колаборацията между двата гиганта заработва по предназначение и "Червената Книга" се превръща в грандиозен успех.
Първият албум, издаден на CD, е 52nd Street на Били Джоел. Това се случва на 1 октомври 1982 г. Малко по-късно, въпросният е бил издаден и в Япония, като част от комплекта на новия плейър на Sony – CDP-101 Compact Disc Player.
Албумът (и по-скоро медията върху, която е бил записан) променя хода на технологичната история, като само месеци по-късно биват обявени редица други компактдиск плейъри, които влизат в продажба през следващата 1983 г.
Обложката на първия издаден компактдиск
Музикалното CD достига своя пиков момент с пускането на The Beatles "1" (30 млн. продадени копия), преди да започне да губи своя пазарен дял за сметка на все по-силно и бързо навлизащият MP3 формат.
Последният процес започва осезаемо да се забелязва през 2000 г. (само за 2008 г. продажбите на музикални CD-та са паднали с 20%). Все пак, редно е да споменем, че от първата си демонстрация през март 1979 г. до сега са продадени над 240 млрд. компактдиска, което както и да го погледнем, е една, меко казано, сериозна цифра. Плейърите, продадени през 30-годишния период на съществуване на CD-то са 3.5 млрд.
Един от основните проблеми на CD се оказват копи протекциите. И по-скоро, поне първоначално - липсата на такава. Когато "Червена Книга" е бил финализиран, при създадения стандарт почти не се споменава за защитна част, непозволяваща свободно копиране.
Освен писмени клаузи и споразумения забраняващи презаписа на медията, нищо друго не е направено по-въпроса твърде дълго време. Реално, първите по-сериозни опити за копи протекции са направени през 2002 г. от Philips.
За съжаление обаче, въпросните защити създават проблеми при множество устройства, които не могат да се справят с прочитането на информацията, именно заради приложените защитни мерки.
Philips дори се принуждава да премахне знака Compact Disc Digital Audio от въпросните медии с идеята да предотврати съдебни искове от недоволни купувачи на музикални компактдискове. 
Първото CD устройство на Sony - CDP-101 Compact Disc Player
Истината е, че прилагането на подобна копи протекция през онези години е било твърде смело решение, защото технологиите все още не са били готови за подобна промяна.
Иронично е, че създателят на оригиналния стандарт на практика се е оказал главен виновник за генералните по-късни проблеми на формата, губейки сериозни позиции в доверието на своите купувачи.
Но за да завършим малко по-ведро ще споменем, че компактдискът промени технологиите завинаги (размерите на DVD и Blu-Ray медиите са досущ като тези на оригиналното CD). CD-то позволява на множество компании да спечелят милиони от серии нови CD базирани устройства, които на практика използваме и до днес.
Въпреки че заветния час CD-то е много близо, не можем да не сме му благодарни за това, което е. Включително и за грешките, допуснати при неговото стандартизиране.
Компактдискът е на 30, а аз планирам да си пусна оригиналното ми CD на Coldcut в негова чест...
Текст: Ивайло Коралски
