Когато екранизацията е по-добра от книгата

Една от различните вариации на може би най-човешката дилема "Да бъдеш или да не бъдеш?" през века на технологиите гласи: "Книгата или филмът?". Да вдигнат ръце всички, които са си задавали този въпрос често.

А сега ги свалете и продължете да четете, ще ви разкрия няколко филма, при които решението на дилемата е лесно.

Като човек, влюбен в книгите, в аромата на хартия и в четенето на поредната история под романтичното осветление на нощната лампа, за мен е трудно да призная пред себе си и света, че наистина съществуват екранизации, по-добри от съответните книжни издания.

Но нали сте ми приятели, ще ви споделя личните си наблюдения. Разбира се, вкусовете и мненията са различни. Аз обаче обикновено съм права.

Chocolat (2000) – Визуализация

Няма как да постигнеш желания ефект на творба с подобно заглавие, без да визуализираш изкушенията, приготвени от героинята на Бинош. Ето защо в тази си дилема твърдо застанах на страната на филма. Екранизацията си играе с всички сетива на зрителя, който, забърсвайки елегантно потеклите от крайчеца на устата му лиги, се потапя в света на твърде консервативните жители на малко селце. Довяна от южния вятър, точно навреме за великденските пости, в селцето пристига млада майка, която, отваряйки магазин за шоколадови изделия, ще преобърне ежедневието на новите си приятели.

Forrest Gump (1994) – Послание

Книгата и филмът за Форест Гъмп споделят само общо заглавие. В книгата Форест е здраво момче, което сбъдва мечтата си да стане астронавт и среща шимпанзето Сю в космоса. Филмовата адаптация, от друга страна, успява да ни разкрие цялата палитра от шоколадови бонбони, която животът ни предлага, и е от онези специални филми, които ни карат да вярваме в доброто по света.

Fight Club (1999) – Скритите елементи

Четеш брилянтния роман на Чък Паланюк и точно когато си мислиш, че няма как да се получи нещо по-добро от тази творба, на хоризонта се появява Дейвид Финчър и създава екранизацията на "Боен клуб". Какво прави филма по-специален от книгата? За разлика от други режисьори, които се опитват да "докоснат" емоциите на зрителя, Финчър се потапя в дълбоките води на интелектуалното и ви въвлича толкова главоломно със себе си, че ще ви се наложи да гледате лентата поне два пъти. Толкова е добър, че няма да имате нужда от спасителна жилетка!

The Notebook (2004) – Актьорска игра

Двамата заедно биха разтопили сърцето и на Ледената кралица, повярвайте ми. Рядко срещана е комбинацията от добра актьорска игра и химия между самите артисти. Е, в случая на Раян Гослинг и Рейчъл Макадамс ние, зрителите, имаме късмет. Пригответе си носни кърпички!

Harry Potter and the Prisoner of Azkaban (2004) – Въображение

Винаги съм мислела, че имам развито въображение. Гледайки филмите за Хари Потър обаче, разбрах как изглежда магията. Ако някой може да покаже картините в главата на Дж.К. Роулинг, то това са Алфонсо Куарон и екипът, работил по най-добрия филм от поредицата.

The Perks of Being a Wallflower (2012) – Сценарий

Ще си позволя да използвам цитат от филма – "Кълна се, в този момент бяхме вечни" – като аргументация за включването на това заглавие в класацията. Изглежда сценаристите са подбрали най-подходящите цитати от книгата и са превърнали филма в истински шедьовър.

The Lord of the Rings: The Return of the King (2003) – Ефекти

Не отричам гениалността на Толкин и се прекланям пред творчеството му. Факт е обаче, че тази част от любимата на милиони трилогия ни дава възможността да станем (екранни) свидетели на едни от най-добрите филмови битки през последните години. Единадесетте Оскара са оправдани!

No Country for Old Men (2007) – Режисура

Мода да кажа само две неща (или по-скоро три): братята Коен и Хавиер Бардем. Книгата на Кормак Маккарти сякаш достига нови измерения с щипката магия на прочутите режисьори, а Хавиер Бардем... спечели Оскар за ролята си.