Всеки човек, без изключение, с упорита и постоянна практика може да поеме по пътя на йога и да постигне просветление и свобода.
Б. К. С. Айенгар
Йога отключва творческия потенциал на Живота. Тя постига това, като създава структура за себеосъществяване, указвайки как да напредваме по пътя и разкривайки свещен излаз към Върховното, към Божествения произход и истинската Съдба. Светлината, която йога хвърля върху живота, е трансформираща. Тя не просто променя начина, по който виждаме нещата; тя променя човека, който вижда. Тя носи познание и го извисява до мъдрост.
Айенгар, когото Би Би Си нарича „Микеланджело на йога“, е считан от мнозина за най-влиятелния йога учител на нашето време. Той посвещава целия си съзнателен живот на популяризирането на древната йогийска практика. Усилията му се увенчават с успех: йога вече е част от нашето всекидневие. Ползите от йога практиките за здраве и физическо благосъстояние са отдавна признати. Още обаче не се отчита огромният потенциал на йогийската традиция за емоционалното, интелектуалното и духовното развитие на човека. В „Светлина върху живота“ – един от последните му трудове – Айенгар се опитва да внесе ново разбиране за йога като път за личностна трансформация и просветление.
За автора
Беллур Кришнамачар Съндарараджа Айенгар (1918–2014), по-известен като Б. К. С. Айенгар, е основател на стила йога, познат като „Айенгар йога“, и е смятан за един от най-големите учители по йога в света. Той е автор на много книги за практиката и философията на йога. Бил е един от най-ранните ученици на Шри Тхирумулар Кришнамачаря, който е считан за Бащата на съвременната йога.
Б. К. С. Айенгар е роден в бедно семейство в Беллур, Индия. Той е 11-о от 13-те деца (10 от които са оцелели). Когато е на пет години, семейството му се премества в Бангалор. Едва 9-годишен губи баща си, който умира от апендицит. През детството си Айенгар се бори с малария, туберкулоза, коремен тиф и други епидемии. Има тежка съдба – по рождение е болнав, а и доста често недохранен поради недоимъка в семейството му. Той оцелява по чудо. Започва да се занимава с йога на 16-годишна възраст, за да подобри здравето си. Живее 96 години.
Айенгар споделя в интервюта, че на 90-годишна възраст продължава да практикува асани по три часа на ден и пранаяма един час дневно.
Откъс
Когато преди половин век тръгнах от Индия за Европа и Америка, публиката гледаше с отворена уста демонстрациите на пози от йогасана, виждайки в тях някаква екзотична форма на циркова акробатика. Същите тези асани днес се изпълняват от милиони хора по света, а физическите и терапевтични ползи от тях са широко известни. Самò по себе си това е изключителна трансформация, както и това, че йога запали огън в сърцата на извънредно много хора.
Аз поех по пътя на йога преди седемдесет години, когато дори в нейната родина, Индия, всеки йога адепт бе посрещан с присмех, пренебрежение и откровено неодобрение. Ако бях станал садху, просещ свят човек, и се скитах по главните пътища на Британска Индия с просешка купа в ръце, сигурно щях да се радвам на по-малко подигравки и повече уважение. По едно време ми предлагаха да стана саннясин и да се отрека от света, но аз отказах. Исках да живея като редовия човек, като глава на семейство, с неговите изпитания и превратности в живота, както и да отнеса моята йога практика до обикновените хора, с които делим един и същ живот на работа, семейство и деца. Бях благословен и с трите, включително с дълъг и щастлив брак с моята любима, ала вече покойна съпруга Рамамани, с деца и внуци.
Животът като глава на семейството е труден, както е било винаги. Повечето от нас се сблъскват с трудности и неволи, мнозина търпят физическа и емоционална болка, стрес, тъга, самота и тревожност. Макар и да разглеждаме тези неща като проблеми, породени от съвременния начин на живот, трудностите и предизвикателствата в човешкия живот винаги са били едни и същи – да си вадиш хляба, да отгледаш семейство, да намираш смисъл и цел в живота.
Такива са били и винаги ще останат предизвикателствата пред човека. Като животни, ние вървим по земята. Като носители на божественост, се реем сред звездите. Като човешки същества, сме хванати по средата, опитвайки се да разрешим парадокса на това как едновременно да извървим земния си път и да се стремим към нещо по-постоянно и по-дълбоко. Мнозина търсят тази висша истина в небесата, но тя се намира много по-близо от облаците. Тя е в самите нас и може да бъде открита от всеки, тръгнал по Пътя към себе си.
Повечето хора искат едно и също. Те искат просто да са физически и душевно здрави, да се радват на разбирателство и мъдрост, мир и свобода. Често се разкъсваме от дилеми в тези основни човешки търсения, защото биваме дърпани в различни посоки от нерядко противоречивите нужди на човешкия живот. Според разбиранията на мъдреците йога е създадена за удовлетворяване на тези човешки търсения по един комплексен начин, в една неразривна цялост. Нейната цел не е нищо по-малко от достигане на едно неразрушимо единство; единство в нас самите и вследствие на това – единство с всичко отвъд нас. Да бъдем хармоничен микрокосмос в макрокосмоса на Вселената. Единството, онова, което често наричаме интеграция или обединяване, е основа на целостта, вътрешния мир и висшата свобода.
Йога ни позволява да преоткрием усещането за цялост в собствения си живот, така че да нямаме чувството, че непрекъснато се опитваме да събираме и залепваме счупени парчета. Йога дава възможност да намерим вътрешен мир, който не бива нарушаван и размътван от безкрайните сътресения и борби в живота. Йога ни позволява да открием нов вид свобода, за който дори не сме подозирали, че съществува. За един йогин свободата означава да не бъдеш разклащан от амбивалентността на живота, от неговите възходи и падения, неговите удоволствия и страдания. Свободата значи уравновесеност и разбирането, че в крайна сметка в нас съществува един вътрешен безметежен център, който никога не губи връзката с неизменната и вечна безкрайност.
Както неведнъж съм казвал, всеки може да поеме по Пътя към себе си. Самият живот търси удовлетворение така, както растенията се нуждаят от слънчева светлина. Вселената не е създала Живота с надежда, че неуспехът на мнозинството ще подчертае успеха на неколцина. Поне в духовен план ние живеем в демокрация, общество с равни възможности.
Йога няма за цел да бъде религия или догма за която и да било култура. Макар и да е намерила почва в Индия, тя е замислена като универсално поприще, път, отворен за всички, независимо от това къде си се родил и изучил. Преди около 2500 години Патанджали използва термина сарвабхаума – универсален. Ние всички сме човешки същества, но са ни учили да се възприемаме или като западняци, или като хора от Изтока. Ако ни оставеха на мира, щяхме просто да сме индивидуални човешки същества, а не африканци, индийци, европейци или американци. Тъй като съм роден в Индия, аз неизбежно съм развил определени индийски особености, които съм възприел от културата на родната си страна. Това важи за всички ни. Няма разлика в душата – това, което наричам „Виждащия“. Различията идват само от „облеклото“ на виждащия – идеите, които имаме за себе си и които носим подобно на облекло. Разкъсайте ги. Не ги подхранвайте с разногласия. На това ни учи йога. Когато вие и аз се срещнем, ние забравяме кои сме, към каква култура и класа принадлежим. Не се делим, говорим си ум с ум и душа с душа. В най-изконните си нужди ние не сме различни. Всички сме човеци.
Йога признава, че начинът, по който работят телата и умовете ни, е претърпял твърде малко промени през хилядолетията. Начинът, по който функционираме вътрешно, не зависи нито от времето, нито от мястото. В начина, по който функционира умът ни и по който се отнасяме едни към други, прозират вътрешни напрежения подобно на геоложки разломи, които винаги ще водят до проблеми в личен или колективен план, в случай че ги ги пренебрегваме дълго време. Следователно целият тласък на философското и научното търсене в йога е да изследва естеството на битието с оглед на това да се научим да отговаряме на сътресенията в живота без излишни трепети и тревоги.
Йога не разглежда алчността, насилието, леността, излишеството, гордостта, похотта и страха като неизкореними форми на първородния грях, който едва ли не съществува, за да опропасти щастието ни, или пък служи като основа за нашето щастие. Те се разглеждат като естествени, макар и нежелани проявления на човешкия нрав, като препятствия, които трябва да бъдат преодолявани, а не потискани или отричани. Нашите несъвършени механизми на възприятие и мислене не са причина за печал (дори и да ни носят печал), а възможност да еволюираме, възможност за вътрешна еволюция на съзнанието, която също ще направи възможни и устойчиви нашите стремления към т.нар. личен успех и глобален напредък.
Йога е книга наръчник за играта, наречена живот, но в нея никой не трябва да губи. Това е трудна игра, изискваща много труд. Тя изисква готовност да мислите самостоятелно, да се наблюдавате и коригирате и да преодолявате епизодичните поражения. Тя изисква честност, старателност и постоянство, а най-вече любов в сърцето. Ако искате да разберете какво означава да си човешко същество, поставено между земята и небето, ако ви е интересно да знаете откъде сте дошли и докъде можете да стигнете, ако искате щастие и копнеете за свобода, значи вече сте направили първите крачки по Пътя към себе си.
Правилата на природата не могат да бъдат заобикаляни. Те са безлични и неумолими. Но ние си играем с тях. Поемайки предизвикателството на природата и влизайки в играта, ни се озоваваме на едно брулено от вятъра и вълнуващо пътешествие, което ще донесе ползи, съизмерими с времето и усилията, които влагаме в него: от най-малката – да можем сами да си връзваме обувките, когато сме на осемдесет – до най-голямата или възможността да вкусим от същността на самия живот.
Повечето хора, които започнат да практикуват йогасана, позите на йога, го правят от практически и често физически подбуди. Това може да е заради някой медицински проблем като болки в кръста, спортна травма, високо кръвно налягане или артрит. Или може да е резултат от по-общо съображение, свързано с постигане на по-добър начин на живот или справяне със стреса, проблеми с теглото или зависимости. Много малко са хората, които започват да се занимават с йога, защото вярват, че това е начин за постигане на духовно просветление, а мнозина дори са скептично настроени към цялата идея за духовно себеосъществяване. Всъщност това е за добро, тъй като подсказва, че повечето, които идват на йога, са практични хора, с практични проблеми и цели – хора, които са стъпили здраво на земята по отношение на начина и средствата на живот, хора с разум.
Когато започнах да се занимавам с йога, аз също не осъзнавах по-висшите измерения на учението. И аз търсех нейните физически ползи и те се оказаха истинско спасение в моя живот. Като казвам, че йога спаси живота ми, ни най-малко не преувеличавам. Йога ми даде ново раждане, оздравяване от болестите и укрепване след слабостта.
Когато съм се родил през декември 1918 г., в Индия, както и в много други страни по света, върлувала грипна епидемия. Майка ми Шешамма също преболедувала от грип, докато била бременна с мен, вследствие на което съм се родил много болнав. Ръцете ми били тънки, краката ми – същински клечки, а коремът ми бил грозно издут. Бил съм толкова слаб, че не очаквали да оживея. Държал съм главата си все провесена надолу и трудно съм я повдигал. Тя била несъразмерно голяма за тялото ми, затова братята и сестрите ми често ми се подигравали. Бил съм единайсетото от тринайсет деца, от които само десет оцелели.
Тази слабост и болнавост останаха с мен през цялото ми детство. Като момче страдах от много болести, включително чести пристъпи на малария, тиф и туберкулоза. Както често се случва при болните, лошото ми здраве беше съпроводено с лошо настроение. Редовно ме обземаше дълбока меланхолия и понякога се питах дали си струва да се живее.
Израснах в село Беллур, окръг Колар, в южния индийски щат Карнатака – малка земеделска общност от около 500 човека, които изкарваха прехраната си с отглеждане на ориз, просо и някои видове зеленчуци. Моето семейство все пак беше по-добре от много други, тъй като баща ми бе наследил малък парцел земя, а получаваше и държавна заплата като директор на училище в едно по-голямо съседно село. Беллур по онова време нямаше собствено училище.
Когато бях на пет години, семейството ми се премести от Беллур в град Бангалор. От дете баща ми страдаше от апандисит и никога не се беше лекувал. Малко преди деветия ми рожден ден апендиксът му отново се бе възпалил и този път се оказа фатално. От болничното си легло той ме повика и ми каза, че скоро ще умре, а аз ще остана без баща, преди да съм навършил девет, точно както неговият баща си беше отишъл, когато бил почти на девет. Каза, че на младини трябвало много да се бори и че и на мен се падала същата участ, но че след време съм щял да заживея щастливо. Смея да твърдя, че пророчеството на баща ми се сбъдна напълно – както за борбата, така и за щастието. Това, че го загубихме по онова време, остави голяма празнота в семейството ни, а на мен ми липсваше силна ръка, която да ме крепи в болестта ми и в образованието ми. Често пропусках часове в училище заради боледувания, в резултат на което изостанах с учението.
Въпреки че баща ми бе работил като учител, семейството ми беше с брахманско потекло – членове на духовното съсловие в Индия, родени за живот в религиозна служба. По традиция брахманът се препитава от подаянията на хората, а също и чрез заплащане за провеждането на религиозни ритуали и понякога благодарение на патронажа на някое богато и аристократично семейство или лице. Съгласно индийските обичаи брахманите се сродяват чрез уредени бракове с други семейства от същото съсловие. Така на единайсетгодишна възраст омъжиха моята сестра за далечен наш роднина, Шриман Т. Кришнамачаря. Почитан и високоуважаван учен по философия и санскрит, той беше отлична партия. След завършване на образованието си Кришнамачаря бе прекарал много години в Хималаите, близо до границата между Непал и Тибет, изучавайки йога под настойничеството на Шри Рамамохана Брахмачари.
По онова време махараджите – индийските владетели – живеели в големи замъци и възседнали слонове, ходели на лов за тигри в своите феодални владения, а териториите им били често по-големи от някои съвременни европейски държави. Махараджата на Майсор научил за научната работа и майсторството в йога на моя зет и бил силно заинтригуван от него. Той поканил зет ми да преподава в неговия колеж по санскрит, а по-късно и да основе училище по йога във великолепния му дворец Джаганмохан. От време на време Махараджата изпращаше Кришнамачаря да пътува из други градове и да популяризира йога сред по-широката публика. При едно такова пътуване през 1934 г., когато аз бях на около петнайсет години, зет ми ме помоли да пътувам от Бангалор до Майсор, за да помагам на жена му (моята сестра) и децата им, докато той отсъства. При завръщането му поисках позволение да си ида у дома при майка ми и другите ми братя и сестри, но зет ми предложи да остана в Майсор и да работя върху йога, за да подобря здравето си.
Книгата „Светлина върху живота“ на Б. К. С. Айенгар можете да закупите с 20% отстъпка, от Издателство Изток – Запад!
