Книгата "Освободи своя мозък" на Идрис Аберкан

Знаете ли, че има хора, способни за 43 секунди да изчислят корен седемдесет и трети на 500-цифрено число или да умножат две 13-цифрени числа само за 28 секунди? Те мислят светкавично и притежават феноменална памет. Ала мозъкът им не е по-развит от нашия. Просто те си служат с него по различен и много по-ефективен начин.

Какво сковава нашия мозък и как да се избавим от умствените ограничения? Защо традиционното училище е път за никъде и каква е ползата от компютърните игри? Как съвременната реклама, маркетинг, политика и журналистика манипулират мозъка ни...

Отговор на тези и много други въпроси Идрис Аберкан търси в различни области: когнитивната и социалната психология, невронауките, образованието, новите технологии, маркетинга, социологията, икономиката и дори историята. В своята амбициозна и увлекателна книга той разкрива колосалния потенциал на нашия мозък и неговите неподозирани възможности. Не е нужно да сме гении, достатъчно е да го опознаем и да го използваме целенасочено, за да започнем да мислим по-добре, да (се) обучаваме по-добре, да живеем по-добре. Силата е във всеки от нас.

 

За автора

Идрис Аберкан е специалист по когнитивни невронауки и икономика на знанието, с докторати по международни отношения и дипломация, по обща и сравнителна литература и по управление и икономика на знанието; харизматичен лектор с хиляди последователи в социалните мрежи и над 500 видеолекции и семинари.

 

Откъс

1. Практикувайте кристалнобистра субективност

Учителят суфи Али Н’Дау твърди, че тя е в основата на всяка форма на духовно развитие (в значението, което невронауките придават на думата „дух“: „ментален живот“). Идрис Шах също дефинира духовната практика като „психоантропология“. Други, като Гурджиев, призовават за „обръщане към себе си“, докато дзен­будизмът казва просто „да наблюдаваме ума си“ – практика, която на японски се нарича „шикантадза“ (只管打坐). Съвременните невронауки по научен път са установили определени въздействия на медитацията върху съзнанието.¹⁰¹ Без да навлизаме в тънки детайли, можем да твърдим, че правилното прилагане на гимноетиката ни дава възможност да наблюдаваме работещия мозък, да улавяме отклоняванията, ограниченията и автоматизмите му, неговите обусловени от зависимости реакции. Така ще можем да разпознаваме неговия субективизъм и илюзията за обективност, които той постоянно подхранва.

Да практикуваме кристалнобистра субективност означава да умеем да измиваме ума си и да го привеждаме в състояние на абсолютна голота. Да, нашата умствена хигиена е много лоша. Изобщо не осъзнаваме своите неврози, фрустрации, озлобления, схемите и автоматизмите, на които сме подвластни. Тези психически нечистотии замърсяват психиката ни, както потта и кирта мърсят тялото ни. Те сковават живота, възприемането ни за реалността и особено самооценката и отношението ни към другите хора. Знаем, че е здравословно редовно да почистваме тялото си, но все още не чистим редовно и със същото усърдие психиката си. Колко човешки същества мислят, учат, действат и живеят с хронично умствено замърсяване, без да си дават сметка за това – защото вонята на тази мръсотия е доловима само за сетивата на просветения човек? Възможно е всички неволи на човечеството да бъдат преодолени с ментална хигиена, с най-обикновен „душ за нервите“. Иначе неврозите на отделните индивиди могат да се концентрират и да се проявят като неврози на държавата (проявите на национализъм като част от тази патология са от най-смъртоносните примери). Не по-малко коварно, макар и в по-малък мащаб, замърсяването на нервните системи на големите градове също е източник на широко разпространени ментални нечистотии: шум от двигатели, натрапчиви светлини, задръствания – всичко това хронично затлачва психиката ни. Щом можем да вземаме душ, преди да си легнем, защо не го правим и по отношение на психиката си?

Някои форми на замърсяване на ума се поощряват и възнаграждават от държавата, властите, институцията или колегиалната общност. Възможно е родителите да го предадат на своите деца, учителите – на учениците си. Ала както обществените мерки за хигиена изкорениха маларията в много страни, със сигурност ще дойде ден, когато ще бъдат изкоренени болести, които днес са смятани за нелечимо фатални поради единствената причина, че така работи субективното обществено здравеопазване.

Ако телесната хигиена за нас е очевидна необходимост поради това, че познаваме работата на нашето тяло, не толкова осъзнати сме по отношение на собствения си ум и собствената си психика. Точно това е кристалнобистрата субективност – да се учим да осъзнаваме психоменталния си живот и да превърнем това в своя втора природа.

2. Научете се да деинсталирате приложения

Мозъкът ни по рождение е зареден с предварително инсталирани програми. Тези „приложения“ са качени в нашата психика главно в младежките ни години, без да го осъзнаваме. Това се случва целенасочено от хора, ползващи се с авторитет пред нас: родителите ни, учителите, институциите, пресата и разбира се, самата държава. Именно това обстоятелство впрочем тласка тоталитарните държави отблизо да контролират психоменталното програмиране на своята младеж.

Всеки от нас знае как да инсталира и да изпробва приложения в мобилния си телефон и да ги деинсталира, когато вече не му трябват. Защо не сме способни да правим това и по отношение на собствения си ментален живот? Ако родителите ни са ни втълпили, че даден народ притежава такъв и такъв недостатък, когато израснем, ние можем да деинсталираме тази вредна програма. Поради неразбиране юношеството несправедливо е наричано „период на глупостта“. Напротив, именно в тази възраст осъзнаваме, че от нас зависи да деинсталираме родителските приложения, да мислим със собствения си мозък, да бъдем господари на психоменталния си живот. Също както в годините, когато прохождаме с първите си стъпки, тази възраст на изтриване на приложения отначало тръгва малко нескопосано (затова е и нарочена за „глупава“), но е от първостепенна важност за еволюцията на човечеството. Защото човекът никога няма да е истински свободен, ако не се научи сам да избира програмите на менталния си свят. 

Много са хората, които изкарват целия си живот под въздействието на „зловредни софтуери“ (както се наричат компютърните програми, които забавят работата на компютъра), инсталирани в главите им. И също като при компютърните програми, някои от тях имат графичен интерфейс, а други дискретно си работят в задния план на нашите компютри. Така някои зловредни ментални софтуери са осъзнати, а за други дори не подозираме. Затова понякога ги деинсталират под хипноза – която представлява придобиване на „администраторски права“ върху мисловните ни процеси.

Ако работите за постигане на кристалнобистра субективност, сами ще разкриете безполезните, опасни и осакатяващи програми, инсталирани в ума ви, без да подозирате. Те могат да бъдат и напълно безобидни: една от първите зловредни програми, които се научих да премахвам от менталното си пространство, беше моята привързаност към оценката в училище. Един ден си дадох сметка, че дотогавашното ми обучение не ме е подготвяло да търся истината, а да получавам различни по големина „захарчета“, в зависимост от одобрението на учителите, дори ако е трябвало да пиша в съчинението си неистини, само и само да си получа възнаграждението. Това приложение изглеждаше до такава степен част от мен, че отначало ми се струваше, че ако го изтрия, ще отрежа част от идентичността си. Нищо подобно: да възвърнете контрола над менталния си живот винаги е освобождение.

3. От заучената безпомощност преминете към заучената сила

Една от най-коварните, разрушителни и широко разпространени сред хората зловредни програми е заучената безпомощност. „Не мога.“ „Не го заслужавам.“ „Не притежавам способности да го направя.“

Веднъж Збигнев Бжежински много уместно каза за нашето време, че „днес е много по-лесно да убиеш един милион души, отколкото да ги управляваш“. Този принцип е добре известен на водачите на слонове, които го използват, когато дресират животното: възрастният слон е прекалено силен и не може лесно да бъде окован с верига. Затова вместо веригата за тяло те прилагат верига за ума, която е далеч по-ефективна. Ето как се поставя тя: още когато слончето е съвсем малко, го привързват към огромна и твърде тежка за него верига. Докато расте, то свиква с мисълта, че тя не може да бъде разкъсана. Когато стане зрял индивид и вече притежава нужната физическа мощ да се освободи, той си остава прикован в ума си и дори не прави опит да избяга. Задайте си въп­роса: колко такива вериги са оковали вашия ум?

Когато за първи път се опитате да разкъсате една от тях, тя ще ви се съпротивлява с всички сили, за да ви докаже правото си на съществуване – защото е част от вашето его. Ще ви припомня всеки провал, ще ви натяква: „Нали ти казах, че не го можеш“ и „Нямаше смисъл изобщо да опитваш.“ Упорствайте, не се отказвайте, вие сте много по-силна личност, отколкото са ви внушавали в училище.

4. Бъдете непоколебим неофил

Присъщо за човека е да проявява особена упоритост в любимите си занимания. Баскетболистът Майкъл Джордан – а и мнозина други – често си припомня колко пъти се е провалял, как е преминавал през повече поражения от всеки друг и как никой, освен самият той, не вярвал в таланта му. Най-добрият начин да се разкъсат оковите на заучената безпомощност са любовта, страстта и ентусиазмът, които насърчават упоритостта.

Колкото повече практикувате кристалнобистра субективност, толкова по-ясно ще осъзнавате присъствието на замърсяващи софтуерни приложения, които населяват вашия мисловен свят. Колкото по-често прибягвате към деинсталирането им, толкова по-добре ще проумявате колко зловредна програма е заучената безпомощност. И колкото повече я изтривате, толкова по-бързо ще преминавате от безпомощност към заучена самостоятелност. Така ще свалите ниско входната бариера за нови дисциплини – математика, рисуване, музика, знам ли какво още? И тогава няма да ви е трудно да си отговорите на въпроса: Кога за последен път правих нещо за първи път? За повечето хора този въпрос е неприятен или дори болезнен и предпочитат да го отбягват. Но именно той ни тласка да осъзнаем съществуването на веригите на ума и психиката ни. По силата на своята природа те ни се съпротивляват и ни потискат точно както компютърният вирус трудно се поддава на изтриване. Ето защо ви препоръчвам да си зададете този въпрос едва след като сте практикували кристалнобистра субективност, деинсталиране и заучена увереност в собствените сили. Тогава той ще ви изпълни с опияняваща емоция, така както е вдъхновявал „благопристойните люде“ от епохата на Ренесанса да изучават и прилагат успоредно няколко научни дисциплини. От Ал Газали до Микеланджело, Джордано Бруно, Леонардо да Винчи или Ричард Франсис Бъртън, всички ерудити са си приличали в едно: страстното им влечение към непознатото и новото, така наречената „неофилия“. Такава всепоглъщаща страст може да намери въплъщение единствено в това, което американците наричат can-do attitude, или как да кажете пред себе си: „Мога да го направя.“ Тази способност директно произхожда от заучената вяра в собствените възможности.

Книгата "Освободи своя мозък" на Идрис Аберкан можете да закупите от Издателство Изток - Запад.