За книгата
На 21 декември 1938 г. петима млади мъже пресичат високия хималайски проход Натху-Ла между Сиким и Тибет. Те са първите германци, получили официално разрешение да посетят забранения град Лхаса.
Върху техния багаж трептят вимпели с пречупен кръст. Мъжете са офицери от СС, а експедицията им е под покровителството на Хайнрих Химлер и окултната организация „Аненербе“. Какво води петимата на Покрива на света? Дали става дума само за антропологични измервания и научни експерименти, или целта е била изграждане на тайни дипломатически контакти зад гърба на Британската империя? Може би са търсили в Тибет останки от древните праарийци? Мнозина обаче вярват, че нацистите са се опитвали да се доберат до мистичната страна Шамбала и нейното тайно знание.
И до ден днешен експедицията е забулена в мистерия. В своята книга Петер Майер-Хюсинг се опитва да разграничи истината от спекулациите и да разкрие причините и следствията от това начинание.
Окултната представа на Химлер за света
В заключение трябва да бъдат споменати и други две езотерични влияния върху тибетско-азиатските схващания на Химлер, тъй като те се отразяват на конкретната му политика и спомагат да се обясни какво го кара така настоятелно да бъде наставник на младия зоолог Ернст Шефер и на плановете му за тибетската експедиция.
Става дума, първо, за т.нар. Велтайслере („Световна теория на леда“), също и с краткото наименование ВЕЛ или Гласиал космогония. В сравнение с теософията на Блаватска това е не по-малко фантастична и изцяло ненаучна космология, която днес наистина е почти напълно забравена, но по времето на националсоциализма намира сред немското население, както и сред елита на държавата много последователи. Хайнрих Химлер е известен като доказан привърженик на Велтайслере.
Основател на ВЕЛ е виенският инженер Ханс Хьорбигер (1860–1931). Специализираният в охладителна- и топлотехника Хьорбигер формулира за пръв път през 1913 г. своята обширна Гласиал космогония в книга. При това по същество става дума за възникването на света чрез вечната борба между леда и огъня. Това дуалистично изображение на света отразява също природо-философските дебати на Запада върху огъня или водата като източник на всичко материално. Според Хьорбигер ВЕЛ бил резултат на вдъхновение и интуиция. Ще се опитаме да дадем кратко описание. Вселената се състои от ледени или горещи небесни тела. Преди много милиони години в съзвездието Таубе е съществувало огромно слънце – трийсет милиона пъти по-голямо от нашето централно небесно тяло. Едно по-малко, но също така исполинско ледено тяло се сблъсква с мегаслънцето и бива погълнато. След хиляди години избухва мощна експлозия, при която огромни количества лед, жарава и видоизменена лава са изхвърлени в космическото пространство. От парчетата лед, лавата и обграждащата ги обвивка от водна пара скоро се оформят нашата Слънчева система и заобикалящите я планети. По-малки тела връхлитат Слънцето или биват привлечени от по-големите планети и се сливат с тях. Също и Земята в миналото е превърнала три малки планети в спътници, които впоследствие са паднали на повърхността ѝ. Така някога ще се случи и с Марс. Млечният път се разглежда във ВЕЛ като сбор от ледени тела, които отразяват слънчевата светлина. Край тях съществува също и един „Огнен млечен път“, блещукащ с червеникава светлина през ледения пръстен. Двата обекта са съставни части на Слънчевата система.
Тази космогония отрича изцяло всичко научно доказано в астрономията и физиката. ВЕЛ не е въпрос на наблюдение или проверка, тя е преди всичко въпрос на вяра. И въпреки че има дори редица приятелски настроени към националсоциализма естествоизпитатели, които се противопоставят на това „водещо народа към затъпяване“ учение, странната Гласиал космогония на Хьорбигер значително се налага в НС-Германия.
В Германия бързо расте множеството от въодушевени привърженици на ВЕЛ, основават се дружества за подпомагане на Велтайслере, публикуват се научнопопулярни книги за нея, които отлично се продават, възниква мащабна публицистична дейност в подкрепа на космогонията на Хьорбигер. По същество става дума за това, че по времето, когато преобладава почитта към германското и антисемитизма, се цели да се противопостави „немската физика“ на университетското природознание, възприемано като „еврейска физика“. Патетичният апел на Хьорбигер–Юнгерс го показва съвсем ясно:
... тъй като това учение [има се предвид „еврейската физика“ на Алберт Айнщайн] не е нищо друго освен облечен във формата на пресметливост, ненадминат апогей на духовната заблуда и безумното отричане на всичко, което стои над материята, на духовното и в крайна сметка на Божественото в света.6
И какво общо има всичко това с нашата тема за Тибет? В Химлеровото разбиране за света – достатъчно много. Според системата на Хьорбигер Земята три пъти вече улавя планета и тя пада върху нея. С тези фази на сближаване и разрушение Хьорбигер елегантно обяснява и човешкия митичен репертоар от разпространените из целия свят истории за потопи или великани. Тези „сгромолясвания на планети“ предизвикват големи природни катастрофи, земетресения, наводнения, изригвания на вулкани и т.н. Разбира се, апокалиптичните явления могат да бъдат преживени, ако изобщо е възможно, само от същества, които обитават най-високите региони на света като Андите или Тибет. Там се спасяват последните жители на Атлантида, там трябва да бъдат намерени следите им, ако изобщо бъдат търсени. Този сценарий отново отлично съвпада с еволюцията на коренните раси на Блаватска.
Затова научната организация на Химлер „Аненербе“ („Наследството на предците“) основава собствен отдел за изследване на Гласиал космогонията, затова планира експедицията до разположеното на около 4000 м езеро Титикака и до тамошните руини на Тиахуанако и затова Химлер иска от Ернст Шефер в пътуването му към Тибет да се присъедини експертът по Велтайслере Едмунд Кис, който вече е правил изследвания в Андите.
И като капак универсалният гений Хьорбигер обяснява чрез своята Гласиал космогония също и произхода на човека. Тъй като той, разбира се, не произхождал от маймуните като другите нисши раси, както твърди Дарвин, а е от небесно зачатие, като протоплазма във вид на ледени блокове, сгромолясали се на земята, „божествена сперма, която Всевишният Космос е изсипал в скута на нашата прамайка, за да създаде онова първо раждане на земния живот, от който по-късно целенасочено се е развил човекът“. Изследователската дейност върху Велтайслере бива прикривана от „Аненербе“ зад етикета метерология. В един от материалите на този отдел от 1936 г. пише:
... Велтайслере на Хьорбигер със своето последователно изграждане е духовен подарък от един гений и има много висока стойност за цялото човечество в практическо и философско отношение, а за нас, немците, е от особено голямо значение като истинско арийско мисловно благо.7
Всичко, което е чуждо и погрешно приписано на немците, Химлер иска да елиминира – от чуждорасовата кръв до лъжливата (природна) наука, тъй като е еврейско-материалистична, и да го замени с „присъщо за вида“ (индо)германско. Това е червената нишка в идеологическите стремежи на Химлер и същината на неговия магически мироглед.
През 1936 г. амбициозният изследовател Ернст Шефер при своята първа лична среща с шефа на СС също научава за дълбоката му вяра в митичната истина за произхода на света, на божественото потекло на арийците и тяхното превъзходство, както и за малоценността на всички други същества, и направо бива потресен от този причудливо-магически мисловен свят.
Но със сигурност най-влиятелният съветник на Химлер по въпросите на арийската езотерика без съмнение е Карл Мария Вилигут (1866–1946). Някогашният полковник от австро-унгарската армия е в кръга на националистическите езотерици и е смятан за най-големия шарлатанин „чиято дейност граничи с мошеничество“ (Михаел Катер)8. След пенсионирането си роденият във Виена Вилигут се подвизава през 20-те години на миналия век в антисемитските и ариософските кръгове на Австрия, като например в Новия тамплиерски орден на Ланц фон Либенфелс. Вилигут твърди, че притежава ясновидска дарба за т.нар. връщане в миналото, което му дава възможност да погледне в най-ранната ера на прагерманците. Освен това настоява, че е последният потомък на древен кралски род – Уилиготис от рода Аса-Уана.
Според изказванията на запознатия с руническа магия и хералдика бивш полковник, неговите „връщания в миналото“ са във времето около 280 000 г.пр.Хр., време, в което Земята е обитавана от великани, джуджета и други митични създания. Неговата мисия била съживяването на древния „ирминизъм“. Химлер, който през 1933 г. се запознава с Вилигут на едно заседание на Северното общество, освен че му вярва, е също и убеден в ясновидските му способности и иска да го използва за в бъдеще като източник на познания за миналото на арийците.
СС-райхсфюрерът веднага повишава Вилигут в СС-хауптщурмфюрер, дава му име от ордена – Вайстор („мъдрият Тор“) и го прави началник на архива на Ведомството по расови и заселнически въпроси, като по-късно му възлага да отговаря за „специалните задачи“ в него. Вилигут/Вайстор се изкачва в йерархията до званието СС-бригаденфюрер (или най-нисшия генералски чин – генерал-майор) и получава канцелария в Личния щаб на райхсфюрера на СС в непосредствена близост до Химлер. Частната му резиденция е в една вила в Далем и всеки ден той е каран от шофьор в СС-централата на „Принц Албрехт Щрасе“ – все ясни признаци с какво специално доверие се е ползвал при Хайнрих Химлер. Вилигут/Вайстор оставя някои отчетливи следи в СС-историята. Освен че разработва за Химлер своеобразни СС-ритуали като сватбени церемонии и езически годишни празници, той оформя също прочутия пръстен на СС „Мъртвешката глава“, който е ясен символ за принадлежност към ордена и непоклатима вярност към СС.
И накрая Вайстор инспирира Химлер при търсенето му на подходящ замък за Ордена на СС и неговото оформление. Това e замъкът Вевелсбург, който е открит в любимия на Химлер Източен Вестфален, региона на Арминиус и Видукинд, и недалеч от мястото, прието за местоположение на Ирминзул върху каменната формация Екстерщайн. Произхождащия от ХII в. триъгълен замък, разположен над долината Алме, Химлер иска да преустрои в замък на Ордена на СС, в който елитните офицери на неговия благородническо-военен орден да могат духовно да се подготвят и обучават. Тук не е мястото да бъде описвана цялостната история на Вевелсбург като местонахождение на СС-Ордена. Само е важно да се каже, че Вилигут/Вайстор участва в оформянето и планирането на замъка като култово място на СС. За мистифицирането на Вевелсбург в рамките на нацистко-тибетския разговор в следвоенния период вж. гл. 9.
Вилигут/Вайстор написва за СС-райхсфюрера през шестте години, в които се числи към СС, някои материали върху религиозни въпроси на „ирминизма“, както и познания от свои „връщания в миналото“. Много от тях звучат заплетено – един текст за „Господаря на света“ започва с опита да бъде поправена, като бива изопачена тибетската мантра „Ом мани падме хум“! – и тя е такава наистина. Едно е ясно: Вайстор се стреми да наложи така индиректно „необходимите от страна на държавата“ стъпки за „създаване на прарелигия“, като там между другото се отбелязва: „Разпускане на всички мъжки и женски манастири... Конфискация на цялото църковно имущество без изключение... Обезвредяване на духовниците от всякакъв ранг с всички средства, намиращи се на разположение на държавата...“ Тоест нищо по-малко от един кръстоносен поход срещу установените християнски църкви.
И Химлер отбелязва на ръка на 17 юни 1936 г. „прочетено“ върху едно извлечение на Вайстор относно развитието на човечеството. Там се казва в началото: „Земното човечество... се разделя на седем епохи, от които четири са завършени, петата е настоящото човечество и шестата и седмата се образуват от идващите поколения.“ Това е теософският Антропогенезис на петте коренни раси в чиста форма! И по-нататък: „Всяка от тези досега изминали четири епохи на развитие, според устно предавано тайно учение, възникват посредством ужасни земни катастрофи, след привличане от нашата Земя на небесно тяло и съединяването помежду им.“ Това, от друга страна, е оригиналът на Гласиал космогонията на Хьорбигер. Вайстор смесва теософия и ВЕЛ със своето „връщане в миналото“ в германското праисторическо време: „... и Земята се люлееше, и децата на Аса-Уана се преселиха на Атл-Антида,(!) и пишеха своята история, и даваха същата на посветените да я пазят, за да не се забрави...“9 „Распутин на Химлер“, както някои съвременници го наричат, дава благородническа титла на Тибет, съответно Лхаса, чрез геомантично изчисление, което поставя Северния полюс, Виена и тибетската столица в една особена духовна връзка помежду им. Освен това полковникът преди това вече на няколко пъти е разказвал, че веднъж в един лама-манастир преживял посвещаване, за да бъде, така да се каже, в духовна връзка с Покрива на света.
Химлер е във възторг. Същото лято на 1936 г. той настоява неговото протеже Ернст Шефер да разкаже пред Вилигут/Вайстор за духовната подготовка на експедицията си в Тибет. После, през 1939 г., Вилигут изпада в немилост пред Химлер, защото е премълчал за своя престой в Клиника за нервноболни от 1924 до 1927 г. заради параферна психоза. Става дума за грандомания, насилничество и ексцентрично поведение, при което бившата му жена явно активно е участвала в посочването и слагането му под запрещение. Освен това критиката на другите СС-фюрери относно познанията на Вилигут и неговия нарастващ алкохолизъм зачестяват. През август 1939 г. Вилигут напуска СС. Вероятно отличителните СС-знаци на Вайстор – пръстенът, камата и сабята му – са били съхранявани в сейфа на Химлер.
Във всички тези модели, които изясняват произхода на Земята и човека – от „коренните раси“ на Блаватска до „връщането в миналото“ на Вилигут, – Тибет играе една непрестанна роля на убежище и родина на оцелелите от Атлантида и на праарийците. Без съмнение един Тибет като чиста фикция на западната криптоистория и езотерика. Всички тези ингредиенти ще намерим след 1945 г. в историческото влияние на ерата на националсоциализма и на експедицията на Шефер.
Мирогледът (окултният) на Химлер се подхранва главно от три източника: от арийските митове на немската Романтика, от теософското учение за расите и от Велтайслере, всичко това допълнено с типичните за времето антисемитизъм и отявлена неприязън към християнството.
Архитектът на Холокоста, инквизиторският счетоводител на ужаса, е същата личност, която пропагандира Велтайслере, която смята себе си за реинкарнация на Хайнрих I, търсачът на Граала и основател на Орден, човекът, който съдейства за развитието на билковите градини в концентрационните лагери и на биодинамичното селско стопанство, вярва на астрологичните констелации и е привърженик на окултните теории. Ирационалност, баналност и жестокост се смесват в тази фигура по един и до днес объркващ начин. Или, както биографът на Химлер – Петер Лонгерих, обобщава:
Главното за светогледа на Химлер е възстановяването на една откъсната от християнството германска социална среда, която с помощта на митовете за Атлантида и Тибет с отдавна потъналите високоразвити култури и през Гласиал космогонията/астрологията трябва да бъде свързана с историята на Космоса. Също както Химлер вярва, че може с помощта на своя съветник Вайстор да навлезе директно в света на германските прадеди, така той вярва и че може „да се прероди“, като по този начин мирогледът му има следователно изцяло вечна перспектива.
Книгата "Нацистите в Тибет" на Петер Майер Хюсинг можете да закупите от Издателство Изток - Запад.
