Тази богато илюстрирана колекция от вълнуващо написани истории за митовете и легендите на Китай включва разкази от древни китайски текстове за сътворяването на света и за появата на човешкия род.
В центъра на тези истории е впечатляваща галерия от героични фигури: тук са Нюуа – богинята майка, измайсторила човеците от глина, Шъннун – създателят на земеделието и на лечението с билки, а също и Цан Дзие, който създал писмеността, както и Великия Ю, победил потопа. Тези герои са заобиколени от множество божества, безсмъртни вълшебници, чудовища и демони, които в някои случаи изглеждат доста гротескно, като божеството Сю – Хриптене, – охраняващо небесните порти, чиито крака стърчат от върха на главата му.
Някога Небето и Земята били свързани, но след разделянето им знанията и уменията, с които Небето било дарило човешкия род, се изгубили. Единствено с помощта на героите, които ги научили как да оцеляват и да си извоюват благоденствие, хората започнали да се цивилизоват. Древните митове и легенди се разпространили навсякъде.
С над 100 илюстрации, подбрани от период от повече от две хиляди години развитие на всички форми на китайското изкуство, включително картини, керамика и порцелан, нефрит, бронз и декорации на гробници, изданието „Илюстровани митове и легенди на Китай“ предлага не само живо преразказани истории за възникването на вселената от Хаоса и за сътворението на света, където са се появили първите китайци, но също и обяснение как множеството митове и легенди са формирали китайската култура и какво влияние са оказали те върху нея.
За авторите
Хуан Дъхай е заместник-главен редактор на изданието „Литературен журнал Сънан“ и е автор на сборника с есета „Твърде късно е да се чете сега“ и други съчинения.
Сян Дзин е също заместник-редактор на „Литературен журнал Сънан“. Сред нейните произведения е сборникът „Експресия в наши дни“.
Джан Динхао е заместник-редактор на сп. „Шанхайска култура“. Сред неговите творби е сборникът „Отново видях любовта на живота си. Поезия и хора в миналото“.
Откъс
Балада за началото
В началото на началата бил Хаосът,
без писмена и ясни образи.
Когато Земята и Небето се разделили,
прокънтели песните на героите.
Насред четирите морета
се носели духове и демони безчет.
Мириади легенди
чествали вселената.
Веднъж установени деветте земи,
родила се култура там.
Легендите за царството в средата
се нароили отвъд брой и чет.
Появата от хаоса
В началото Небето и Земята съществували в Хаос и всичко било покрито от пълен мрак. В безкрайната тъмна пустота имало огромно черно яйце. Първичната същност, наречена Пангу, нараствала в този хаос тихо и несмущавана от нищо, безмълвна като семе, което набъбва, преди да покълне.
Така изминали осемнайсет хиляди години. После първичната същност се разтресла от могъщи конвулсии, Хаосът сякаш се сепнал и не щеш ли, върху яйцето бавно се появили пукнатини. В началото били само няколко съвсем тънки процепа, които се разпростирали по повърхността на яйцето съвсем бавно. След незнайно колко време се появила лека вибрация, пукнатините започнали да се уголемяват все по-бързо, а първоначално лекият звук от разпукването им ставал все по-силен и оглушителен. После почти мигновено Хаосът се разделил надве, леките и ясни частици от него бавно се издигнали нагоре и образували Небето, а тежките и мътни частици постепенно се утаили надолу и образували Земята. В същото време, досущ като пиленце, кълвящо черупката на яйцето, от което се излюпва, Пангу се разбудил от дрямката си и лекичко се протегнал. Сякаш да избегнат протягането му, Небето и Земята рязко се раздалечили и Небето се издигнало много високо, а Земята се спуснала много ниско.
Пробудилият се Пангу бил сякаш свързан ведно с Небето и Земята и растял заедно с тях. Всеки ден Небето се издигало с една мяра, Земята ставала по-плътна и дебела с една мяра, а Пангу също пораствал с тъкмо толкова. Най-чудното било, че докато Небето ставало все по-светло и ярко, а Земята ставала все по-плътна и солидна, Пангу се променял деветкратно всеки ден: ту се реел свободно като облак, ту тътнел като гръмотевица, ту израствал на височина като планински връх, ту пък се разпростирал като река, ту бил плътен като глина, ту лек и ефирен като стръкчета трева и върхарите на дърво, ту блестял като звездите, ту пък сияел като скъпоценен камък, друг път пък пълзял като насекомо... мъдър дух, надминаващ с неизмеримите си преображения неизменно променящите се Небе и Земя.
Така изминали още осемнайсет хиляди години, Небето се издигало все повече и повече, а Земята ставала все по-плътна и по-дебела, а между тях стоял великанът Пангу и крепял Небето. Разстоянието между Небето и Земята е деветдесет хиляди ли [едно ли е равно на петстотин метра] и тъкмо това бил ръстът на Пангу, а обиколката на снагата му била необятна. В един момент, както стоял изправен между Небето и Земята, Пангу усетил умора и лекичко отпуснал рамене. Небето и Земята се разтресли, Земята се издигнала нагоре, Небето се схлупило надолу и изглеждало сякаш те щели отново да се съединят. Пангу отново се изправил и застанал в цял ръст между Небето и Земята. Когато трусът затихнал, Небето останало наклонено, а Земята била покрита с неравности – планини и долини. Изплашен, че Небето ще продължи да се накланя надолу, Пангу още веднъж събрал сили и струпал две огромни планини като подпори между Земята и Небето. Пангу бил единственото живо същество между Земята и Небето и когато бил радостен, Небето сияело, а когато се намръщел, то притъмнявало. Понякога той отварял широко очите си и тогава проблясвали светкавици, а понякога ликувал с пълно гърло и гласът му се превръщал в гръмотевици. От време на време Пангу ставал вир-вода от пот и небесата се изпълвали с дъжд; понякога въздъхвал дълбоко и дъхът му раждал ветровете, а когато, обзет от самота, заридавал, сълзите му давали начало на реки и потоци. Имало и време, когато Пангу сънувал, че се е преобразил в огромен дракон, който лудувал в безкрая между Земята и Небето и отлитал все по-нависоко натам, където ярката синева на Небето се сменяла от мътен сив безкрай, и още по-нависоко към просторите, където цветовете се променяли безспир. В такива моменти Пангу винаги се пробуждал, удивен от сънищата си. Елементите Ин и Ян на светлината и мрака се редували и заменяли един друг и така изминали още безброй векове. Дори Пангу, стар като самата древност, остарял и се прегърбил. По това време, за щастие, Небето и Земята вече били относително стабилни и даже Пангу да се навеждал малко, те само потрепервали, но оставали на местата си. Накрая тялото на Пангу се разчленило, като всяка част постепенно се отделяла от останалите. Жизнените сили на Пангу проникнали дълбоко в земята, лявото му око се превърнало в Слънцето, дясното – в Луната, а от косата и брадата му се появили звездите. Ръцете, краката и торсът му се превърнали в четирите отправни точки на компаса и в знаменитите планини в петте посоки. Кръвта му дала началото на реките, мускулите и вените му се разпростряли като пътища, а месата и тлъстините му се превърнали в тучни поля. Зъбите и костите на Пангу се превърнали в злато и скали, кожата му с косъмчетата по нея станала на треви и дървета, а костният му мозък се преобразувал в перли и нефрит. Малко по малко изтляващото тяло на Пангу се сляло със земята и всяка земна форма приела по нещо от неговата първична същност и започнала да нараства със същата енергия, както когато той стоял изправен между Земята и Небето и сам преживял раждането, остаряването, болестта и смъртта.
След много, много време вече подземната жизнена сила на Пангу постепенно започнала да нараства и да се оформя, като всмукала в себе си и есенцията на Небето и Земята. Изпод земята се подала глава, най-напред само темето, а после цялата и това била огромна човешка глава. Първо тя се извръщала напред-назад слепешката, но после, след като привикнала към светлината на слънцето, огромната глава бавно се завъртяла във всички посоки с широко отворени очи и заразглеждала всичко около себе си. Веднага след това едно много дълго тяло се измъкнало от земните недра и пръстта около него се срутила в отворилата се пропаст. После внезапно нещо се издигнало във въздуха и започнало да кръжи и това било тялото на огромна змия!
Книгата „Илюстровани митове и легенди на Китай“ от Хуан Дъхай, Сян Дзин и Джан Динхао можете да закупите с 20% намаление с този код 30NOV2020, от издателство Изток – Запад!
