За книгата
Дзен е самият живот. Да го преследваш е все едно да гониш собствената си сянка – и през цялото време да бягаш от слънцето.
„Духът на дзен“ от Алън Уотс е една от първите книги, представили на западния свят основите на дзен будизма. И до днес този труд си остава едно от най-достъпните и сбити изложения на произхода и определящите принципи на дзен.
Тук Уотс изследва зараждането на дзен в Древна Индия и проследява разпространението му в Китай и Япония. С прости думи, ала с изключителна дълбочина той разкрива как практикуването на дзен може да доведе до коренна и чудотворна трансформация на практикуващия, но и за необходимостта от жертви и самоконтрол за постигането ѝ.
На човека, неспособен да види истината в себе си, никой буда не може да му я разкрие, а онзи, който не я търси в настоящия миг, не може да очаква тя да му бъде представена в бъдеще.
В „Духът на дзен“ ще научите не само за духовното упражнение, известно като коан – нерешима главоблъсканица, която може да доведе до просветление, – но и как да дисциплинирате ума си, за да преминете отвъд интелекта и логиката.
Няма да откриеш Буда в рая или някакво небесно царство, докато най-напред не го откриеш в себе си и другите чувстващи същества; не бива да очакваш просветление в отшелническата хижа, ако си неспособен да го постигнеш в светския живот.
За автора
Алън Уилсън Уотс (1915–1973) е един от най-големите авторитети в областта на източната мъдрост. С дейността си като писател, философ и лектор хвърля мост между Запада и Изтока, запознавайки западния читател с източната философия и култура. Алън Уотс е познавач както на дзен будизма, така и на индийската и китайската духовна мисъл като цяло. Неговата култова книга „Пътят на дзен“, издадена преди десетилетия, все още се смята за основополагащ труд в областта на дзен будизма.
„Мъдростта на несигурността“ е друга впечатляваща творба на Уотс, която акцентира върху неспособността на съвременния човек да живее тук и сега, а непрестанно да преживява миналото или да се тревожи за бъдещето.
Алън Уотс е автор на над 25 книги, сред които са още „Дао на водата“, „Мит и религия“, „Култура на контракултурата“, „Будизмът: Дао на философията“, „Духът на дзен“ и на множество статии.
Откъс
До неотдавна почти никой на Запад не познаваше дзен будизма, с изключение на неколцина ориенталисти, чийто интерес беше предимно академичен. Преди Първата световна война в Европа имаше само един превод на книга за дзен – „Религията на самураите“ от Кайтен Нукария, – а споменаванията за него в съчиненията за будизма като цяло се брояха на пръсти. До излизането на първия том на „Есета върху дзен будизма“ на Д. Т. Судзуки през 1927 г. нямаше труд, който да възбуди интереса на западняка и в същото време да му предаде поне нещичко от истинския дух на дзен. Впоследствие професор Судзуки издаде още два тома на „Есетата“ и най-вече на неговата работа ние дължим онова, което изобщо знаем по темата. Резултатът от усилията му беше бързо нарастване на интереса към дзен, което не се ограничаваше само сред изкушените студенти по ориенталска философия.
Дзен тъй отчетливо се различава от всички други форми на будизма – би могло да се каже дори от всички други форми на религия, – че събуди любопитството на мнозина, които иначе не биха се обърнали към „непрактичния“ Изток за практическа мъдрост.
Веднъж разпалено, това любопитство не може да бъде лесно уталожено, тъй като дзен има особено обаяние върху умовете, на които са дотегнали конвенционалните религия и философия. Още в началото той се освобождава от всички форми на теоретизиране, доктринално обучение и безжизнен формализъм – те биват третирани просто като символи на мъдростта. Дзен е основан на практиката и едно интимно, лично преживяване на реалността, до която повечето религии и философии не се доближават с нещо повече от интелектуално или емоционално описание. Това не означава, че дзен е единственият път към просветлението. Някой бе казал, че разликата между дзен и другите форми на религия е в това, че „всички останали пътища се вият бавно по планинския склон, а дзен, подобно на римски друм, разсича препятствията и се движи по права линия към Целта“. В края на краищата вероученията, догмите и философските системи са само идеи за истината – също както думите не са факти, а се отнасят за факти, – докато дзен е енергичен опит да се влезе в пряк контакт със самата истина, без да се позволява на теории и символи да застават между познаващия и познаваното. В определен смисъл дзен означава да чувстваш живота, а не да чувстваш нещо по отношение на живота. Той не търпи непряка мъдрост, чужди описания на духовните преживявания, просто концепции и убеждения. Въпреки че непряката мъдрост е ценна като пътепоказател, тя твърде лесно се бърка със самия път или дори крайната цел. Описанията на истината може да се преструват тъй изкусно и убедително на самата истина, че дзен често става форма на иконоборство, рушене на интелектуалните кумири на живата реалност, познаваема единствено посредством личния опит.
Дзен е уникален със своите методи на преподаване. При него няма доктринално обучение, изучаване на свещени текстове, формална програма за духовно развитие. Като се изключат няколкото сборника с проповеди на ранните дзен учители (единственият опит за рационално излагане на неговите учения), почти всичко, с което разполагаме, са известен брой записани диалози (мондо) между учители и техните ученици, в които сякаш се обръща толкова малко внимание на обичайните норми на логиката и здравия разум, че на пръв поглед са пълни нелепици. Съществуват наистина множество коментари върху тези диалози и голяма колекция кратки стихотворения (често придружаващи китайски и японски рисунки), но от позицията на интелекта те не са много по-смислени от самите диалози. Дзен литературата е тъй озадачаваща, че Вигер е способен да я определи единствено като nombre d’infolio remplis de reponses incohcrentes, insehsees... Ce ne sont pas, comme on I’a suppose, des allusions a des affaires interieures, qu‘il faudrait connaitre pour pouvoir comprendre. Ce sont des exclamations a des abrutis, momentanement tires de leur coma.*
Но лесно е да се подлъжем по повърхностното впечатление.
Както най-високите и най-ниските тонове са еднакво недоловими за слуха, така вероятно са еднакво неразбираеми ми най-смисленото и най-безсмисленото. Но дзен и не се опитва да бъде разбираем, достъпен за интелекта. Методът на дзен е да озадачи, възбуди, обърка и изтощи интелекта, докато не стане ясно, че интелектуалните операции са само мислене за; да провокира, стимулира и изтощи емоциите, докато не стане ясно, че емоционалните процеси са само чувстване по отношение на; и когато ученикът е въведен в интелектуална и емоционална задънена улица, да хвърли мост над бездната между понятийния, опосредстван контакт с реалността и неопосредствания опит. За да осъществи това, той активира една по-висша способност на ума, известна като интуиция, или будхи, понякога наричана също „око на духа“. Накратко, целта на дзен е да фокусира вниманието ни върху самата реалност вместо върху интелектуалните и емоционалните ни реакции към нея – като реалността е онова вечно променящо се, вечно разрастващо се, недефинируемо, известно като „живот“ нещо, което никога няма да спре дори за миг, за да го нагласим задоволително в някоя от нашите консервативни системи от „чекмедженца“ и идеи.
*„Поредното портфолио, запълнено с несвързани, скрити отговори... Това не са, както би трябвало, препратки към същността, която човек трябва да знае, за да може да я разбере. Това са възклицания на идиоти, изтръгнати за момент от тяхната кома“ (фр.). – Б.р.
Книгата "Духът на дзен" от Алън Уотс, можете да закупите с 20% отстъпка, в сайта на Издателство Изток - Запад.
