За книгата
Йоханес Кеплер (1571–1630) е един от най-уважаваните астрономи, живели някога, и ключова фигура в научната революция. Защитник на хелиоцентричната система на Коперник, той прави забележителното откритие, че планетите се движат по елипси, и дефинира трите закона за тяхното движение. Може би по-малко известен е фактът, че през 1615 г., когато Кеплер е в апогея на кариерата си, овдовялата му майка Катарина е обвинена във вещерство. Стига се до процес, който продължава шест години, като Кеплер поема защитата.
В Астрономът и вещицата Улинка Рублак сглобява разказа за този удивителен епизод от живота на Кеплер, повеждайки ни в сърцето на неговия променящ се свят. Тази история, която е преди всичко емоционална семейна драма, вдъхва живот на реалността на една малка лутеранска общност в центъра на Европа във време на дълбоки религиозни и политически вълнения – век след началото на Реформацията и на прага на Трийсетгодишната война.
Кеплеровата защита на неговата майка предлага един интригуващ поглед към схващанията на великия астроном за света, намиращ се на вододела между Реформацията и научната революция. Макар да застъпва рационални обяснения за феномените, които обвинителите на майка му приписват на вещерство, Кеплер все пак не поставя под въпрос съществуването на магия и вещици. Напротив, той недвусмислено вярва в тях. И с разгръщането на историята изглежда, че дори децата на Катарина се питат дали наистина има нещо, което майка им крие... Това е разказ за дълг и синовна обич, за наука и магия.
За автора
Улинка Рублак е професор в Университета в Кеймбридж и автор на книги за историята на Европа в периода на ранната модерност. Редактор е на Oxford Concise Companion to History (2011) и Oxford Handbook of the Protestant Reformation (2016). Нейните монографии включват Reformation Europe (2005), The Crimes of Women in Early Modern Germany (1999) и Dressing Up: Cultural Identity in Renaissance Europe (2010), която е отличена с наградата „Роланд Х. Бейнтън“.
Откъс
На 29 декември 1615 г. намираме Кеплер при семейството му в горноавстрийския град Линц. Току-що навършил четирийсет и четири, той се подготвя за новогодишните празненства, без съмнение най-важната дата за изпращане на подаръци и поздравления на покровители и приятели. Изненадващо на вратата почуква пратеник, за да достави писмо, изпратено няколко месеца по-рано. Щом разпознава почерка на сестра си, високоуважаваният математик на великите кайзери на Хабсбургите бързо разгръща износената хартия. Новината едва ли може да е по-лоша. Възрастната му майка е обвинена във вещерство, а тя от своя страна незабавно изправя пред съда за клевета онези, които я наричат вещица. Но в обвинението е въвлечен и един наместник от германското херцогство Вюртемберг и кликата срещу Катарина Кеплер е силна. Всичко това се случва през август. Йоханес Кеплер се възмущава, че брат му и сестра му не са го информирали веднага, и се опасява, че има още много за казване. По-късно показания ще дадат двайсет и четирима свидетели от малкия град Леонберг, включително местният учител, който е приятел от училищните дни на прочутия син на Катарина. Последният се оплаква, че неграмотната вдовица постоянно му досаждала да ѝ чете писмата на Йоханес, изпратени от Прага (където тогава математикът служи на кайзер Рудолф II). Освен това тя магически се появявала през затворени врати, искайки от него да напише писмо от нея до Йоханес. Един ден Катарина уж спряла учителя на улицата, докато той отивал към църквата. Старата жена се примолила: „Ти направи толкова много за мен, а аз имам много добро вино в килера си. Ела и пийни.“ Той отпил, но веднага усетил болка в бедрата. Скоро тя се разпространила толкова много, че за да върви, трябвало да се подпира на две тояги. Накрая бил парализиран.
Събитията, довели до криминалния процес срещу Катарина, въвличат намиращия се в зенита на кариерата си Йоханес Кеплер и продължават шест години. В своята „Хармония на Света“, подготвена за публикуване през този период, Кеплер убедително представя себе си като идеалния учен, разчитащ Вселената. Той заявява, че Бог е чакал 6000 години за „способен мислител“, който задълбочено да разбере божествените му строителни планове. Само година след публикуването на „Хармония“, в ранните часове на 7 август 1620 г., Катарина е събудена от дъщеря си. Губернаторът на херцога и хората му идват за нея; тя трябва бързо да се скрие. Когато я намират, седемдесет и три годишната жена лежи гола в един сандък, затрупана със завивките от леглото ѝ. Катарина е отведена в затвора по заповед на херцога.
През същата година имперският математик официално поема правната защита на майка си. Никоя друга публична интелектуална фигура няма да бъде поставена някога в подобна роля. Кеплер оставя на заден план целия си живот в Линц, опакова книгите, ръкописите и инструментите си в кутии, премества семейството си в Южна Германия и прекарва почти година в опити да изкара майка си от затвора. Дори близки приятели не очакват Катарина да се спаси от кладата.1
***
Песимизмът им е оправдан. Катарина Кеплер е обвинена във време, когато цари див страх от вещици и те са яростно преследвани. Пословично трудно е да се направи статистика, но дори и най-надеждните оценки остават шокиращи. От 1500 до 1700 г. в Европа за вещерство са съдени около 73 000 мъже и жени, а между 40 000 и 50 000 са екзекутирани. Само в границите на днешна Германия от 1500 г. до края на гоненията са екзекутирани между 22 000 и 25 000 души. 75% от обвинените в Германия са жени. През 1631 г. йезуитът Фридрих Шпее, ранен критик на гоненията, пише анонимно: „Счита се, че в Германия има повече вещици, отколкото където и да било другаде, клади горят навсякъде.“2
Катарина Кеплер, неграмотна, но не бедна вдовица, преживяла дълги години в лутеранската си общност, става една от хилядите немскоговорящи жени, които трябва да се изправят пред процес в края на живота си. Тя яростно отрича да е варила отровни напитки, за да разболява смъртоносно приятели и съседи. Като много други, хванати в спиралата на обществения упрек, хората от семейство Кеплер се оказват внезапно въвлечени в семейна драма за спасяване на живота на майка им.
Йоханес Кеплер не храни илюзии за несигурността на своята собствена позиция, когато обвиненията срещу майка му започват да се разкриват. Много от неговите идеи противоречат на централните течения на епохата, характерна с остри религиозни противоборства. Протестантите са разделени на две доминиращи групи: тези, които следват учението на немския реформатор Мартин Лутер, и други, които развиват идеите на французина Жан Калвин. Те се ненавиждат толкова много, колкото силно мразят католиците, и дефинират доктрини, които всеки, роден в тяхната църква, трябва строго да следва. Катарина възпитава Йоханес като лутеран. Но още като тийнейджър той започва да се бори с една от най-предизвикателните идеи, че Христос е въздесъщ и че наистина присъства, когато вярващите приемат хляб и вино в светото причастие. По тези причини като възрастен той отказва да подпише лутеранските принципи на вярата – формулата на съгласието от 1577 г. Така Кеплер изглежда за мнозина като поддръжник на калвинистите. Повечето християни в наши дни са готови с радост да игнорират доктринални въпроси, но теолозите във Вюртемберг, родната територия на Кеплер, го съветват да не прекрачва границите на професията си и да стои настрана от религиозни спекулации. Университетът в Тюбинген, неговата алма матер, никога не му предлага пост по причина на забелязаните различия във възгледите.
След смъртта на император Рудолф II през януари 1612 г. професионалните възможности пред Кеплер започват да намаляват. Рудолф създава в своя двор изключително хетеродоксална и толерантна сфера на интелектуално общуване. Матиас, новият император на Свещената Римска империя, потвърждава поста на Кеплер, така че той да продължи да пресмята орбитите на небесните тела въз основа на своите наблюдения. В същото време Матиас има за цел войнствено засилване на католицизма в земите на Хабсбургите. Това прави невъзможен живота на Кеплер в Прага като протестант.
Благодарение на покровителството на някои местни благородници Кеплер започва да преподава през 1612 г. в едно малко училище в лутеранския анклав Линц, столица на провинцията Горна Австрия, и с неудоволствие пътува до планини и села, за да изготви карта на областта поради допълнителната си служба като „областен математик“. Той продължава да има блестяща международна репутация и през 1616 г. дори му е предложена работа в Университета в Болоня. Но как би могъл да приеме? Кеплер знае достатъчно добре, че италианските учени, развиващи идеята на Коперник, че земята обикаля около слънцето, са подозирани от Римската църква, която е заинтересована единствено да разкрива „ереси“ пред Инквизицията. Хетеродоксалният доминикански математик Джордано Бруно (който ужасява Кеплер като адвокат на космическата безкрайност и хаоса) е изгорен в Рим през 1600 г. Галилео Галилей, чиито идеи Кеплер поддържа писмено, е принуден през 1616 г. от Светия Престол да обяви, че се отказва от „мнението, че слънцето стои неподвижно в центъра на света, а земята се движи, и оттук нататък да не поддържа, учи или защитава това по какъвто и да било начин“. Собствените трудове на Кеплер скоро ще да бъдат цензурирани от Римския индекс не само заради твърдението, че земята се движи около слънцето, но също и за това, че земята притежава душа и по този начин е жива.3
През януари 1616 г. Кеплер пише до магистратите във Вюртембергския град Леонберг за Катарина като за „неговата обична, остаряла майка“, все повече „лишавана от утеха“. Той признава страха си, че тя може да бъде подведена да направи неадекватни изказвания, които да доведат до това да бъде измъчвана от полуучени съдии и дори до смъртта ѝ. Известни са негови гневни размишления за връзките между собствената му съдба и тези на неговата майка:
...докладът, изглежда, внушава, че и аз съм обвиняван в забранени изкуства, така че тази безсрамна противникова страна, раздута чрез не знам какъв вид пиянски тайнства, отвя, така да се каже, мен и моите 15 години служба на Двора и искат да вземат цялото сърце на майка ми.
По това време използването на такива изрази е много странно. Те разкриват дълбочината на страха на Кеплер, че процесът може да унищожи достиженията му и напълно да деморализира Катарина. Той ще поиска разрешение да отпътува за Вюртемберг и да се бори за правата на майка си, залагайки собствения си живот и имущество. По-нататък той ще обедини всичките си приятели, патрони и хора, чието благоразположение е спечелил, за своята кауза до момента на въздаване на справедливост.
Книгата "Астрономът и вещицата" от Улинка Рублак можете да закупите от Издателство Изток - Запад.
