„Книга на песните“ (Най-древната китайска поезия)

„Книга на песните“ е една от перлите в съкровищницата на древнокитайската словесност и култура. Най-древния сборник на китайска песенна поезия, съдържащ народни и авторски умотворения, създавани, претворявани и събирани в периода XI – V в.пр.Хр. В този период на територията на съвременен Китай съществуват множество самостоятелни поземлени владения – княжества, които реално притежават своя икономическа и политическа независимост и само номинално признават върховната сакрална власт на царстващата династия Джоу (XI – III в. пр.Хр.), а владетеля на Джоу – като Син на Небето.

В сборника са събрани сводове от песни, оди и химни, написани и изпълнявани в различните древнокитайски царства в течение на дълъг период от време. Легендата приписва създаването на сборника на самия Конфуций, който според авторитетния древен летописец Съма Циен (II – I в.пр.Хр.) извършва подбора на песните, включени в каноничния свод, като вероятно редактира и обработва някои от тях. „Книга на песните“ е неизменна част от конфуцианската канонична литература в състава на т.нар. класическо „Петокнижие“. Тя винаги е заемала изключително място в китайската литературна традиция, не само заради основополагащата си роля в изграждането на китайското стихосложение, художествената и образна система на китайското поетично творчество, но и със своята изключително фина естетика, нравствени ценности и философски ориентири. Без преувеличение можем да кажем, че „Книга на песните“ е един от шедьоврите не само на древнокитайската, но и на световната класическа литература!

 

336 с., твърда корица, 25 лв.

 

Откъс

 

По следите на поетичното слово

                       

                        В самотна отрада, сред хребети горски

                        отшелникът мъдър намери простор.

                        Самичък си ляга и става и пее,

                        завета положен навеки лелее.

 

                        Книга на песните „В самотна отрада“

 

„Книга на песните“ е една от перлите в съкровищницата на древнокитайската словесност и култура. Тя представлява най-древния сборник на китайска песенна поезия, съдържащ народни и авторски умотворения, създавани, претворявани и събирани в периода XI–V в.пр.Хр. В този период на територията на съвременен Китай съществуват множество самостоятелни поземлени владения – княжества, които реално притежават своя икономическа и политическа независимост и само номинално признават върховната сакрална власт на царстващата династия Джоу (XI–III в.пр.Хр.), а владетелят на Джоу като Син на Небето.

В сборника са събрани сводове от песни, оди и химни, написани и изпълнявани в различните древнокитайски царства в течение на дълъг период от време. Легендата приписва създаването на сборника на самия Конфуций, който според авторитетния древен летописец Съма Циен (II–I в.пр.Хр.) извършва подбора на песните, включени в каноничния свод, разполагайки първоначално с много по-голям обем от събрани произведения, като вероятно редактира и обработва някои от тях. „Книга на песните“ е неизменна част от конфуцианската канонична литература в състава на т.нар. класическо „Петокнижие“. В течение на вековете и до наши дни тя е многократно изследвана и тълкувана в опити да бъде разкрит и интерпретиран истинния смисъл на стиховете.

В каноничния си вид антологията съдържа триста и пет песенно-поетични произведения, разпределени в четири раздела.

Първият дял на сборника е наречен „Напеви от разни царства“ (или „Нрави на царствата“, на кит. Гуофън) и съдържа песенни творби от петнадесет различни царства. В тази част на антологията са събрани предимно народни песнопения на лирично-любовни, сватбени, трудови, исторически, социални и битови теми. Още по времето на своето създаване и битуване в народните среди песните от различните царства са били събирани в отделни сводове и разглеждани като ценен и достоверен източник за познаване на нравите и обичаите, настроенията, стремежите, житейските и социални проблеми на хората в различните краища на Поднебесната. Всички включени в антологията песни се отличават със своята сюжетна и идейна самостоятелност, завършеност и поетично майсторство. В художествено отношение произведенията от този раздел са забележителни с формиращите се в поетичното творчество въздействащи стилистични фигури, богата алегоричност, символичност и иносказателност, реализиращи се в езиков лаконизъм и непревзета естественост на изказа – всичко това превръща най-древния паметник на китайската поетична словесност и във висш образец на поетично съвършенство, житейска мъдрост и философско откровение. 

Втората част на „Книга на песните“ е наречена „Малки песнопения“ (или „Малки оди“, на кит. Сяо я) и включва основно поетични произведения на придворните стихописци. Този тип лирични песни изразяват възторжена емоционалност по повод на тържествени събития, възпяват заслуги и добродетели или описват подвизи на исторически личности, владетели и герои. В стилистично отношение произведенията от „Малки песнопения“ са близки до раздела на народните песни „Напеви от царствата“, като част от тях имат смесен фолклорно-литературен характер.

Третата част на поетичната антология носи названието „Големи песнопения“ (или „Велики оди“, на кит. Да я) и включва поетични произведения на царстващата династия Джоу, посветени главно на исторически събития, легенди, героически сказания, военни подвизи и велики държавни дела. В китайската литературна традиция те биват определяни като високи образци на придворното поетично творчество. Тези песни се отличават с по-богати стилистични фигури и езикови похвати, които подчертават тяхната поетична тържественост, възторженост и ритуална роля.

В четвъртата част на каноничния поетичен сборник, наречена „Химни“ (на кит. Сун), са включени тържествени старинни храмови песнопения и химни, посветени на духове, почитани предци и мъдри владетели от китайската древност. Химните са наситени с хвалебствени епитети, метафори и други художествено-стилистични фигури, в които са вплетени тържествени напеви и молитвени заклинания.

Поетичните творби в антологията са били предназначени за ритмично напевно изпълнение с определена мелодичност или песенно изпълнение с инструментален, а понякога и танцов съпровод. Песните са били изпълнявани регулярно и при определени поводи, свързани с техните жанрови особености, сюжет и съдържание. Част от тях вероятно са изпълнявали важна ритуална и култова функция и са играели изключителна роля в живота на обществото и духовната връзка със света на божественото.

„Книга на песните“ винаги е заемала изключително място в китайската литературна традиция не само заради основополагащата си роля в изграждането на китайското стихосложение, художествената и образна система на поетичното творчество, но и със своята изключително фина естетика с отразените в нея нравствени ценности и философски представи. Антологията на древнокитайската песенна лирика от съвременна гледна точка придобива статута на цялостен културен феномен, въплъщаващ в себе си всички сфери на историческия, социалния, политически, житейски, духовен и литературно-естетически опит на китайската етно-културна общност в своята лингво-културна среда, светоусещане и ценностни ориентири. В този смисъл „Книга на песните“ е своеобразна енциклопедия на китайската древност, която съдържа в себе си и всички универсални компоненти на заобикалящия ни свят. Без преувеличение можем да кажем, че „Книга на песните“ е един от шедьоврите не само на древнокитайската, но и на световната класическа литература!

Настоящото издание на „Книга на песните“ на български език включва избрани произведения от първите три раздела на каноничния паметник, подбрани и преведени на български език от талантливия наш преводач-китаист Петко Хинов, който ни напусна внезапно в началото на 2022 г., но завеща на поколенията своето вдъхновено слово и всестранни духовни търсения. Искрени благодарности на семейството на Петко Хинов за подкрепата в издаването на преведените от него материали, на доц. Антоанета Николова за поетичния превод на последните три произведения в сборника, и на всички онези, които помогнаха „Книга на песните“ да се появи в своето неповторимо и живо слово пред българската читателска аудитория.