Дългата история на взаимодействието между стабилност, разнообразие и процъфтяване на Китай и как сегашното управление застрашава този фин баланс
От древни времена до днес китайското общество се формира от взаимодействието на четири фактора – изпити, автокрация, стабилност и технологии. Като се започне от въвеждането на изпита за държавна служба, познат като къдзю, от династия Суей през 587 г. и се премине през системата за управление на персонала, използвана от Китайската комунистическа партия, китайските автокрации са разработили изключителни инструменти за хомогенизирането на идеи, норми и практики. Това уеднаквяване обаче е съпътствано от огромен недостатък: задушаване на творчеството.
Яшън Хуан показва как Китай преминава от динамизъм към крайна стагнация след учредяването на къдзю. Най-проспериращите периоди на Китай, като тези по време на династията Тан (618–907) и при реформистката Китайска комунистическа партия, настъпват, когато акцентът върху мащаба (размера на бюрокрацията) се балансира от обхвата (разнообразието от идеи).
Разглеждайки забележителния успех на Китай през последния половин век, Хуан вижда признаци на опасност в политическите и икономическите обрати при управлението на Си Дзинпин. Китайската комунистическа партия отново издига конформизма над новите идеи, връщайки се към модела къдзю, който в крайна сметка е довел до технологичен упадък. Хуан твърди, че това е урок от историята на Китай и би било разумно китайските лидери да се отнесат сериозно към него.
432 с., мека корица, 29.90 лв.
Яшън Хуан: „В продължение на няколко дни през ноември 2022 г., провокирани от смъртоносен пожар в Урумчи, Синдзян, стотици или хиляди демонстранти от Шанхай, Пекин и други градове излязоха по улиците и университетските кампуси, за да протестират срещу драконовските мерки на правителството за нулев Ковид. Неколцина от тълпата викаха, а призивът им бе подеман и от други: „Оставка, Си Дзинпин!“, „Оставка, Комунистическа партия!“. Това бе невероятно смел акт на съпротива срещу лидер, който само месец по-рано, на Двайсетия конгрес на партията, бе консолидирал властта си. Част от западната преса веднага започна да раздухва предположението, че за режима това потенциално означава смяна на играта.
В някои отношения това бе вярно. След 1989 г. протестите в Китай са разпръснати, локализирани и свързани с конкретни проблеми. Наличието на протест, който по мащаб е национален и тонът му ясно е насочен срещу режима, е невероятно развитие. Въпреки това Ковид протестът е протест, а не – поне по време на писането на този текст – движение. По размер той включваше в най-добрия случай хиляди души в сравнение с милионите, които протестираха през 1989 г. Нека съпоставим размера на Ковид протеста с несправедливостите, срещу които се протестираше – на практика затваряне на стотици милиони хора в домовете им или в полевите болници. Лодкауните доведоха до самоубийства, спонтанни аборти, пожари, глад и множество други ужасяващи неща, но все пак в страна с население от 1,4 милиарда само няколко хиляди излязоха на улицата. Избухването беше значимо просто защото изобщо се случи, а не поради размера на заплахата, която носеше. За сравнение: по времето на Ковид протестите в Китай милиони хора в Иран демонстрираха в продължение на седмици. Причината: смъртта на една жена от ръцете на моралната полиция на страната.
Това беше Ковид протест, а не „Ковид пролет“ по една основателна причина – китайската държава е невероятно силна. Много години се мъчех да намеря разумно обяснение за мощта, обхвата и свободата на действие на Китайската държава. Несъмнено има насилие и идеологическо индоктриниране, а може би и достатъчно обществено съгласие. Освен това през изминалите четири десетилетия силният растеж на китайския БВП и намаляването на бедността спечелиха на китайската държава здравословно много „перформативна легитимност“. Това несъмнено е придало известна устойчивост на ККП.
Необходимо е обаче и още нещо. Въпреки че обясненията по-горе може да са валидни на индивидуално и ситуационно ниво, те не ни дават цялостна обяснителна рамка. Легитимността на представянето може да обясни периода на реформите, но как наистина да обясним Големия скок напред и Културната революция? Нима тези катастрофи не създават една съвсем нетривиална доза „перформативна нелегитимност“? А дори не сме споменали още и дълголетието на имперски Китай...
Търся обяснение, като се ръководя от два принципа. Единият е пестеливостта. Предпочитам една променлива пред друга, ако обхваща повечето от включените въпроси и ситуации или ако набляга върху онези променливи, които често се предлагат като причини. Другият принцип е близостта. Това означава, че колкото по-близо e променливата до обяснителното родство на разглежданото емпирично явление, толкова по-добре.
Ето така стигнах до първия компонент от формулировката EAST: изпитите. Ако трябва да назова само една разлика между Китай и другите цивилизации, бих посочил къдзю – изпита за държавна служба, въведен за първи път през династия Суей (581–618). Къдзю е благословията за Китай, но също и неговото проклятие, и то в много отношения. Използвам тази гледна точка, за да отключа и осмисля другите три компоненти на абревиатурата: автокрация, стабилност и технология.
Къдзю е проникнал дълбоко както през пластовете на обществото, така и през различните исторически периоди. Той е всеобхватен и е изисквал огромни инвестиции на време и усилия от страна на значителна част от китайското население. Бил е инкубатор на ценности, норми и идеи и по този начин е оказал влияние върху идеологията и епистемологията, които са залегнали в основата на китайското съзнание. Той е държавна институция, предназначена да усили мощта и възможностите на държавата. Пряко – държавата монополизира най-добрия човешки капитал; косвено – държавата лишава обществото от достъп до таланти и измества организираната религия, търговията и интелигенцията. Китайската държава, днес и в исторически план, е щампована версия на системата къдзю.
Китайската държава е силна, защото управлява без общество. Общество тук означава общност, която е организирана, има своя собствена идентичност и се смята за легитимна отделно от държавата. Къдзю може и да не е единствената, но е значителна причина за премахването или предотвратяването на колективни действия – съществена черта на гражданското общество. Къдзю се основава на ожесточена конкуренция. Той цени триумфите, постигани в малки и изолирани изпитни килии, но наказва сурово сътрудничеството, което в неговия контекст се разглежда като измама. Помислете си за ярките индивидуалистични китайски предприемачи от една страна и за тяхното колективно безсилие спрямо ККП от друга. Помислете за заповедта за блокиране в Шанхай, което трае няколко месеца. Дори ако малка част от 25-те милиона шанхайци действаха съвместно в съпротива, независимо дали открита, или мълчалива, държавата щеше да бъде безсилна, независимо от размера на нейните полицейски сили.
За мен това са интригуващи предположения, но някои могат да кажат, че са фантастични. Възможно е да има критики например за широката тематика, която обхващам. EAST тук не е география; това са четирите теми, които изследвам. Непрекъснато снова между историята и настоящето. Книгата несъмнено е широкообхватна и съзнателно амбициозна.
Обичайният академичен формат е да се впуснем много надълбоко в една тема. Моето мнение е, че книгите са начин да се заемем с големи теми, които не могат да се обхванат в рецензираните списания. Много от специализираните и технически статии имат своето законно място, но една от жертвите на нарастващата специализация и изключително високите (и много разнородни) препятствия за публикуване в академичните списания е неоптималното предлагане на големи идеи. Книгите са един от малкото начини да станем големи. Оставям на читателите да преценят дали съм успял. Моето намерение е да предложа няколко основни идеи, чрез които да осмислим някои исторически и съвременни факти и събития.
А пред нас стоят големи теми. Протестът срещу Ковид според мен промени играта в смисъл, че стотици милиони хора споделиха едно дълбоко преживяване. Издръжливостта на имперските режими и на ККП произлиза в немалка степен от способността им да разделят и изолират хората и да предотвратят колективните действия. Дали протестите срещу Ковид предвещават повратна точка и какви ще бъдат дългосрочните последици, особено на фона на нарастващото безпокойство и страх в китайското общество? Към момента на писане на този текст някои от проблемите и ситуациите са все още неопределени и развиващи се и може би ги схващам неправилно – а може и да не съм набелязал всички точни канали и механизми. Надявам се тази книга да отвори по-нататъшни дебати и дискусии.
Книгата „Китайският път между възхода и падението“, от Яшън Хуан, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
