Докато киноманите умуват дали Джордж Клуни (George Clooney) ще събере отново "Бандата на Оушън", Бен Стилър (Ben Stiller) упорито се опитва да грабне изпод носа му наградата за обирджия №1 в Холивуд. Малката подробност в този иначе свръхамбициозен план е, че единственият професионалист в шайката му от аматьори е Еди Мърфи (Eddie Murphy).
В "Кинти в небето" (Tower Heist) кралете на комедията предвождат хотелски персонал, решен да отмъсти на акула от Уолстрийт, оставил ги без пенсиите им. За новоизлюпените крадци, които познават в детайли най-добре охраняваната сграда в Ню Йорк, идеалната компенсация е обир на госта от последния етаж.
Както и в предишните си филми, Бен Стилър продължава да няма умора за ролята на педантични и прецакани хора, но въпреки че в новото предложение на Брет Ратнър късметът първоначално обръща гръб на образа му - Джош Ковакс (управител на хотела), в крайна сметка на финала героят излиза за пореден път победител от заплетена ситуация, достойна за добре обучени тайни агенти... или както се казва - "нищо ново под слънцето в Холивуд".
Добре познатото старо обаче, е сред най-сериозните достойнства на лентата - Еди Мърфи като обирджията Слайд ни напомня с носталгия за култовите си сцени в класическата поредица "Ченгето от Бевърли Хилс", наблягайки на това, което умее най-добре – да говори бързо, шумно и същевременно адски забавно. За малцина, може би ще е любопитно да разберат, че екранното му пръсъствие в лентата всъщност е компромис от страна на най-успешния тъмнокож артист, в "името на отборната игра".
Именно на Мърфи хрумва първоначалната идея за филма, която в оригиналния си вид е за група чернокожи неудачници, обмислящи как да ограбят небостъргач на медийния магнат Доналд Тръмп.
След преработката й, както и наливането на далеч по-нормалния за Холивуд бюджет от 75 милиона долара, за перфектното престъпление са привлечени още няколко изявени имена – Матю Бродерик (Matthew Broderick), Кейси Афлек (Casey Affleck), както и свръхгабаритната и не по-малко колоритна Габи Сидибе, номинирана за Оскар още при дебюта си в киното – в драмата Precious.
Известно недоумение в зрителя остава единствено наличието в каста на Теа Леони (в ролята на топ ченгето от ФБР Клеър Денъм), чийто принос към качеството на филма се изчерпва само с няколко остроумни реплики (за сравнение, дори Алън Алда прави показно превъплъщение на поставения под домашен арест баровец Артър Шоу).
Разбира се, "Кинти в небето" нямаше и да е наполовина толкова "кинаджийски", ако над него не работеше режисьорът Брет Ратнър (Brett Ratner) – това култово име, натрупало солиден опит (и не по-малко солидна банкова сметка) със заглавия като "Час пик" (Rush Hour), "Червения дракон" (Red Dragon) и The Family Man, и съчетаващо междувременно задачите на снимачната площадка с продуцирането на не по-малко успешни ТВ сериали като "Бягство от затвора", например. Именно на него Tower Heist дължи увлекателния си стил, балансиращ умело между жанрове като комедия и трилър, при това разчитайки предимно на до болка познати клишета.
Е, както подобава на всеки обир, и този не минава без впечатляващ автомобил. За издирването му, Ратнър и носителят на Оскар за "Красив ум" (A Beautiful Mind) - продуцентът Брайън Грейзър, попиват с месеци истории за ексцентричните покупки на известни богаташи. Двамата разглеждат хиляди фотографии, докато се спрат на идеята, взета назаем от лондонски милионер, който паркирал в хола си любимия си свръхлуксозен състезателен автомобил.
Ратнър и Грейзър бързо стигнали до заключението, че за брокер от класата на Артър Шоу няма по подходяща придобивка от ферарито на холивудската легенда Стив Маккуин. В действителност, актьорът е имал в гаража си една от 350-те коли модел 250 GT Lusso, произведена през 1963 г., но звярът не е бил червен на цвят, а кафяв металик. Преди години колата беше продадена на търг за 2,3 милиона долара.
В Tower Heist ферарито на Маккуин обаче има далеч по-висока стойност – не само заради оценката си според сюжетната линия, но и защото именно в него се крие ключът към финала на "Кинти в небето" – филм, който може и да е предвидим, клиширан и напомнящ на много заглавия, които сте гледали през годините досега, но въпреки това умеещ да забавлява. Стига, разбира се, да му дадете шанс за това.
