Има заглавия, които веднага ви карат да посегнете към книгата. Различни, провокиращи или просто забавни. "Катафалка, два носорога" е точно такова заглавие, но това съвсем не е единствената причина да препоръчваме романа.
"Катафалка, два носорога" е роман за изгубения смисъл на живота. Ироничен, малко горчив, но безкрайно истински и много въздействащ. Освен това е плашещо зрял, особено като се има предвид, че е дебютен роман за автора си Петър Крумов.
Следвал културология, а след това и кинорежисура в НАТФИЗ, което обяснява кинематографичността на стила му, Петър Крумов описва един от онези обикновени, почти безлични хора, чийто живот сякаш минава в безкрайно повторение от безсмислени дейности и лутане между скуката и задълженията.
Героят на "Катафалка, два носорога" се казва Доч, а историята започва в един неделен следобед с жив омар и задушен тролей. Доч е от онези отегчени до смърт, изпаднали в тиха криза на средната възраст хора, които нямат никаква цел. Излязъл от университета по-глупав, отколкото е влязъл, и минал през поредица от краткосрочни работни ангажименти на различни места, преди да попадне зад едно бюро в Агенцията по вписванията и да затъне в документи, рутина и неприязън към всичко, което го заобикаля.
"Утре е понеделник, неоспорим факт. Безброй пъти в живота на човека се стига до това омерзително положение: неделя срещу понеделник. Няма съмнение, почивката свършва. На бюрото ме очаква камара от документи. Иде ми да се изям, за да изчезна и да не отида на работа."
Дните му са поредица от хапливи забележки, досадни колеги, поръчки от кварталната пицария и караници с дългогодишната му приятелка. Връзка, изтощена като самия Доч, в която дори тръпката от скандала вече е отдавна изгубена и се дърлиш с другия някак по навик, без основателна причина.
Въпреки всичко един пореден сив и отегчителен понеделник Доч решава да резервира стая в планински курорт, където да отбележи годишнината си. Може би дори да посъживи изгубената отдавна тръпка.
Когато взима това решение Доч още не знае, че скучната му работа, а с нея и сивото му ежедневие, ще бъдат внезапно освежени от чифт хубави крака, дошли от Германия. Циничната му натура не е подготвена за странното чувство, което го очаква. Защото Доч се познава и не се харесва. Вие също няма да го харесате. Но тъкмо това прави персонажа толкова силен, защото въпреки спонтанната неприязън, която провокира у читателя, искате да разберете какво ще случи с него.
Това, което му предстои, включва зимен курорт, актриса със слабост към кокаина, баща с алцхаймер, убиец... и два носорога. И отвежда към извод за кризите, сивотата, некрасивите страни човешката природа и склонността да се поддаваме на най-грозните си чувства.
Неслучайно "Катафалка, два носорога" започва с цитат от Ницше: "Ако човек остане насаме със себе си, остава в компанията на собствената си свиня". Ако сте любопитни да разберете как завършва, най-лесният начин да го направите е ТУК.