Емил Видев - Демона ръководи популярната група за каскади "Евдемония", основана през 1984 г. Има внушителен брой филми зад гърба си, както български - "Време разделно", "Хан Аспарух", "Под игото", "Златен век", "Патилата на Спас и Нели", "Клиника на третия етаж", така и чужди продукции - "Операция Делта форс", "Щатски тюлени- 2 и 3", "Мегалодон". Работи с Жан-Клод Ван Дам в "Извън релси", "Двойникът" и "В ада". Взима участие и в редица музикални клипове и реклами. Освен с кино, се занимава и с театър. Владее акробатика, спортна гимнастика, езда, катерене, карате-до, карате-йошинмон, има черен колан по тае куон до. Освен всичко е сертифициран инструктор по подводна дейност.
Анета Стефанова: Върху какво работиш в момента?
Емил Видев: Само преди малко дадох едно мини батутче и една постелка за заснемането на клип на Галя от Каризма.
.: В клипа на Галя има ли каскади?
Емил Видев: Не, Галка ще се справя самостоятелно. Нещо ефирно искаха да заснемат. Тя трябваше да бъде във въздуха с развети коси. Явно настроението е много радостно. Опитват се да пресъздадат еуфория, лекота.
.: Как реши да се занимаваш с касакади?
Емил Видев: Голямата ми мечта всъщност беше да стана актьор. Започнах да се подготвям, а в същото време се занимавах и със спорт. Така се развиха нещата, че се престарах. Стигнах до другата крайност... каскадите.
.: Но все пак влезе в киното.
Емил Видев: Да, влязох пред задния вход. Не, истината беше, че не бях приет в НАТФИЗ, а във ВИФ (б.а. Висш институт за физическа култура, сега НСА). Завършвайки, трябваше да работя 3 години по разпределение. След тези три години, когато отидох отново да кандидатствам във ВИТИЗ, както се казваше тогава, се оказа, че съм надхвърлил с няколко месеца допустимата за мъж възраст. Мисля, че вече е паднала тази бариера. Дотам свърши младежката ми мечта, но не съжалявам. По-късно осъзнах, че повече ми се иска да режисирам, отколкото да играя. На стари години записах второ висше и завърших режисура.
.: И работиш в Младежкия театър?
Емил Видев: Не, помагам им. Участвам в няколко техни проекти като "Островът на съкровищата".
.: Какво е участието ти в постановката?
Емил Видев: Нека да е изненада. Там вече работим като актьори. Навремето имаше една група към Народния театър, Павел Дойчев я водеше. Беше уникално явление, тогава театърът можеше да си позволи да издържа каскадьорска формация и правехме доста интересни неща.
Играта на живо и пред камерата са коренно различни. На живо не се правят чак толкова сложни каскади, но пък трябва да заблудиш публиката, която е в непосредствена близост, че нещата стават 1:1. А ни се е случвало да бъде толкова реалистично, когато правим шоу на открито, че да се намесва полицията, за да ни разтървава, въпреки че е обявено, че е каскадьорска демонстрация.
.: Значи в театъра се работи по-трудно, отколкото в киното.
Емил Видев: Не бих казал, просто са специфични нещата. Много от похватите се взаимстват. Ако дойдете на "Островът на съкровищата", ще видите колко кинопохвати се използват. Характерното е, че в киното винаги може да има втори дубъл. Може да участва всевъзможна техника, да се обработи после материалът... Винаги могат да се скрият неща, а при участие на живо - няма как. Последният път в театъра не можаха да ме обесят, но трябваше да продължим действието. Да импровизираме, така че да не разбере публиката. Да си близо до зрителите е страшно ангажиращо.
.: Какво значи "страх" в твоята професия?
Емил Видев: Страх има в големи количества. Много се притеснявам, когато се появи някой свръхбезстрашен. Човек трябва да си знае мярката. От бащата на Владимир Люцканов съм запомнил: "Който знае мярката, знае всичко". Човек трябва да се съобразява с моментното си състояние.
Много често нещата излизат извън контрол, просто защото човек си въобразява, че може да реализира действия, които физическата му подготовка в момента не му позволява. Така застрашава не само себе си, но и екипа, с който работи. Постоянно се опитвам да набивам в ушите на момчетата една Шилерова мисъл: "Луд е този, който не се страхува". Слава Богу, че го има страхът. Това е защитна реакция, преценка колко да се засилиш и можеш ли да прескочиш трапа, който стои пред теб. Най-много се страхувам от хора, които не се страхуват от нищо.
.: Как се обезопасявате?
Емил Видев: Това е много относително. Особено навремето беше драматично в това отношение. Нямахме голям опит, не знаехме дали това, което сме сложили за осигуровка, е достатъчно или е прекалено малко. Като снимахме едни от първите американски филми тук, един режисьор направо си каза, че ако каскадата е снимана в Холивуд, ще е номер едно за "Таурусите" - каскадьорските награди. Попитах го защо - там са виждали такива чудеса..., а той отговори, че рискът при тях е сведен до минимум, защото всичко е невероятно обезопасено, а тук хората са направо като самоубийци. Той до последно беше на нокти. Малко преди каскадата ме пита какви гаранции давам, че ще оцелея.
.: Kакво представляваше каскадата?
Емил Видев: Беше един скок, който все още не е изпълняван от такава височина втори път в България – 22 м. летене с гръб надолу през нощта, трябваше да се разкъса един простир с дрехи. Най-неприятното всъщност ме очакваше долу, защото нямахме необходимата осигуровка. Търсих кашони в последния момент. Намерих само 100, което е смешно малко за тази височина.
Върху кашоните сложихме 2 реда дунапренови постелки, 30-40 см. дебели. На всичкото отгоре, теренът за приземяване беше стъпаловиден. При падане малко по-различно от това, което направих, можеше да има фатален край. Мислех си, че правя най-невероятната глупост в живота си. Но по това време бях в перфектна форма и това ме спаси. Обикновено каскадите се снимат в края на продукцията, ако се случи нещо неприятно, да не се спира снимачният процес, да не се влияе неприятно върху екипа.
.: А отказвал ли си да снимаш каскада?
Емил Видев: Щом тогава не се отказах...
.: Къде тренирате с "Евдемония"?
Емил Видев: В Националната спортна академия. Това е причината да не напускам този институт. На няколко пъти ме каниха от други места, от чужбина също. А тука базата е това, което ако го загубим, трябва да разтурим групата или да приемем, че няма да можем да работим на това ниво.
.: Много ли са студентите, които искат да станат каскадьори?
Емил Видев: Истината е, че са все по-малко. Навремето имаше страхотен наплив. Преди, цялата група беше от НСА и беше най-академичната група. Всички каскадьори бяха висшисти или потенциални висшисти. Това много ги различаваше от останалите. Може би причината за отлива е, че сега не снимаме толкова много. Когато се отдръпнах, за да завърша второто си висше, нишата много бързо се запълни.
.: Има ли момичета каскадьори?
Емил Видев: О, има и момичета. Това е много силна страна на групата ни, защото жени в България много рядко практикуват в тази сфера. Ние имаме 4-5. Голяма част от тях още ходят като патета в кълчища, но се вижда как напредват. А от групата са излезли още 5-6 момичета с много сериозна подготовка, които можеха да се справят наравно с мъжете. Мога да го кажа от личен опит – имал съм сблъсъци с тях.
.: Снимал си с Жан-Клод Ван Дам. Какъв човек е той?
Емил Видев: Той се променяше с годините. Реално погледнато първите продукции, които засне у нас, му бяха в един явно много тежък период. Не мога да бъда сигурен..., но ми се струва, че и той не отричаше, че употребява "стимулиращи вещества". Впоследствие обаче, претърпя много сериозна метаморфоза в положителна посока. Може би осъзна, че отива към тотален провал.
Звездата му вече малко или много залязваше, всъщност, той точно тази криза най-вероятно изживяваше. Това силно го тормозеше. Тогава се насочи към по-сериозни роли - в The Replicant, In Hell - роли не просто на "бияч", а с драматизъм в тях.
.: С кои други известни актьори си работил?
Емил Видев: В България снимат предимно екшъни, които мога да нарека "боза". Напоследък обаче, направиха няколко много добри и пращат актьори като Стивън Сегал, Долф Лундгрен, все истински екшън звезди. Харви Кайтел и Гарсия също бяха тука. Очаква се и Силвестър Сталоун.
.: Как се отнасяш към прозвището си Демона?
Емил Видев: Всъщност, първичният смисъл на "демон" е човек с много възможности, факир... А отрицателното си значение – символ на злото, придобива в християнската религия. Започнаха да ме наричат така след филма "Демонът на империята" и отдавна съм свикнал с този псевдоним.
