Кърт Вонегът променя лицето на американската литература още през шейсетте години и оттогава е един от най-ярките, най-награждавани, най-обсъждани и най-важното – най-четени съвременни писатели. Следващите четири романа не са единствените му впечатляващи творби, но пък са прекрасно начало за всеки, който все още не познава уникалния стил на Вонегът.
Знаете ли какво е "вонегътизъм"? Определение, което пасва идеално на характерния неподражаем стил на писателя Кърт Вонегът и което бързо се превръща в нарицателно. Когато през 1969 година излиза "Кланица 5", оригиналният, циничен, неклиширан език на Вонегът предизвиква истинска революция.
Книгата оставя ярък отпечатък върху цяло поколение, непрекъснато е превеждана и преиздавана и днес съвсем заслужено можем да я наречем "модерна класика". В края на шейсетте обаче тя е не само първият бестселър на Вонегът, въпреки че не е първият му роман, но и книга, която предизвиква противоречиви реакции. В някои училища и библиотеки я забраняват заради сексуалното съдържание и сцените на насилие.
Вонегът изпада в дълбока депресия и се заклева да не пише никога повече. Творческата му криза продължава няколко години, но в крайна сметка той все пак се връща към писателския занаят. Действието в "Кланица 5" се развива по време на Втората световна война. Зловещата, но майсторска сатира на Вонегът е вдъхновена от собствените му преживявания. Писателят е жив свидетел на бомбардировката над Дрезден в края на войната, когато е бил военнопленник.
Провокативен, странен, предизвикващ размисъл, "Точният мерник" е роман, повече от показателен за стила на Вонегът. Историята определено е нестандартна. Книгата проследява живота на Руди Уолц, по прякор Точния мерник, и започва още преди момчето да се роди. Бащата на Руди е неособено талантлив художник, който заминава да учи в Австрия.
Липсата на талант обаче проваля следването му, но пък става причина да се сприятели с друг пропаднал художник, който по-късно ще стане канцлер на Третия райх. Колкото до Руди, той печели прякора си при злощастни обстоятелства, след като едва дванадесетгодишен, без да иска, убива една жена.
В творчеството на Вонегът често се срещат повтарящи се мотиви. Темите, които вълнуват писателя, са почти толкова характерни, колкото и нетрадиционните му писателски похвати, а героите му преминават от едно произведение в друго. Освен романи обаче Вонегът пише и разкази и пиеси.
"Докато простосмъртните спят" е сборник с шестнайсет разказа, издаден няколко години след смъртта на големия писател. Самите разкази обаче са плод на ранното му творчество. Писани са преди най-известните му творби "Котешка люлка" и "Кланица 5" и са публикувани в престижни вестници и списания.
Именно това ги прави изключително интересни, защото още в тях ще откриете всичко, което впоследствие се превръща във "вонегътизъм": стегнат изказ, без излишества и често без всякаква цензура.
Най-сладкото, разбира се, оставяме за финал. Книгите, в които писателите сами разказват за себе си и за творчеството си, винаги са особено изкушаващи, защото ни позволяват да надникнем поне за малко в света автора, и то по начин, напълно различен дори от най-добрата биография.
"Цветница" може да бъде определена като автопортрет на Вонегът, в който той с присъщите си остроумие и мъдрост разказва за любовта си към кънтри музиката, за проваления си брак, за приятелите, които е изгубил и изобщо за всички дребни, чисто човешки житейски премеждия, които са създали писателя, чиито произведения четат с възхищение и цели поколения и се вдъхновяват от него.
