В 20:00 часа зала 1 на НДК все още се пълнеше с хора, дошли да видят второто гостуване на американските рок динозаври Kansas у нас. Болкън Ентъртейнмънт трябва да бъдат похвалени за организацията на концерта, като особено впечатление направи любезната охрана, упътваща тълпата към съответните сектори, редове и места.
Двайсет минути по-късно, нежната цигулка на Дейв Рагсдейл постави началото с Magnum Opus. Специфичното разположение на сцената, нетипично за повечето групи, подсказваше, че това няма да е обикновен концерт. И наистина, половин час след началото, публиката сякаш се беше пренесла в света на Kansas, който по-скоро те обгръща със спокойствие и предизвиква усмивки, отколкото да те залее с вълна от емоции. В странната смесица от прогресивен рок и симфонични мотиви всеки успя да намери нещо за себе си.
Публиката за малко излезе от унеса си, за да аплодира бурно Били Гриър (бас), който сподели колко щастлив се чувства от възможността групата да изнесе самостоятелен концерт в София, тъй като в момента европейското им турне протича като откриващи за Foreigner и Journey. Последваха On the Other Side и Hold on и щастието вече беше изписано по лицата на присъстващите.
Съвсем очаквано, кулминацията дойде с Dust in the wind, когато макар и не пълната зала показа, че може да произведе внушителен шум. Може би тук е мястото да се отбележи качеството на звука, което беше на отлично ниво и без съмнение допринесе за последвалото приятно изживяване, а именно - разходка из дискографията на американците. Това сякаш накара публиката да остави всичко земно и да се понесе във времето с музиката на Kansas.
Очакваният бис от Fight Fire with Fire и Carry on Wayward Son изправи зала 1 на НДК на крака и й позволи да попее и потанцува, изпращайки любимците си с високо вдигнати ръце.
Може да звучи малко патетично, но усещането наистина беше странно и много приятно. Без прекалени емоции, но и без скука и сдържаност. Атмосферата на този концерт не беше нито рокаджийска, нито като на симфоничен концерт - тя беше атмосферата на Kansas. И само, който не е бил там, не знае какво имам предвид.
