Актьор, певец и телевизионен водещ, един от главните герои в бунта на свободния студентски дух през 90-те години, звезда от Ку-Ку и Каналето, съучастник в бума на българската поп музика като създател на телевизия ММ - това е Камен Воденичаров.
За киното, музиката, хумора и цензурата в българската телевизия Avtora.com разговаря с Камен Воденичаров малко след отпадането му от шоуто VIP Dance.
Любомила Бучинска: Участието ти във Vip Dance изненада мнозина... Защо с Даниела отпаднахте толкова рано – вие бяхте "отборът на връзкарите"?
Камен Воденичаров: Много обичам да танцувам и имам доста приятели, които се занимават с танци. Винаги ми е била интересна тази област и Vip Dance бе идеална възможност за мен да се потопя и в тези води - затова реших да се включа.
Не мога да преценя защо отпаднахме - от моя гледна точка ние положихме много усилия, за да станат красиви нещата. Вероятно наистина изиграха лоша роля тези непрестанни приказки, че Даниела и Яна са половинки на водещия и на член от журито. Нещо там като че ли се скъса...
Мисля си още, че в нашия отбор нямаше скандали - бяхме винаги усмихнати, а може би зрителите искат някой постоянно да се дърля, да се кара... Сигурно много компоненти са помогнали, за да отпаднем. Считам обаче, че ако говорим само за танцуване, то ние танцувахме по-добре от някои от отборите, които останаха във VIP Dance.
.: VIP Dance или VIP Brother?!
Камен Воденичаров: Предаването не е само за танци. Факт е, че голяма част от екипа е правил VIP Brother и съзнателно или подсъзнателно тях си ги дърпа това нещо априори. Когато в продължение на години си наблюдавал взаимоотношения между хората в Къщата или заснети видеоматериали, ти имаш рефлекса да вадиш конфликтните точки.
И като се захванеш с друг формат тази инерция остава - съзнателно или не. Не мога да твърдя, защото не съм говорил с тях и не знам. Така или иначе такъв скандално сладникаво-жълт елемент във VIP Dance има, но не знам той доколко е полезен и доколко това остава предаване само за танци или микс между реалити и танцувално шоу.
.: Да поговорим за кино... Работиш ли по нови проекти след дебютния ти документален филм "Колелото на живота"?
Камен Воденичаров: Подготвям общо три филмови проекта, с които кандидатствам за финансиране. Става въпрос за два документални филма и един игрален, който е още на ниво подготовка на сценарий, така че е твърде рано и наистина няма какво да споделя за него.
Единият документален филм е посветен на историята и създаването на София – всички периоди, през които е преминал градът. Другият е за жените във Второто българско царство – Търновските царици. И двата филма са за телевизия, защото само там могат да получат реализация.
.: Киното е скъпо удоволствие, а в България то почти не носи приходи.
Камен Воденичаров: Да, киното наистина е много скъпа играчка и реално няма как да се възвърне инвестицията. А като прибавим факта, че в България има много малко киносалони и дори ако се събере целият български пазар, един филм пак не може да се самофинасира. Както това могат да направят например турците с 80 милиона население, руснаците със 120 милиона или американците с 240 милиона...
. : Със сигурност и пиратството е голяма пречка.
Камен Воденичаров: Да, в България всички свикнахме да крадем и сваляме безплатно музика и кино откъдето се сетим. Този проблем стана много сериозен. Ще дам един пример – до момента парчето "Ела, изгрей" е свалено 450 000 пъти от два от порталите за незаконен даунлоуд у нас.
Имам 450 000 безплатни изтегляния на тази песен и продадени законно 3 000 диска, от които печалбата е да речем по 1.50 лева. Така че математически казано, от тази песен имам спечелени 5.500 лева при положение, че само видеоклипът струва толкова.
Лошото е, че всички ние сме по-склонни да дадем 0.50 стотинки, за да се изпишкаме в тоалетната на някой клуб, но не искаме да дадем 0.20 или 0.50 стотинки, за да слушаме любимата си песен или да гледаме любимия си филм. Затова нещата с киното категорично, но вече и с музиката стават изключително трудни. В България 99% от хората теглят свободно каквото си пожелаят и затова българската музика и българското кино не могат да се самопродуцират.
.: Държавата ли трябва да се намеси в този случай?
Камен Воденичаров: Необходимо е разбира се да има целенасочена държавна политика. Това е в прерогативите на Министерство на вътрешните работи и на Министерство на културата. Защото в западните страни тези проблеми - проблемите с авторските права - се разрешават лека-полека чрез законодателство, наказателни мерки и т. н.
За всички е пределно ясно, че първият изключително загубил от тази битка е българската популярна музика. Тя постепенно се свива до няколко изпълнителя, на които просто това им е начин на живот.
.: А ти занимаваш ли се още с музика?
Камен Воденичаров: Да, подготвям записа на едно ново парче и търся варианти за заснемане на видеоклип. Песента е много интересен проект. Композитор на мелодията, която съм си харесал, е Момчил, а в момента правим и текстове. Когато песента стане готова, ще решим как ще се казва и т. н.
.: Как ти се струва телевизия ММ в момента?
Камен Воденичаров: ММ представлява един сървър, пълен с музика и трима-четирима души, които правят плейлисти, тоест коренно различно нещо от това, което правехме ние. И, доколкото виждам, те се опитват да налагат един по-ретро стил, нещо като философията на VH1 – хитовете на 70-те и 80-те години.
Ние бяхме много актуални и модерни, правехме премиери на всички български и чуждестранни видеоклипове, бяхме в авангарда на това, което се случва. Подпомогнахме страшно много български изпълнители и дори ми се струва, че точно тогава бе и бумът на българската поп музика – между 2000-та и 2002-ра година.
Без подкрепа, без една силна медия, която да даде рамо на всички тези нови експерименти, няма как да се случват нещата... А когато няма и пазар и изпълнителите не могат да продадат мелодийката, която са съчинили през нощта, вдъхновени от текста за любимия човек - е, няма как да стане.
.: Има ли цензура в българските медии?
Камен Воденичаров: Мисля, че определено има цензура, но тя е доста по-различна от тази, която беше преди 10-15 години и която бе по-скоро политически насочена. Сега ми се струва, че най-силна е автоцензурата.
Много журналисти и артисти, които работят в различни медии, си казват: "Сега тази тема дай да не я зачекваме, защото ще стане една... ще ни опищят, ще ни ореват..." Така че това е единият силен проблем – автоцензурата.
Другият до някаква степен е икономическата цензура, свързана с фирмите и спонсорите, близки до медията и хората.
Ако спонсорът ти е бизнесмен от дадена телекомуникационна компания и парите идват оттам, как можеш да кажеш, че той е гъз или че е направил хиляди злоупотреби. Спестяваш си го, защото ще ти секне кранчето на финансите. Ако говорим сериозно, анализирайки въпроса за цензурата - това са двете неща, заради които има спиране на даден тип информация.
.: Какво мислиш за предаванията "Комиците", "Царете на комедията" и "Шоуто на канала"? Предлагат ли тези предавания качествен хумор?
Камен Воденичаров: Малко вехто ми се струва всичко това, което излиза като хумор. В смисъл, малко е deja-vu – това сме го гледали вече много пъти. Има отделни попадения, но ако трябва да генерализирам, ми се струва, че всички тези предавания, които изброи, стоят малко ретро, малко вехто... като стари жилетки, проядени от молци и със зашити кръпки на лактите.
Ние правехме същите неща през 99-та в Ку-ку, но сега извинявай, да ги правят отново през 2009-та в bTV или в Шоуто на Канала, седи много остареличко.
: И като стана дума за остареличко – не е ли време и Слави Трифонов да подаде оставка?
Камен Воденичаров: Той има много голяма аудитория и прави интересни неща, сменяйки форматите. Не съм аз човекът, който трябва да дава акъл специално на Слави. Все пак той толкова години е стожерът на вечерната програма на bTV и дори да изглежда понякога малко доскучал или омръзнал, все пак е по-важно да има такова предаване, защото може да се окаже, че ако го няма, ще е по-лошо - и за зрителя, и за телевизията.
Със Слави сме на "здравей и здрасти", не излизаме и не се виждаме много често. Просто когато се видим, се поздравяваме, ако има нещо специално, някакъв проект, също се чуваме по телефона, но не сме в онзи близък приятелски кръг, както с хората, с които се виждам всеки ден.
.: Съжалявал ли си някога, че "не си избягал"?
Камен Воденичаров: Имало е моменти, в които съм съжалявал, но наистина съм имал късмета нещата тук да ми потръгнат. Независимо къде живее, човек трябва да се уважава, да се чувства добре и да не си губи времето. Защото понякога в хода на цялата тази надежда, тази борба за по-добро бъдеще, в един момент става ясно, че най-важното - времето - си е отишло.
Не си струва да се правят много компромиси, не си струва много да се изчаква, не си струва да се отлага вземането на решения. Ако имаш и минималния шанс да намериш щастието където и да било по света, по-добре да го направиш, отколкото да седиш тук и да си казваш: "Оле Боже, още 10, 20, 30... 50 години и нещата ще се нагласят"... Не, няма смисъл!
Интервю: Любомила Бучинска
