През последните години начинът, по който достъпваме информация, се променя с изключително динамични темпове и печатната преса не прави изключение. Възникват нови информационни канали, интегрират се с досегашните медийни формати, появяват се нови възможности за достигане до целевите аудитории. Според прогнозите на мнозина визионери и специалисти по ИТ дигиталните технологии ще унищожат традиционната преса. Други обаче са по-позитивно настроени и са на мнение, че тя тепърва ще се развива, ще еволюира под влиянието на иновациите и ще продължи да играе ключова роля в информационния микс.
В следващите редове ще ви запознаем с някои от най-значимите и любопитни промени, които се наблюдават в развитието на вестниците и останалите печатни медии под влиянието на новите технологии.
От вестници към цялостни платформи
Много от водещите печатни издания използваха натрупания през годините авторитет, за да се наложат в новата дигитална среда, и в резултат се превърнаха в цялостни медийни платформи. Те често включват комбинация от "по-бавните" хартиени издания с нови, по-динамични и интерактивни медийни канали като сайтове и имейл нюзлетъри, профили в Twitter, Facebook и други социални мрежи.
В идеалния случай всички тези канали работят в синхрон, препращат читателите и посетителите си от един към друг и успяват да се откроят с различните си роли – на по-бързи доставчици на новини в реално време или на аналитични платформи, които предоставят по-бавна, но по-задълбочена гледна точка за процесите и събитията. Така границата между вестници, информационни сайтове и други типове медии постепенно се размива, при което се създава една информационна среда, изпълнена с играчи, представляващи цялостни платформи.
Средство за борба с фалшивите новини
Свободното разпространение на информация в мрежата доведе до мащабна либерализация, която обаче създаде и редица проблеми. Противно на ширещото се през годините позитивно мнение, че това ще отнеме медийната власт на тоталитарни и авторитарни държави върху техните граждани, истината се оказа малко по-различна. Всъщност те се ориентираха бързо в новата среда и не само успяха да поемат контрол върху дигиталните канали в собствените си страни, а и да атакуват демократичния свят, замърсявайки цялата медийна екосистема.
Днес фалшивите новини са реален фактор в интернет. И печатните вестници тепърва се налагат като едно възможно решение на този проблем. Причината е проста – докато всеки може да създаде малко анонимно сайтче, от което да разпространява фалшиви новини, то не всеки може да отпечата вестник. Добри или лоши, вестниците си остават надеждни източници на информация с наложила се през годините редакционна политика и екипи от истински журналисти.
Действително, някои вестници не успяват да запазят своя авторитет, а други губят позиции сред най-младите читатели, което с всяка следваща година ще ги прави по-слабо четени и посещавани. Тези, които успеят да се преборят с подобни предизвикателства обаче, ще открият, че имат сериозни шансове за привличане на читатели и разпознаваемост в една хаотична медийна среда, в която често дигиталните канали нямат необходимото доверие.
Нови дистрибуционни канали
Макар и да са физически продукти, вестниците също се възползват от дигиталните информационни канали и днес можем да закупим печатна преса, както и да се информираме за популярните печатни издания от разнообразни сайтове.
Също както и редица други реални физически продукти, пресата може да се възползва от всички предимства на електронната търговия, позволявайки на читателите да я имат достъп до нея, без да се налага да ходят до близката будка за вестници.
Интеграция с "добавена реалност"
Технологиите за "добавена реалност" (AR – augmented reality) са относително нов дигитален сегмент, който позволява обединяването на реалния свят около нас и виртуално съдържание. Така например вече съществуват вестници и списания, в които, ако насочим телефона към определена страница, можем да видим рекламен клип или друго допълнително съдържание.
Очакванията са този технологичен сегмент тепърва да оказва все по-осезаемо влияние върху развитието на печатните медии и да ставаме свидетели на все по-оригинални и разнообразни начини за използване на augmented reality инструментите във вестници, списания и книги.
По-ефективна обратна връзка
Ако преди появата на интернет вестниците са получавали обратна връзка от своите читатели само посредством изпращане на писма по пощата или направо посещения в редакциите, то днес има десетки възможности за по-бърза и по-интерактивна комуникация. Редакциите на вестниците и списанията могат да общуват с целевата си аудитория посредством своите Facebook или Instagram страници, електронна поща, контактните форми на своите сайтове или по всевъзможни други начини.
Нещо повече – дори и да не са подготвени или да не са активни в дигиталната среда, вестниците биха могли да получават обратна връзка в нея. Това може да става в тематични форуми, Facebook страници или други неконтролирани от медиите канали, в които общностите живеят "собствен живот" и биха могли да обсъждат написаното в едно хартиено издание, независимо дали неговият екип иска, или не иска да присъства там.
Като цяло се налага изводът, че противно на очакванията на много експерти и технологични визионери, печатните медии, и в частност вестниците, далеч не са обречени в новата информационна среда. Развитието на новите дигитални технологии без съмнение поставя огромни предизвикателства пред изданията в бранша, но също така то създава и редица нови възможности за тях.
Подобно на всеки друг бизнес, вестниците могат да спечелят много от използването и внедряването на нови технологични платформи, нови комуникационни канали, както и инструменти за по-ефективна работа.
Тази тенденция ще се засилва още повече в бъдеще, когато се очаква още по-иновативни технологични сегменти да навлязат широко в обществото ни и да променят начина, по който достъпваме информация, забавляваме се, работим и се образоваме. Чат месинджърите, чатботовете и изкуственият интелект, виртуалната реалност и други области на иновациите тепърва ще променят медийния ландшафт. И това ще позволи на вестникарските платформи да получат нови възможности да се развиват и да се променят, достигайки до нови читатели или добавяйки стойност към предложенията си за досегашните си потребители. Още по-интересно ще става в дългосрочен план, когато вероятно ще наблюдаваме навлизането на технологични концепции като като brain – computer interface, холограми, разнообразни технологии в областта на външната реклама или роботиката.
Същевременно вече наложили се технологии, които не се използват ефективно от медийните компании, предстои тепърва да навлязат по-широко в живота ни, променяйки начина, по който се информираме. Въпреки наличието на толкова радиостанции и подкаст предавания например гласът все още изглежда не се използва достатъчно ефективно в бранша. Да – ние можем да слушаме радиопрограмата и да се съобразяваме с това, което "дават" по нея в момента. Но не можем например да използваме услуга, която да ни дава подборка от новини по интересуващите ни теми в интересуващите ни региони, и то в момент, когато искаме да я достъпим. Ако например бихме искали да чуем най-новите технологични новини, докато се намираме в задръстване, просто да го направим. Интегрирането на коментарите в печатните медии също все още не е развито. Възможности за навлизане на нови технологии и иновации в медийния сегмент тепърва ще има и само от издателите на вестници ще зависи в каква степен те ще се възползват от тези възможности.
