Прави впечатление как през последните 10-ина години все по-често чуваме имената на Джейми Оливър, Антъни Бурдейн, Гордън Рамзи. Готварските блогове и предавания набират все по-голяма популярност. Човек се увлича по тях и скоро вече гледа с часове и различните кулинарни телевизии.
Те предлагат съблазнителни цветни картини на домашен уют, ритмично озвучавани от "Ммммммммм, колко е вкусно!" и "Ааааах, божествено!". Замисляли ли сте се обаче на какво се дължи нарастващата популярност на тези кулинарни селебритита? Причините са много и се коренят не само в човешката психология, но и в особеностите на забързания градски живот.
Кулинарните телевизии еволюират и вече не предлагат на зрителя да гледа само как някой бели картофи и стърже лук. Те достигат много по-широка аудитория, включвайки предавания, в които всеки може да намери нещо интересно за себе си.
Заедно с това много от водещите, начело с Джейми Оливър, се опитват да възпитат култура на хранене. Защото максимата, че човек е това, което яде, има дълбок смисъл. В забързаното ежедневие човек възприема храненето като неизбежна необходимост, която може да се свърши набързо, на крак между две бизнес срещи или на дивана пред телевизора преди сън.
Именно това се опитват да променят много от кулинарните гурута, сред които от доста години се подвизава и анатемосваният от всички Гордън Рамзи например. Всички те показват, че храната не задоволява просто физическа нужда, а е начин на живот, който показва отношението ни към света.
Кулинарните телевизии не само изострят апетита, но успяват да вдъхнат увереност на зрителите. Гледайки колко измамно бързо и лесно някой майстор-готвач приготвя завъртяно ястие с изискани продукти, човек си казва: "Я, колко било просто!" и дори без да е опитал, вече се смята за половин готвач. Домакините получават хитри съвети и се плясват по челото, че сами не са се сетили за тях. Неуверените в кухнята се обучават в рецептите стъпка по стъпка и се окуражават да експериментират.
Работещите хора с малко свободно време разбират как да сготвят нещо вкусно за нула време, вместо да си купуват полуфабрикати или сандвичи. Много от предаванията събуждат носталгия по отминалото време на домашната храна и семейните вечери, а това е безотказен начин да приковат зрителя към екрана. Други просто търсят спасение от политиката и злободневните теми, с които се занимават другите телевизии.
Водещите на различните шоу програми разчупват стереотипите за готвенето и все по-често излизат от кухните, за да поведат зрителите на интересни кулинарни пътешествия. Това пък е запазената марка на Антъни Бурдейн.
Примлясквайки апетитно, те ядат екзотични храни, които описват толкова цветущо, че почти може да усетите вкуса им в устата си. Разкриват интересни традиции в храненето на места от света, където повечето хора едва ли ще стъпят през живота си. Тук умело се преплитат две изкушения за зрителя – да опитва вкусни храни и да пътува до интересни места.
Възползвайки се от успешните формули на другите телевизии, кулинарните канали също въвеждат риалити шоута и състезания. За последните 10 години те са се увеличили средно от 2 на 16 предавания на сезон. Статистиките показват, че от 2014 г. 5 от 5-те най-гледани предавания в праймтайма са именно състезания. Това е, защото "войните" възбуждат нашите най-първични страсти, драматичните обрати увеличават адреналина ни, харесва ни да гледаме хора с необикновени умения, а готвенето се свежда просто до игра.
Накрая, но не на последно място – хората гледат кулинарни телевизии, защото обичат храната. Обичат да мислят за нея, да четат за нея, да говорят за нея и да я гледат. Храната и храненето се превърнаха в култура, а кулинарните телевизии родиха звезди като споменатите Гордън Рамзи, Джейми Оливър и Антъни Бурдейн.
Аз огладнях, а вие?
