Безвкусните шеги в "Шоуто на Николаос Цитиридис" взвривиха границата на търпимост на повечето български жени (като изключим няколко зрели фенки, които харесват всичко, което младият водещ прави на екрана). В края на миналата седмица той реши да забавлява публиката с измислени заглавия на книги, с които уж се е включил в последния "Базар на книгата" до НДК. Младежът явно се надяваше "да пръсне панаира" с "оригинални заглавия" като "501 начина да разбереш дали си осиновен", "Защо жените заслужават по-ниско заплащане", "Как да скрием ерекцията си, ако сме на погребение" и подобни тъпизми.
Може би зрителите щяха да отминат поредната плоска смешка с обичайното безразличие, ако сред заглавията не се мъдреше и скандалното "Как да бием жена си, без да засягаме важни органи", което преля чашата на търпението.
В дискусията, естествено, се включиха и боркините за женски права от сайта "Майко мила": "Абе, чух, че се завъртяла смешка в националния ефир, в която се показвала корица на книжка, озаглавена КАК ДА БИЕМ ЖЕНА СИ БЕЗ ДА ЗАСЯГАМЕ ВАЖНИ ОРГАНИ. Но аз имам въпрос - а защо с книги, бе? Ма кой ти чете в днешно време! Ами то има хиляди жени, които могат да разкажат и покажат как става, да направят едно DIY видео, човек да може бързо да се научи, като го налегне нуждата... Щото без далак се живее, обаче жената може пък да си го харесва, той си е неин, и тук малко изпадаме в една хипотеза, че ти си я биеш усърдно с цел да ѝ запазиш белите дробове, за да може, нали, да си я биеш още дълги години, ма вземеш, че ѝ откинеш далака, и после кво ѝ казваш? Ейййй, цццц, много извинявай - аз уж по книга те бия, а то гледай кво стана! Не знам, малко е недомислена тая история...", пропищя авторката Красимира Хаджииванова и припомни случай от преди няколко седмици, при който в Бургас загина дете, чийто баща преди години у убил майка му: "Ей сега, преди месец, едно момче от дом в Бургас се удави в морето. Живеело в дом с брат си, защото баща им утрепал майка им и трябвало да ги гледа държавата. Да беше чел как да я бие качествено, нямаше и тя да умре, и то да се удави, ама на - късно излезе тая книга".
Във Фейсбук страницата на самото шоу коментарите също са повече от негативни: "Много е смешно да си осиновен. Дъщеря ми е осиновена. Тя го знае. А вие не знаете, че не можете да правите шоу. Без уважение", "Много забавно! Нямам думи за дебелашката шега и подмятането на цици в клипа. Това повече прилича на няква гавра, отколкото на шоу. Не гледам предаването попаднах на краткия клип днес след споделянето му в няколко групи. Явно за да си интересен е много важно да се избъзикаш с тежка тема като домашното насилие! И някви пенсионери да се самоизтъкват как те, бога ми, вече отдавна това го практикували и видиш ли могат да те научат! Колкото и да съм широко скроена и да обичам иронията и майтапа тази лично корица за "как да биеш жена си" няма как да ми е забавна ама НИКАК! Срам след всичките предавания и усилия да накараме хората да са толерантни излиза, че усилията са просто лицемерие и прах в очите", написаха последователите на "Шоуто на Николаос Цитиридис".
Между другото, смешката не само демонстрира пошло и незряло чувство за хумор, но и никак не е оригинална. В началото на века, през 2004 г., имамът Мохамед Камал Мустафа е осъден на 15 месеца затвор и глоба в размер на около 2 600 долара за подстрекателство в насилие срещу жените. Причина за присъдата е книгата му "Жените в исляма”, по-известна като "Как да бием жена си", защото в нея имамът съветва мъжете как най-добре да бият жените си, без да остават видими следи.
В книгата, публикувана през 2001 г., Мустафа пише, че устните предупреждения, последвани от период на сексуално въздържание, могат да бъдат използвани за "дисциплиниране на неподчиняваща се" съпруга, а ако това не даде резултат, ислямското право оправдава боя. "Ударите трябва да бъдат концентрирани върху ръцете и краката, като се използва тънка и лека пръчка, така че да не се оставят драскотини и синини по тялото", поучава Мустафа.
Заради безумната си книга имамът беше осъден в Испания, където той живее по това време. Присъдата му включва задължение да изучава 6 месеца Конституцията на страната, и по-конкретно да три конституционни глави, свързани с правата на човека, както и Хартата за основните човешки права и свободи на ООН, с цел да разбере какви са човешките права в Испания. Въпреки оправданията на "писателя", че "посланията на книгата са били погрешно интерпретирани от испанските медии", местни активисти по човешките права водиха яростна правна битка за постигане на присъда в продължение на 3 г., след което съдът е определил, че книгата "противоречи на принципите на равнопоставеността, залегнали в Конституцията, и може да доведе до недопустима дискриминация", а съдията по делото е добавил, че нейните евентуалните читатели "не живеят в Арабската пустиня през 14. век".
Междувременно, въпреки че книгите на Цитиридис реално не съществуват, няколко организации вече се заканиха да го дадат на съд. "SAVE HER BG сме сезирали СЕМ, Комисия за защита от дискриминация и Омбудсмана. Надявам се някой да реагира и оправдае държавната заплата, която всички ние плащаме", написаха под съобщението на Красимира Хаджииванова във Фейсбук.
Реакциите сред активисти различни направления на обществения живот у нас също не закъсняха. "Николаос Цитиридис е направил забавен скеч с корици на книги, целящи да шокират минувачите, тип "Защо жените заслужават по-ниско заплащане" и "Как да бием жена си, без да засягаме важни органи". Левичарската инквизиция веднага му е скочила и подала официални сигнали срещу скеча... Точно както пуританите в Англия по времето на Кромуел, тези хора водят война срещу самия хумор като форма на изкуство... Ако не започнем от сега да се противопоставяме шумно и категорично на всеки опит за прокарване на прогресивистка цензура в обществото ни, в крайна сметка ще се озовем след 10, 15 или 20 години в същото положение като хората на Запад, неспособни към този момент да кажат почти нищо, което не би могло да им съсипе живота, ако се превърне в обект на политически коректна критика", обяви Кристиян Шкварек, представител на "Групата на Европейските консерватори и реформисти в България".
По-безпристрастен и аналитичен поглед към темата представя Ирини Зикидис, с чийто обстоятелствен и съдържателен коментар можете да се запознаете по-долу.
В крайна сметка длъжни сме да признаем, че предаването успя да постигне едно: с "шегичката" си за боя на жени то успя да популяризира най-новия продукт на bTV и може би ще надмине по зрителски интерес рубриките, в които актьори и певци разясняват отличителни черти на родните си диалекти.
Може би зрителите щяха да отминат поредната плоска смешка с обичайното безразличие, ако сред заглавията не се мъдреше и скандалното "Как да бием жена си, без да засягаме важни органи", което преля чашата на търпението.
В дискусията, естествено, се включиха и боркините за женски права от сайта "Майко мила": "Абе, чух, че се завъртяла смешка в националния ефир, в която се показвала корица на книжка, озаглавена КАК ДА БИЕМ ЖЕНА СИ БЕЗ ДА ЗАСЯГАМЕ ВАЖНИ ОРГАНИ. Но аз имам въпрос - а защо с книги, бе? Ма кой ти чете в днешно време! Ами то има хиляди жени, които могат да разкажат и покажат как става, да направят едно DIY видео, човек да може бързо да се научи, като го налегне нуждата... Щото без далак се живее, обаче жената може пък да си го харесва, той си е неин, и тук малко изпадаме в една хипотеза, че ти си я биеш усърдно с цел да ѝ запазиш белите дробове, за да може, нали, да си я биеш още дълги години, ма вземеш, че ѝ откинеш далака, и после кво ѝ казваш? Ейййй, цццц, много извинявай - аз уж по книга те бия, а то гледай кво стана! Не знам, малко е недомислена тая история...", пропищя авторката Красимира Хаджииванова и припомни случай от преди няколко седмици, при който в Бургас загина дете, чийто баща преди години у убил майка му: "Ей сега, преди месец, едно момче от дом в Бургас се удави в морето. Живеело в дом с брат си, защото баща им утрепал майка им и трябвало да ги гледа държавата. Да беше чел как да я бие качествено, нямаше и тя да умре, и то да се удави, ама на - късно излезе тая книга".
Във Фейсбук страницата на самото шоу коментарите също са повече от негативни: "Много е смешно да си осиновен. Дъщеря ми е осиновена. Тя го знае. А вие не знаете, че не можете да правите шоу. Без уважение", "Много забавно! Нямам думи за дебелашката шега и подмятането на цици в клипа. Това повече прилича на няква гавра, отколкото на шоу. Не гледам предаването попаднах на краткия клип днес след споделянето му в няколко групи. Явно за да си интересен е много важно да се избъзикаш с тежка тема като домашното насилие! И някви пенсионери да се самоизтъкват как те, бога ми, вече отдавна това го практикували и видиш ли могат да те научат! Колкото и да съм широко скроена и да обичам иронията и майтапа тази лично корица за "как да биеш жена си" няма как да ми е забавна ама НИКАК! Срам след всичките предавания и усилия да накараме хората да са толерантни излиза, че усилията са просто лицемерие и прах в очите", написаха последователите на "Шоуто на Николаос Цитиридис".
Между другото, смешката не само демонстрира пошло и незряло чувство за хумор, но и никак не е оригинална. В началото на века, през 2004 г., имамът Мохамед Камал Мустафа е осъден на 15 месеца затвор и глоба в размер на около 2 600 долара за подстрекателство в насилие срещу жените. Причина за присъдата е книгата му "Жените в исляма”, по-известна като "Как да бием жена си", защото в нея имамът съветва мъжете как най-добре да бият жените си, без да остават видими следи.
В книгата, публикувана през 2001 г., Мустафа пише, че устните предупреждения, последвани от период на сексуално въздържание, могат да бъдат използвани за "дисциплиниране на неподчиняваща се" съпруга, а ако това не даде резултат, ислямското право оправдава боя. "Ударите трябва да бъдат концентрирани върху ръцете и краката, като се използва тънка и лека пръчка, така че да не се оставят драскотини и синини по тялото", поучава Мустафа.
Заради безумната си книга имамът беше осъден в Испания, където той живее по това време. Присъдата му включва задължение да изучава 6 месеца Конституцията на страната, и по-конкретно да три конституционни глави, свързани с правата на човека, както и Хартата за основните човешки права и свободи на ООН, с цел да разбере какви са човешките права в Испания. Въпреки оправданията на "писателя", че "посланията на книгата са били погрешно интерпретирани от испанските медии", местни активисти по човешките права водиха яростна правна битка за постигане на присъда в продължение на 3 г., след което съдът е определил, че книгата "противоречи на принципите на равнопоставеността, залегнали в Конституцията, и може да доведе до недопустима дискриминация", а съдията по делото е добавил, че нейните евентуалните читатели "не живеят в Арабската пустиня през 14. век".
Междувременно, въпреки че книгите на Цитиридис реално не съществуват, няколко организации вече се заканиха да го дадат на съд. "SAVE HER BG сме сезирали СЕМ, Комисия за защита от дискриминация и Омбудсмана. Надявам се някой да реагира и оправдае държавната заплата, която всички ние плащаме", написаха под съобщението на Красимира Хаджииванова във Фейсбук.
Реакциите сред активисти различни направления на обществения живот у нас също не закъсняха. "Николаос Цитиридис е направил забавен скеч с корици на книги, целящи да шокират минувачите, тип "Защо жените заслужават по-ниско заплащане" и "Как да бием жена си, без да засягаме важни органи". Левичарската инквизиция веднага му е скочила и подала официални сигнали срещу скеча... Точно както пуританите в Англия по времето на Кромуел, тези хора водят война срещу самия хумор като форма на изкуство... Ако не започнем от сега да се противопоставяме шумно и категорично на всеки опит за прокарване на прогресивистка цензура в обществото ни, в крайна сметка ще се озовем след 10, 15 или 20 години в същото положение като хората на Запад, неспособни към този момент да кажат почти нищо, което не би могло да им съсипе живота, ако се превърне в обект на политически коректна критика", обяви Кристиян Шкварек, представител на "Групата на Европейските консерватори и реформисти в България".
По-безпристрастен и аналитичен поглед към темата представя Ирини Зикидис, с чийто обстоятелствен и съдържателен коментар можете да се запознаете по-долу.
В крайна сметка длъжни сме да признаем, че предаването успя да постигне едно: с "шегичката" си за боя на жени то успя да популяризира най-новия продукт на bTV и може би ще надмине по зрителски интерес рубриките, в които актьори и певци разясняват отличителни черти на родните си диалекти.
