Интернет е проклятие. Казваме ви - истинско наказание и със сигурност най-демоничното човешко изобретение, откакто съществува Homo Sapiens. Честно казано, напоследък си мислим, че ако някой ден цивилизацията се затрие безславно, причината няма да е нито глобалното затопляне, нито евентуална ядрена война или масова епидемия от непознат на науката вирус.
Баш ще си измрем от липса на еволюция – просто няма да ни остане полезно време, което да инвестираме в качествен прогрес от висене пред компютрите и ровичкане в мрежата.
Все пак – какво правим онлайн през почти 9/10 от будната част на денонощието си? Статистиката очертава точно четири мрежови занимания, поглъщащи времето ни.
Facebook
Естествено! Нещо друго ли сте очаквали? Дяволското изобретение на Марк Зукербърг и компания днес е сред най-главните консуматори на онлайн внимание и безапелационно оглавява всички класации за безсмислено губене на време.
В самото си начало, някъде през далечната 2004 г. Facebook беше готин и забавен начин да общуваш с приятелите си, да държиш връзка с тях, да си социален. Днес, близо 7 години по-късно Facebook е символ точно на обратното – на антисоциалността, на виртуализирането и израждането на нормалното човешко общуване и превръщането му в мрачна анти-утопия, подобна на изобразената във филма Surrogates с Брус Уилис.
Неотдавна Иво Сиромахов беше писал едно много показателно есе за т.нар. "социална" мрежа (която отдавна вече е "социална" само на думи), в което се чудеше какви ще да са тия "приятели" (или wannabe приятели), които постоянно те засипват с молби за "сдружаване" – разни случайно избрани, напълно непознати хора, за които реално не знаеш нищо. Дори самата форма на "покана" за приятелство е странно назована request (искане) – все едно отсрещният не моли, а направо изисква и настоява да бъде добавен в контактната ви листа.
В крайна сметка от добра идея, събираща хората и намаляваща разстоянието помежду им, Facebook се превърна в нарицателно за "губя си времето онлайн" – истински образ и подобие на социопатичния си създател.
За щастие да "скъса" човек с Facebook е лесно – за целта е достатъчно да деактивира профила си в т.нар. "социална мрежа" и просто да излезе навън, сред истинските живи хора, които колкото и травмиращи да са на моменти, все още не могат да бъдат заменени от някаква фалшива онлайн илюзия.
В случай, че не си падате по чак толкова крайните мерки, съветът ни е да промените нагласата си към Facebook. Напомняме ви, че той не е заместител на реалния живот – напротив. Като всеки друг инструмент, като всяко друго човешко изобретение, той може да бъде използван за нещо полезно, градивно... или не.
Да речем, че социалните мрежи имат определени предимства с това, че могат да ни срещнат с интересни нови хора онлайн, но не бива да забравяме, че места като Facebook са просто първата стъпка в едно нормално общуване, начин да разширим хоризонтите си, а не обратното – да ги сведем до анонимен аватар, зад който да крием истинското си лице.
YouTube / Vbox
Тези са ясни – подобни онлайн сайтове са съвременният уеб вариант на телевизията: евтино, масово, лесно смилаемо и достъпно, неангажиращо забавление, което обаче може да доведе до опасно пристрастяване.
Основният проблем тук е в непрестанния поток от нова информация, който се излива в "Тубата" или "Бокса". Винаги има някакво ново, още по-забавно, смешно или любопитно видео което да се гледа; по всяко време на деня и нощта някой качва нещо, което трябва да бъде видяно, чуто и коментирано.
Отново бихме искали да припомним, че първоначалният, оригинален източник на цялото това забавление е самият живот, който все още си остава без конкуренция, ако говорим за уникално очарование. Няма по-голямо забавление от живия, дишащ, променящ се свят навън; няма по-смайващо, непрестанно забавление от Вселената, която ни заобикаля, а цялото истинско богатство на този свят е биологическо.
Онлайн игрите
Е, тук вече говорим за болест. И докато класическите солови видео игри са форма на приятно бягство от грубата реалност (от време на време), онлайн геймингът е истински бич божи. Изкушението да заживееш нечий виртуален живот за голяма част от играчите явно се оказва прекалено силно и непреодолимо в резултат на което терминът "социално общуване" изчезва напълно от речника им.
За тях светът е светът на играта – стават в него, живеят в него, лягат в него. Някой дори умират в него. Грозна гледка!
Вманиачаването в заглавия като World of WarCraft или EVE Online понякога е по-лошо от промиването на мозъци в сектите и според нас, е също толкова вредно.
Разбира се, далеч сме от идеята да обявяваме някакъв фанатичен кръстоносен поход срещу онлайн игрите – напротив. Като форма на забавление те имат несъмнено очарование, до само до там, докъдето се възприемат именно като форма на забавление и като нищо повече.
Ключът тук е "умереност". Няколко часа игра на ден не са навредили никому – дори имат благотворно въздействие, но не и когато тези няколко часа се превърнат в "буден сън" и непрестанно висене през компютъра ден и нощ в трескав опит да не се пропусне нищо, което се случва в измисления свят на Азерот или EVE.
Чат
Това, признаваме, е най-безобидната форма на губене на време онлайн или поне най-близката до нормалната човешка комуникация форма. Друг е въпросът, че и с това не бива да се прекалява – както казват аптекарите: "Дозата прави отровата".
Skype, ICQ и другите агенти за обмен на незабавни съобщения са страхотно изобретение и без съмнение са най-евтиният вариант за директна комуникация, достъпен в момента, но и те като всички други онлайн средства за общуване са именно това – средства! Те са начин да си уговорим среща, да се чуем с хора, които се намират на голямо разстояние от нас, или да общуваме с колеги, с които работим заедно, но не са заместител на... всичко останало.
Въпреки че серия експерименти доказаха, че човек може да живее и общувайки само онлайн (за такива хора дори измислиха специален термин: интернавти), това си е чиста проба бягство от реалността и ако се развие в патологична форма, е признак на сериозни проблеми, не на "съвременно мислене" и модернизъм.
Станете приятели на Avtora.com във Facebook, Twitter и Google+, за да споделяме заедно забавлението и в социалните мрежи!
